Решение № 2292 от 29.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7902/2015 г.

Решение № 2292 от 29.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7902/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано е по жалба от Мария Велинова Костова, Николина Янкова Янева, Йордан Янков Йорданов, Станой Велинов Станоев, Петкана Атанасова Георгиева, Райка Атанасова Димитрова и Николай Атанасов Младенов, подадена чрез адв. Пламен Ангелов, срещу Решение № 438 на Министерския съвет на Република България от 12.06.2015 г., за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" и обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столична община, област София (Решение № 438), в частта относно извършеното отчуждаване, а алтернативно - в частта за определения размер на паричното обезщетение в размер на 29471,00 лв. за отчуждената част от 2,487 дка от имот № 68134.1320.20, с обща площ от 24,997 дка, находящ се кв. Требич, район "Надежда" и представляващ селскостопанска територия с начин на трайно ползване - нива. Твърди се, че проведеното отчуждаване на процесния имот е незаконосъобразно, тъй като собствениците му не били уведомени за началото на административното производство по издаване на обжалваното решение. Отделно от това не била проведена задължителната процедура по съобщаване на административния акт в два ежедневника, на интернет страницата на административния орган и чрез съответните кметства. Алтернативно се твърди, че определеното обезщетение не е съобразено с предназначението на имота, който се намирал в границите на Общия устройствен план на гр. София, тоест попадал в урбанизирана територия. Иска се определяне на равностойно парично обезщетение, съобразено с пазарната стойност на имота. Редовно призовани за съдебно заседание, жалбоподателите не се явяват. Представляват се от адв. П. Ангелов, който поддържа жалбата, ангажира доказателства, а по същество твърди, че отчуждаваната част от процесния имот попада в парцеларния план за изграждане елементи на техническата инфраструктура за Път II-18 "Софийски околовръстен път - Западна дъга", поради което съставлява урбанизирана територия и следва да бъде оценяван като такъв- т. е. претендира увеличаване на обезщетението за имота. Ответникът по жалбата - Министерски съвет на РБ, редовно призован, се представлява от юриск. Ангелов, който оспорва жалбата и твърди, че размерът на дължимото обезщетение за отчуждената част от процесния имот, определен от административния орган на основание чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, е съобразен с изискването на закона за равностойно парично обезщетение. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура"- поддържат становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението в оспорената му част. Заинтересованите страни Кирил Йорданов Петков, Тодорка Георгиева Костова, Георги Иванов Първанов, Николай Георгиев Първанов, Иван Георгиев Първанов, Тодор Бориславов Кръстев, Борислав Тодоров Кръстев, Владимир Тодоров Кръстев и Петко Стоянов Петков, редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не вземат писмено становище по същество. Жалбата е предявена от надлежни страни- адресати на решението на МС, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на АПК и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: В процедура по чл. 34а във връзка с чл. 33 и чл. 34б от ЗДС с решение № 438/12.06.2015 г. на Министерския съвет са отчуждени от наследниците на Младен Гьорев Китов 2,487 дка от имот с идентификатор 68134.1320.20 с обща площ от 24,997 дка, находящ се в София, район "Надежда"- Требич, местността "Чучулица" с начин на трайно ползване - нива за сумата от 29471.00 лв. за отчуждаемата част. Видно от представените по делото от жалбоподателите Решение № 100-2/10.03.1999 г. на ПК-община "Надежда" и скица на същия имот от 31.03.1999 г. на жалбоподателите и заинтересованите страни - физически лица в качеството им на наследници на Младен Гьорев Китов е възстановен имот с планоснимачен номер 003020 по плана за земеразделяне на махала Требич, съставляващ нива IV категория в м. "Чучулица" с площ от 24.997 дка. По делото страните не спорят, а и приетата по делото основна експертиза доказва, че цитирания по-горе имот по плана за земеразделяне на мах. Требич е идентичен с имот с идентификатор 68134.1320.20, част от който се отчуждава. От представената административна преписка се установява, че административният орган е изготвил независима оценка на отчуждаваната част от имота съгласно предоставените на оценителя от Агенцията по вписванията пазарни свидетелства, при което е определен оспорвания пред ВАС размер на дължимото обезщетение за отчуждения имот, като са ползвани пазарни аналози за земеделска земя в същия район на гр. София, т. е. район "Надежда", в който попада и процесния имот от кв. Требич. С жалбата се оспорва законосъобразността на самото отчуждаване, като се твърди, че при осъществяването му е нарушена разпоредбата на чл. 26 АПК и не са спазени процесуалните изисквания на чл. 34 а и чл. 34б от ЗДС за съобщаване на административния акт на адресатите му. Тези оплаквания на жалбоподателите са неоснователни. Видно от представени по делото извадки от в-к "Новинар", "Телеграф" и "Местни обяви" /л. 415-417 / министърът на регионалното развитие и благоустройството е спазил задължението си по чл. 34а, ал. 3 от ЗДС да публикува обявлението за започналата процедура по отчуждаване в два национални и един местен ежедневник. Същото обявление е публикувано и на сайта на МРРБ- л. 418 по делото. Всички собственици на процесния имот са били уведомени с писма с обратни разписки за постановяването на административния акт и възможността им да го обжалват /л. 361-380/, с което е спазено и изискването на чл. 34б, ал. 2 от ЗДС. Самият процесуален представител на жалбоподателите адв. Ангелов в хода по съществото на спора поддържа жалбата на доверителите си само в частта й относно определения размер на обезщетението за отчуждената част от имота. Във връзка с алтернативното оспорване размера на определеното от МС обезщетение, по делото е допусната, изслушана и приета основна съдебно-оценителна експертиза с вещо лице Александър Александров, в която експертът е обсъдил пазарни аналози за имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания, в рамките на относимия период по § 1а от ДР на ЗДС - 2.04.2015 г. - 2.04.2014 г. Съгласно приетата в с. з. от 19.10.2015 г. основна експертиза, вещото лице е заключило, че процесният имот не попада в урбанизирана територия, съставлява земеделска земя и има начин на трайно ползване - нива, поради което е оценил същия като земеделска земя, ползвайки за случая общо 6 пазарни аналога. Определеното от вещото лице по тази експертиза равностойно парично обезщетение за имота възлиза на 15 437 лв - стойност, по-ниска от определената от административния орган. Във връзка с представени от процесуалния представил на жалбоподателите допълнителни доказателства за други сделки в относимия период, както и с цел изследване регулационния статут на имота от 1947 г. до днес, по делото са изготвени две допълнителни съдебно-оценителни експертизи от същото вещо лице, съгласно които вещото лице анализира допълнително представените от адв. Ангелов пазарни аналози и мотивира извода си за неотносимост на всички тях поради обстоятелството, че не отговарят на изискванията на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Във второто си допълнително заключение експертът, базирайки се на свои проучвания и на представено по делото Удостоверение от СО-район "Надежда" /л. 493/, е препотвърдил извода си, че имотът не е попадал преди мероприятието, за което се отчуждава, в урбанизирана територия. С оглед поставената му от жалбоподателите допълнителна задача, вещото лице е дал и втори вариант на обезщетението-както ако имотът, предмет на делото, попадаше в урбанизирана територия, в който случай е определил обезщетението в размер на 376 983 лв. Настоящият съдебен състав на ВАС кредитира изцяло първия вариант на обезщетението по основната СОЕ, касаещ РПО за отчуждаемата част от процесния имот и не кредитира втория вариант на същото по второто допълнително заключение. Неоснователни са развитите от адв. Ангелов в хода по същество доводи за това, че отчуждаваната част от имота, доколкото попада в обхвата на парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура за Път II-18 "Софийски околовръстен път- Западна дъга" и с оглед разпоредбите на 24, ал. 7 от ЗООС и чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, е в регулация и следва да се третира като урегулиран имот с променено по закон предназначение, съответно - като имот, попадащ в урбанизирана територия. В конкретния случай приложение намира разпоредбата на § 1а, т. 2а от ДР на ЗДС - пазарната цена за имот, подлежащ на отчуждаване, който е включен в обхвата на урбанизирана територия съобразно действащ устройствен план, но е бил неурегулиран /т. е. за него не е отреден УПИ, какъвто е процесният случай/ преди влизането в сила, съответно преди одобряването на ПУП, който предвижда изграждането на национален обект, се определя като за имот без предвидено застрояване и се съобразява с установения траен начин на фактическо ползване на имота. В случая част от процесния имот за първи път попада в парцеларния план за изграждане на конкретния национален обект, за който се отчуждава - Път II-18, поради което, по аргумент на по-силното основание и от предвиденото в § 1а, т. 2а от ДР на ЗДС, следва да се оценява съобразно установения траен начин на фактическо ползване - земеделска земя - нива. При така изложеното и на основание § 1, т. 2а от ДР на ЗДС, съдът счита, че имот 68134.2808.60 правилно е разглеждан от административния орган като земеделска територия "нива". След като определеното от вещото лице обезщетение за отчуждавания имот е по-ниско по размер от обезщетението, определено от административния орган, то жалбата срещу Решение на МС № 438 от 12.06.2015 г. в обжалваната му по това дело част следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Присъждане на разноски по чл. 143 от АПК не се дължи, доколкото от представителите на ответника и заинтересованите страни, за които обжалваният административен акт е благоприятен, такова искане не е отправено своевременно до съда. Водим от изложеното, Върховният административен съд