Решение № 14284 от 23.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11417/2015 г.

Решение № 14284 от 23.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11417/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Д. С. и "П. Н. Б." ООД, чрез процесуалния им представител адв. И. А. срещу Решение № 399/21.07.2015 г., постановено по адм. дело № 479/2015 г. по описа на Административен съд М., с доводи, че същото е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, за които са изложени съображения в жалбата. Иска се отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважат предявените искове и се присъдят направените по делото разноски. Ответната страна - О. В., редовно призована, не се представлява по делото и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна: Производството пред Административен съд М. се е развило по исковата молба на С. С. и "П. Н. Б." ООД, гр. В., против О. В., с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ претендират обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи от твърдяно незаконосъобразно бездействие на администрацията на ответника, изразяващо се в неизпращане до съда на подадена жалба против заповед № 249/17.05.2013 г. на кмета на О. В., с която е постановено премахване на незаконен строеж. С оглед обстоятелствата изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка. Въз основа на установеното по делото е обсъдил и доводите и възраженията на страните и е направил правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователни предявените искове, като е приел, че по делото не са установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, обуславящи уважаването им. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност в случая, следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на твърдяното бездействие, произтичащо от осъществявана административна дейност, така и наличието на реално причинена вреда, следствие от него, в пряка причинна връзка. Неправилно е прието от първоинстанционният съд, че не е налице бездействие от страна на издалия заповед № 249/17.05.2013 г. орган, кмет на О. В., по изпращане на жалбата против нея на компетентния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 152, ал. 2 от АПК в тридневен срок от изтичането на сроковете за оспорване от останалите лица органът изпраща жалбата заедно със заверено копие от цялата преписка по издаването на акта на съда, като уведомява подателя за това. Това законово задължение не е изпълнено от кмета на О. В., като подадената срещу неговата заповед жалба не е изпратена до съда, което е установено от доказателствата по делото. Предвидената в чл. 152, ал. 4 от АПК възможност съдът да изиска преписката служебно, въз основа на копие от жалбата не основава законосъобразност на визираното от закона задължение на административния орган. Правилен е обаче извода на първоинстанционния съд, че в случая ищците, за които е доказателствената тежест, не са установили наличието на останалите законови предпоставки, а именно наличие на вреда, като пряка и непосредствена последица от бездействието на административния орган. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като сочената от закона справедливост визира не само размера на следващото се обезщетение, а и всичко, което е свързано с обезщетяването. На обезщетяване подлежат и вътрешните, душевни състояния но тогава, когато справедливостта налага същите да бъдат възмездени. Не всяко отражение върху душевното състояние дава основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. В случая не би могло да се счете за справедливо присъждането на обезщетение за преживени негативни емоции, с оглед тяхното естество и характер, при положение, че се основават на неизпълнение на законово задължение във връзка с оспорен административен акт, адресат на чиито конкретни разпореждания ищците не са. Твърдяното негативно въздействие се основава на притежавано вещно право, чието накърняване не следва от оспорената заповед, съответно от неизпращане на жалбата против нея до съда. Твърдените и установени по делото обстоятелства, относно сезирането на други държавни органи, при изведената от закона възможност за това не налага друг извод. Отделно от това следва да се отбележи, че единият от ищците е юридическо лице, при което не е налице изведеното от закона - чл. 52 от ЗЗД основание за присъждане на неимуществени вреди, по начина посочен в обстоятелствената част на исковата молба; При така изложените съображения обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение