Решение № 7859 от 15.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1841/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс Делото е образувано по касационна жалба, подадена от Директора на Басейнова дирекция Черноморски район инж. Я. М. Д., срещу Решение10866/11.12.2024г., постановено по адм.дело1923/2024г. по описа на Административен съд Пловдив. С оспорваното решение е отменено Решение93/02.08.2024г. на Директора на Басейнова дирекция Черноморски район , с което на основание чл.79а, ал.1, т.3 и т.4 от Закона за водите е отнето Разрешително за ползване на повърхностен воден обект22360021/05.09.2014г., издадено от Директора на Басейнова дирекция Черноморски район , изменено с Решение 45/ 09.06.2017г., изменено и продължено с Решение 116/23.10.2018г., издадено на Мексико Р ООД,ЕИК825339272. Според касатора, така постановеното решение е неправилно - поради нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че съгласно чл.168, ал.1 от АПК законосъобразността на оспорения административен акт се преценява на всички основания по чл.146 от АПК и че конкретния оспорван акт е законосъобразен, тъй като е издаден от материално и териториално компетентен орган съгласно чл.79а във вр. с чл.52,ал.1,т.4 от Закона за водите, както и че решението е издадено в изискуемата писмена форма. Директорът на Басейнова дирекция Черноморски район счита, че решението на Административен съд Пловдив е неправилно поради издаването му в нарушение на материалния закон. Изтъква, че съгласно чл.79а,ал.1,т.3 и т.4 от Закона за водите органът може да постанови отнемане на разрешителното за ползване на водния обект при наличието на поне едно от следните условия: т.3 нарушаване на условията на разрешителното; т.4 неупражняване на права, предоставени с разрешителното, в определения в него срок. Сочи, че няма спор по делото, че въпросното разрешително за ползване на повърхностен воден обект е влязло в законна сила, както и че няма спор, че не е изградено съоръжение мидено ферма и садково стопанство. Аргументира се, че първото констатирано нарушение, представляващо основание за издаване на обжалваното решение за отнемане на разрешителното, е нереализиране на права, свързани с ползване на повърхностен воден обект в предоставената площ от 1942000 кв.м. тъй като Разрешителното за ползване на повърхностен воден обект 22360021/ 05.09. 2014г., издадено от Директора на Басейнова дирекция Черноморски регион , е с начален срок на действие от 04.10.2014г., а дружеството, на което това разрешение е издадено, е бездействало повече от 10години и не е предприело никакви действия , свързани с правото му на ползване на повърхностен воден обект изграждане на мидена ферма и садково стопанство. Смята, че правилно административният орган е приел, че съгласно чл.79а, ал1,.т.4 от Закона за водите и на основание т.4.7 от приложението към разрешителното дружеството не е упражнило свои права, предоставени му с разрешителното за ползване на повърхностен воден обект, защото за да упражни тези свои права дружеството е следвало да изгради мидена ферма и садково стопанство. В касационната жалба се посочва още, че правилно административният орган е приел, че са налице достатъчно данни, че дружеството е бездействало и не е осъществило правото си на монтиране и ползване на мидената ферма за култивиране на черна мида в един достатъчно дълъг период от време - повече от 10 години. За директора на Басейнова дирекция Черноморски район издаденото от него Решение 93/ 02.08.2024г. е законосъобразно, издадено при правилно прилагане на материалния закон, тъй като са установени предпоставките по чл.79а, ал.1,т.4 от Закона за водите, защото при проверка безспорно е установено, че титулярът на разрешителното не е изпълнил условията , при които то е издадено. Подчертава, че съгласно Приложение1 към разрешително за ползване на повърхностен воден обект в т.2 условия, при които се разрешава ползване на водния обект е предвидено всички крайни точки на съоръжението да бъдат ясно маркирани и овеховани с дневна и нощна сигнализация, съгласно изискванията на Комбинираната система от плаващи знаци на Международната асоциация на фаровите служби /IALA /, като е предвиден срок за обозначаване на разрешената площ за изграждане до 1месец от влизане в сила на разрешителното. Изтъква, че с констативен протоколВ-324/21.06.2023г. при съвместна проверка на служители на БДЧР и ИАРА , след като били обходени крайните точки на разрешената за ползване акватория, било констатирано, че миденото поле не е маркирано със специално обозначителни знаци с проблясваща жълта светлина, съгласно изискванията на IALA, като за така установеното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение/АУАН/152/15.09.2023г. и издадено Наказателно постановление 137/03.12 . 2023г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция за установеното нарушение. Директорът на Басейнова дирекция Черноморски район се аргументира, че отнемането на разрешителното няма санкционен характер, не е свързано с виновно поведение на титуляра, а цели освобождаване на природен ресурс и предоставянето му на друг ползвател, което е изцяло в съответствие с целите по чл.2 от Закона за водите, а именно - да се осигури управление на водите в интерес на обществото. Подчертава, че водните запаси и акваторията на Черно море са ограничен и ценен воден ресурс, поради което тяхното управление, разходване и разпределение следва да става разумно, отговорно, добросъвестно и справедливо, но че нова не е станало в конкретния случай доколкото процесният повърхностен воден обект за повече от 10години реално не е бил оползотворяван. Сочи, че в случая административният орган е решил въпроса по целесъобразност, като е разполагал с оперативна самостоятелност и е доказал изпълнението на условията по чл.79,ал.1,т.3 и т.4 от Закона за водите поради което решението на административния орган е правилно и законосъобразно, а решението на съда неправилно. С тези доводи Директорът на Басейнова дирекция Черноморски район иска от касационната инстанция да постанови съдебен акт, с който да отмени Решение 10866/ 11.12. 2024г. , постановено по адмд.1923/2024г. по описа на Административен съд Пловдив като неправилно и да потвърди изцяло - като правилно и законосъобразно - Решение 93/02.08. 2024г. на Директора на Басейнова дирекция Черноморски район . Ответникът Мексико Р ООД,ЕИК825339272, със седалище и адрес на управление : [населено място], общ.Садово, [адрес], представлявано от управителя Б. А. В., не взема становище по жалбата. Върховна касационна прокуратура, представлявана от прокурор В. Найденов, споделя извода на първоинстанционния съд, че решението на административния орган е незаконосъобразно, тъй като е преждевременно с оглед на това, че срокът за изграждане на съоръжението е 30.06.2029г. и към момента не е изтекъл. Предлага на касационната инстанция да постанови съдебен акт, с който да остави решението на Административен съд Пловдив в сила като правилно и законосъобразно . Върховен административен съд, трето отделение, като обсъди доводите на страните, прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното : Предмет на обжалване е Решение10866/11.12.2024г., постановено по адм.д.1923/2024г. по описа на Административен съд Пловдив, с което първоинстанционният съд е отменил Решение 93/02.08.2024г. на Директора на Басейнова дирекция Черноморски район , с което решение е отнето разрешително за ползване на повърхностен воден обект 22360021/ 05.09. 2014г. на Директора на Басейнова дирекция Черноморски район . Въз основа на събраните доказателства, съдът е приел за установено, че действително при проверка от административния орган за ползване на водния обект е констатирано, че обектът не се ползва с проектните параметри, че няма изградено съоръжение мидена ферма и не е започнало изграждане на такава, че не са налични монтирани съоръжение на повърхността на водата тип дълги линии 96броя, както и че не е изградено садково стопанство, съгласно раздел Условия при изграждане на съоръжението , които условия са неразделна част от издаденото разрешително за ползване на повърхностен воден обект. Анализирайки събраните доказателства, Административен съд-Пловдив е счел, че оспореното решение за отнемане на разрешение за ползване на повърхностен воден обект е незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е намерил, че не са налице предпоставките по чл.79а,ал.1, т.3 и т.4 от Закона за водите, за да се пристъпи към отнемане на разрешението. Мотивирал се е, че този извод следва от Решение 116/23.10.2018г. за изменение и продължаване на срока на действие на разрешително 22360021/05.09.2014г., изменено с решение 45/09.06.2017г., и конкретно т. II.2, съгласно която се заличава срок за изграждане на съоръжението, поради отпаднала необходимост от прилагането му. Подчертал е, че при липсата на срок за изграждане на съоръжението и краен срок на действие на разрешителното до 30.06.2029г. не може да се приеме, че жалбоподателят нарушава условията на разрешителното и/или неупражнява права, предоставени с разрешителното, в определения в него срок. Изтъкнал е, че щом крайният срок на действие на разрешителното е до 30.06.2029г. и няма срок за изграждане на съоръжението, то се налага извод, че това изграждане може да бъде осъществено когато и да е в срока на действие на разрешителното и няма как за бъде изведен извод за неупражняване на права , предоставени с разрешителното в определения срок, след като такъв срок липсва. Административен съд Пловдив се е аргументирал, че констатирането на обстоятелството, че крайните точки на съоръжението не са маркирани не може да представлява нарушаване на условията на разрешителното, доколкото очевидно маркирането на крайните точки няма как да бъде осъществено преди изграждането на съоръжението, а като няма срок за последното не може да се приеме, че има неизпълнение и на другото условие на разрешителното, което е резултат от изграждането на съоръжението. Подчертал, че всички крайни точки на съоръжението да бъдат ясно маркирани и овехтовани с дневна и нощна сигнализация е условие, при което се разрешава ползването на водния обект по т.2.1 от приложение 1 към разрешително за ползване на повърхностен воден обект223560021 от 05.09.2014г. на Директора на Басейнова дирекция Черноморски регион и че след като за изпълнението на т.2.1 е отпаднал определения срок, то не може да се изведе извод за неизпълнение на другите т.2.2 и т.2.3, които точки са в зависимост от т.2.1. по този начин съдът е обосновал извода си, че не са налице предпоставките по чл.79а, ал.1, т.3 и т.4 от Закона за водите за отнемане на разрешителното и че крайният извод е , че постановеното отнемане на разрешителното е в противоречие с материално-правните изисквания на закона, което налага неговата отмяна. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда , за да направи този извод са следните : Решението е валидно, допустимо, но неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон . Първоинстанционният съд е събрал всички допустими и относими доказателства, установявайки по този начин релевантните за спора факти и обстоятелства, извършил е анализ и тълкуване на приложимите правни норми, но е направил неправилен и необоснован правен извод относно приложението на материалния закон от страна на административния орган. Необосновани и в разрез със събраните доказателства са изводите на първоинстанционния административен съд, че от страна на административния орган не са установени предпоставките, регламентирани в чл.79а,ал.1,т.3 и т.4 от Закона за водите, за да се пристъпи към отнемане на разрешителното. Съобразно чл.79а, ал.1,т.3 от закона за водите органът може да постанови отнемане на разрешителното за ползване на водния обект при наличието на поне едно от следните условия : нарушаване на условията на разрешителното, а съгласно чл.79а, ал.1, т.4 от ЗВ - разрешителното за ползване на водния обект се отнема при неупражняване на права, предоставени с разрешителното , в определения в него срок. От събраните доказателства безспорно се установява, а и това не е спорно между страните, че фактически не се упражняват права по издаденото разрешително за ползване на повърхностен воден обект като не са изградени нито мидена ферма, нито садково стопанство, както и че не са извършени минимално необходимите дейности- разрешената за ползване площ не е обозначена с трайни плаващи знаци, снабдени със светлопробляскваща апаратура, съгласно изискванията на IALA и пунктът за собствен мотиноринг не е маркиран, дори и след като през 2023г. е установено административно нарушение за последното, за което е издадено наказателно постановление. Несподелим от касационната инстанция е изводът на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките по чл.79а,ал.1, т.3 и т.4 от Закона за водите, тъй като с решение 116/23.10.2018г. за изменение и продължаване на срока на действие на разрешително 22360021/05.09.2014г.,изменено с решение45/09.06.2017г., и конкретно с т. II.2 е заличено условието срок за изграждане на съоръжението поради отпаднала необходимост от прилагането, при което при липсата на срок за изграждане на съоръжението и краен срок на действие на разрешителното до 30.06.2029г. не може да се приеме, че жалбоподателят нарушава условията на разрешителното или че неупражнява права, предоставени с разрешителното в определения в него срок. При последяване на изменението на срока на разрешителното по т.II , касаещ срока на изграждане на съоръжението мидена ферма се установява, че първоначалният срок, в който е следвало да бъде изградена мидената ферма е в периода 01.07.2015г. 30.06.2017г., а срокът на действие на самото разрешително е 04.10. 2024г. при спазване на крайния срок на изграждане на съоръжението. По искане на Мексико Р ЕООД за изменение срока на изграждане на миденото поле е променен срокът на действие на разрешителното на 30.06.2020г. По ново искане на дружеството е променен крайният срок на действие на разрешителното до 30.06.2029г., но изрично е посочено ,че не се вписва нов конкретен срок за изграждане на мидена ферма и садково стопанство, но че те следва да бъдат изградени в най-кратък срок, съобразно заявеното от притежателя на разрешението в рамките и с финансовата подкрепа по мярка Продуктивни инвестиции в аквакултурите на текущата Програма за морско дело и рибарство 2014-2020г. и да започне ползването им. Следователно срокът на разрешителното за ползване на повърхностен воден обект е продължено до 30.06.2029г. , но при условие, че бъдат изградени и ефективно се използват съоръженията, които са заявени за изграждане и за които първоначалният срок е бил 2017г. Очевидно, че и след последното продължаване на срока на разрешителното през 2018г. до 2024г., повече от 7години притежателят на разрешителното не изпълнил задължението си да изгради мидена ферма и садково стопанство и че не използва ефективно предоставения му повърхностен воден обект. Категорично е невъзможно и изграждането на въпросните съоръжения с финансова подкрепа по мярка Продуктивни инвестиции в аквакултурите по Програма за морско дело и рибарство 2014г.- 2020г.. Самият жалбоподател не твърди, а и не представя доказателства, че през периода 2018 2024г е предприел реални действия за изграждане на мидена ферма и садково стопанство. Твърденията му , изложени пред първоинстанционния съд, че ще изпълни своите ангажименти за изграждане на въпросните съоръжения след отварянето на европейските грантове за периода 2014-2020г., когато ще кандидатства за одобрение на проектите си и едва след подписване на договор с органа, натоварен с отпускане и контрола на средствата, ще започне изграждане на съоръженията по разрешителното - мидена ферма и садково стопанство са несръчно домогване да се докаже изпълнение на изискванията по разрешителното и евентуалното използване на водния обект и липсата на предпоставките за отнемане на разрешителното за ползване на повърхностен воден обект по смисъла на чл.79а, ал.1,т.3 и т.4 от ЗВ. Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя, че преди края на срока на разрешителното, след като получи финансова подкрепа по мярка за финансово подпомагане, за която всякакви възможности за получаване на такава финансова подкрепа са изтекли преди повече от 4години, ще успее да изгради въпросните съоръжения. Ето защо като е приел, че щом крайният срок на действие на разрешителното не е изтекъл и съоръженията, които следва да бъдат изградени/ с финансиране което е възможно да бъде получено най-късно до края на 2020г./ като задължителна част от изпълнение на изискванията по разрешението за ползване на повърхностния воден обект могат да бъдат изградени когато и да е в срока на действие на разрешителното, то не е налице неупражняване на права по смисъла на чл.79а,ал.1,т.4 от ЗВ, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, в нарушение на материалния закон. В тази връзка основателни са доводите на касатора, че в хода на административното производство безспорно е установено, че повече от 10 години дружеството е бездействало и не е предприело никакви действия, свързани с правото на ползване на въпросния повърхностен воден обект, включително и не е изпълнило задължението си за изграждане на съоръжения мидена ферма и садково стопанство. Обосновано административният орган в оспорвания административен акт е счел, че са налице достатъчно данни , че дружеството бездейства и не е осъществява правата си по изграждане на мидена ферма и садково стопанство н един достатъчно дълъг срок от повече от 10 години и че това представлява неупражняване на права ,предоставени с разрешителното тоест че е налице основание по смисъла на чл.79а,ал.1, т.4 от ЗВ за отнемане на издаденото разрешително. Впрочем в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд Мексико-Р ЕООД не твърди, а и не представя каквито и да било доказателства, посредством които да установи реалното, действителното ползване на повърхностния воден обект и ефективното упражняване на правата, предоставени с разрешителното. Основателни са доводите на касатора за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че не е налице нарушение от страна на Мексико-Р ЕООД на условията на разрешителното, тъй като крайните точки на съоръжението не са маркирани, защото съоръжението не е изградено и че няма как маркирането на крайните точки да бъде осъществено преди изграждането на съоръжението. Установеното от административния орган неизпълнение на условията по разрешението за ползване на повърхностен воден обект е немаркиране на площта, определена за ползване на морските води за изграждане на мидената ферма, което е нарушение на т.2.1 от разрешителното, пунктът за собствени мониторинг не е трайно сигнализиран, съгласно изискванията на условие т.2.3 от разрешителното. Вт.2.1 от Приложение 1 към разрешителното е предвидено в срок до 1 месец от влизане в сила на разрешителното, разрешената плащ за изграждане да се обозначи с описаните в т.2.1 трайни плаващи знаци. От събраните по делото доказателства е видно, че нарушаването на изискванията на разрешителното е констатирано с констативен протокол В-324/21.06. 2023г., както и при последваща проверка констатациите, от която са обективирани в констативен протокол В-396/03.07.2024г., като едно и също неизпълнение на условията от разрешителното за ползване на повърхностен воден обект са установени и при двете проверки - през 2023г. и през 2024г. С оглед установеното по несъмнен начин нарушаване на условията на разрешителното неправилен е изводът на съда, че посочените в т.2.1 условия на разрешителното са такива без срок , поради което и няма как да се приеме , че са нарушени и че доколкото условията по т.2.2 и т.2.3 от разрешителното са свързани с изпълнението на условие по т.2.1 , то неизпълнението на всички условия по разрешителното не е налице и не е налице основание по смисъла на чл.79а,ал.1, т.3 от ЗВ. Несподелима от касационната инстанция е интерпретацията на Административен съд Пловдив,че условието по т.2.1 за маркиране на крайните точки на разрешената за ползване площ може и трябва да бъде извършено едва след изграждане на съоръжението мидена ферма, поради което е необозначаването на тези точки, съобразно изискванията на т.2.1 преди крайния срок на разрешителното не представлява нарушаване на условията на разрешителното. При липсата на доказателства ,представени от дружеството-жалбоподател, с които да се опровергае установеното от органа, издал оспорения акт, а именно че притежателят на разрешителното за ползване на повърхностен воден обект е нарушил условията на разрешителното, като не е изпълнил същите, то неправилен и необоснован е изводът на първоинстанционния съд, че не е налице посоченото в акта основание за отнемане на разрешителното - нарушаване на условията на разрешителното по смисъла на чл.79а,ал.1,т.4 от ЗВ. В заключение, анализът на събраните доказателства налага еднозначен и категоричен извод, че правилно, обосновано и законосъобразно административният орган е приел, че са налице предпоставките по смисъла на чл.79а,ал.1,т.3 и т.4 от Закона за водите за отнемане на Разрешително за ползване на повърхностен воден обект22360021/05.09.2014г.,издадено от Директора на Басейнова дирекция Черноморски район . С оглед изложеното настоящият състав счита, че първоинстанционният съд е изяснил относимите за спора обстоятелства, обсъдил е направените от страните възражения, но е постановил едно неправилно, от гледна точка на материалните норми, решение, което следва да бъде отменено, като вместо това жалбата на Мексико Р ООД срещу атакуваното решение на Директора на Басейнова дирекция Черноморски район бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 222 във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. второ, Върховният административен съд, четвърто отделение,