Решение № 8348 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11368/2018 г.

ВАСII отделение04.06.2019 г.докладчик Диана Петкова

Диспозитив

ОСТАВЯ в сила Решение № 57/5.07.2018 г., постановено по адм. д. № 77/2018 г. по описа на Адм. съд -Разград. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 8348 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11368/2018 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Конфедерацията на независимите синдикати в България, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявана от президента П. Димитров срещу Решение № 57/5.07.2018 г. постановено по адм. д. № 77/2018 г. по описа на Адм. съд - Разград, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Заповед №ДС-024/10.04.2018 г. на Областен управител на Област Разград. В касационната жалба се развиват оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се че съдът в противоречие със събраните доказателства е приел че имотите се държат от жалбоподателя без правно основание. Наличието на тристранно споразумение по силата на което и на осн. чл. 46 КТ процесния имот е предоставен безвъзмездно за ползване от КНСБ следва да бъде отчетено като годно правно основание, независимо от промяната на статута на собствеността. Твърди се и че при издаването на оспорената заповед са допуснати нарушения на административно производствените правила касаещи изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК, което не е съобразено от решаващият съд. Претендира се отмяна на обжалваното решение, след което да са постанови ново с което обжалваната заповед на Областен управител на Област Разград да бъде отменена, както и заплащане на съдебни разноски. В с. з. касаторът редовно и своевременно призован не изпраща представител. Ответната страна редовно и своевременно призована не изпраща представител в съдебното заседание. Същата чрез процесуалния си представител е депозирала писменни бележки, с които оспорва изцяло основателността на жалбата. Твърди, че заповедта на Областния управител на Област Разград е издадена в пълно съответствие с материалния закон, както и при спазване на административно-производствените правила. Иска решението на Адм. съд - Разград да бъде оставено в сила. Представителят на ВАП дава мотивирано становище за правилност на обжалваното съдебно решение. Сочи, че по отношение на съдебния акт не са налице основанията на чл. 209, ал. 3 АПК, поради което същия следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна. Независимо че касатора е посочил като основание за обжалването и необоснованост на съдебния акт, направените в жалбата възражения касаят неправилното приложение на закона. С обжалваното решение Адм. съд - Разград е отхвърлил като неоснователно оспорването на Конфедерацията на независимите синдикати в България на Заповед №ДС-024/10.04.2018 г. на Областен управител на област - Разград, с която на осн. чл. 80, ал. 1 Закона за държавната собственост /ЗДС/ е разпоредено изземване от Сдружение "Конфедерация на независимите синдикати в България" държаната без правно основание част от имот –публична държавна собственост, представляваща самостоятелен обект с идентификатор 61710.505.7270. 4. 2 /трети етаж/, 3 бр. стаи с номера 10, 11 и 15 разположени на четвърти етаж-част от самостоятелен обект с идентификатор 61710.505.7270. 4. 3, самостоятелен обект с идентификатор 61710.505.7270. 2. 6, самостоятелен обект с идентификатор 61710.505.7270. 4. 7, самостоятелен обект с идентификатор 61710.505.7270. 2. 3. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел че оспорения пред него административен акт е издаден от материално компетентен орган и в рамките на регламентираните му правомощия, както и че същия е постановен в предвидената законова форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Приел че при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и че същата е постановена в съответствие със закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правнорелевантните факти са установени правилно и въз основа на подробен анализ на всички събрани по делото доказателства. Обсъдени са всички твърдения и възражения на страните. Мотивите на решаващия съд се споделят изцяло от касационната инстанция. Предмет на контрол от Адм. съд - Разград по жалбата на Конфедерацията на независимите синдикати в България е била Заповед № ДС-024/10.04.2018 г. на Областен управител на Област Разград издадена на осн. чл. 80, ал. 1 ЗДС. Съгласно сочената разпоредба имот-държавна собственост който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител, въз основа на мотивирано искане на съответния министър или ръководител на ведомство. Следователно за упражняване на законово уреденото правомощие на областния управител е необходимо кумулативното наличие на всички предпоставки. В това производство административния орган действа при условията на обвързана компетентност-когато са налице изброените в хипотезата на посочената правна норма предпоставки, за последния възниква задължението да издаде заповед за изземване. По делото е безспорно установено че Държавата е собственик на процесния недвижим имот. Същата се легитимира като собственик с Акт за публична държавна собственост № 2549/5.12.2014 г. издадена на осн. чл. 71, ал. 2 ЗДС. Съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗДС държавата удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за държавна собственост, представляващ официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма определени в закона. Според нормата на чл. 114, ал. 1 ППЗДС обстоятелствата констатирани в акта имат обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, при което правилно първоинстанционния съд е зачел материалната му доказателствена сила., тъй като такова оборване по делото не е проведено. Ирелевантно за делото е възражението на жалбоподателя, че не е бил уведомен за съставянето на акта. Видно от отметката върху АПДС същия е вписан в Службата по вписвания, с което е оповестено вещноправното положение на имота. Правилен е извода на съда и за наличието на втората предпоставка на разпоредбата на чл. 80, ал. 1 ЗДС, а именно че процесните помещения, представляващи самостоятелни обекти и части от самостоятелни обекти в сграда, обявена за публична държавна собственост се ползват от касатора без правно основание. По делото не се спори, че всички помещения описани в заповедта на Областния управител на Област Разград, които са и предмет на Акта за публична държавна собственост и към настоящия момент се ползват от жалбоподателя. В чл. 67, ал. 1 и ал. 3 ППЗДС е регламентирана правната възможност за учредяване на безвъзмездно право на ползване на централните и регионални ръководства на синдикалните организация за срок от десет години, но само по отношение на имоти- частна държавна собственост. Предоставянето за управление на имоти-публична държавна собственост се извършва по изричен ред регламентиран в ЗДС и Правилника за приложението му, като в чл. 15 ЗДС са посочени субектите на които могат да се предоставят такива имоти, а именно ведомства, общини и вероизповедания, регистрирани по реда на Глава трета от Закона за вероизповеданията. КНСБ е синдикална организация, регистрирана като юридическо лице с нестопанска цел и не е сред субектите по чл. 15 ЗДС. При това положение, с промяната на статута на собствеността върху процесните помещения, от частна държавна собственост по АЧДС 157 А/14.09.1999 г. в публична държавна собственост с АПДС № 2549/5.12.2014 г. е отпаднала възможността същия да се ползва на правно основание от жалбоподателя. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбите на чл. 20 ЗДС и чл. 67 ППЗДС. Вярно е, че чл. 46 КТ урежда определени права на синдикалните организации, но това не изключва приложението на чл. 20, ал. 2 ЗДС респ. чл. 67 от Правилника за приложението му. Разпоредбата от КТ е насочена към създаване на обстановка, при която синдикатите се улесняват в осъществяване на дейността им в защита на интересите на работниците и служителите, за установяване на добри взаимоотношения с тях, изслушване на техните мнения, водене на преговори и диалог. Но вида на недвижимите имоти, реда и срока за предоставяне се уреждат със ЗДС и Правилника за приложението му. Налице е и третата предпоставка на чл. 80, ал. 1 ЗДС-мотивирано искане на съответния министър, в случая обективирано в Писмо изх. № 90-04-453/10.01.2018 г. на Зам. министъра на регионалното развитие и благоустройство. Пред вид на изложеното, решението на първоинстанционния съд като постановено в пълно съответствие със закона следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, съдът

Цитирани разпоредби

1