Решение № 13891 от 16.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4003/2016 г.

Решение № 13891 от 16.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4003/2016 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител юрк. М. Абилов, против решение № 24 от 29.02.2016 г., постановено по адм. д. № 196/2015 г. по описа на Административен съд - Т., с което, по жалба на "Агродимекс" ООД със седалище гр. Т., е отменено Уведомително писмо с изх. № 02-250-2600/3944 от 02.10.2015г на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2010 г., за намалено финансиране по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и по Схемата за национално доплащане на площ /СНДП/ по подадено на 20.05.2010 г. общо заявление за финансово подпомагане с УИН: 25/170510/49724 и преписката е върната на касатора за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания. Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила-касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно съдът е приел, че не е съобразил указанията, дадени в решение № 6449, постановено по по адм. д. № 311 от 2012 г. по описа на Административен съд - С. град, оставено в сила с решение на ВАС, акто стриктно е спазил Инструкцията на ДФЗ за процедиране по отменени със съдебни решения актове на ДФЗ, а за процесните седем БЗС действително не ги е съобразил, защото в експертизата по това дело имало допуснати "технически грешки", които Административен съд - Т. не установил. Счита и че, противно на приетото, в оспорената част на акта се съдържат правни основания за издаването му, даже съдът неправилно ги посочил. Моли ВАС да отмени решението и да остави в сила оспорения акт, както и да му присъди направените по делото разноски. В откритото съдебно заседание пред ВАС не изпраща процесуален представител. Ответникът по касационната жалба- "Агродимекс" ООД не изпраща представител и не заявява становище по жалбата. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е установил изцяло релевантната фактическа обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел законосъобразен извод за неправилност на оспореното писмо на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". Намира освен това, че правилно първостепенният съд е приел, че при издаване на процесното уведомително писмо е допуснато съществено нарушение на процедурата по издаването на акта, което се е отразило на правилността на крайните фактически и правни изводи на административния орган и че са верни изводите на Административен съд- Т. за непълнота на административния акт, предвид липсата на произнасяне на административния орган по допустимите и недопустимите за подпомагане площи, за които Административен съд С. - град е дал изрични указания в мотивите на решението си по адм. дело № 311 от 2012 г. Счита за обосновани изводите на съда, освен посочените по-горе, че уведомителното писмо е издадено при неизпълнение на влязлото в сила съдебно решение, като при произнасяне на органа в съответствие с указанията на съда ще се получи друго процентно съотношение между размера на наддекларираната спрямо установената площ за подпомагане. Намира и че административният орган в уведомителното писмо не е посочил и правното основание, въз основа на което квалифицира площите като недопустими, поради което са налице обстоятелства, обуславящи приложимост на основанията по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК за отмяна на оспореното писмо, както аргументирано е приел съдът с процесното решение. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, поради което предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Агродимекс" ООД със седалище Т., против Уведомително писмо изх. № 02-250-2600/3944 от 02.10.2015 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2010 г., с което повторно е намалено финансиране по СЕПП и СНДП по подадено от него на 20.05.2010 г. общо заявление за финансово подпомагане. Оспорващият земеделски производител възразил, че обжалваният административен акт е опорочен поради несъобразяване с указанията, дадени в решение № 6449, постановено по по адм. д. № 311 от 2012 г. по описа на Административен съд - С. град, оставено в сила с решение № 6274/09.05.2013 г. по адм. д. № 1900/2013 г. на IV отд. на ВАС, както и че отново не е спазена установената форма, с оглед непосочени в него правни основания, обуславящи посочения в процесното уведомително писмо отказ, което съществено затруднило осъществяването на правото на защита срещу него. Твърдял и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби - отменителни основния по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, съдът приел за установено, че административното производство е образувано по подадено от жалбоподателя общо заявление с УИН: 25/170510/49724 за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010г, в което дружеството е заявило за подпомагане 94 БЗС-та, находящи се в землищата на с. Г. Т., с. Д., с. З., с. И., с. К., с. К., с. К., с. Л., с. М., с. М., с. М., с. О., гр. В. Преслав, гр. Т., с. П., с. Р., с. С. река, с. С., с. Ч.. Посочил, че по него Изпълнителният директор на държавен фонд "Земеделие" гр. С. се е произнесъл с Уведомително писмо/УП/ с изх. № 02-250-2600/3944 от 02.10.2011 г., обжалвано пред Административен съд С.-град. П., с решение № 6449 по ад. д. № 311 от 2012 г. отменил като незаконосъобразно това УП. в процесната част и изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, като изрично отразил, че по отношение на посочени в това УП по СЕПП и по СНДП БЗС-та, а именно: БЗС № 14711-85-2; БЗС № 32723-9-3; БЗС № 36467-63-1-3; БЗС № 49148-50-2-3; БЗС № 49148-25-1-3; БЗС № 32723-19-2; БЗС № 32723-38-1; БЗС № 32723-135-14; БЗС № 32723-135-6; БЗС № 23340-4-1; БЗС № 32723-4-4; БЗС № 32723-8-2; БЗС № 39133-136-5; БЗС № 58222-369-14; БЗС № 62829-43-2-2; БЗС № 81219-65-2-2; БЗС № 81219-64-2; БЗС № 32723-15-5; БЗС № 32723-3-5; БЗС № 32723-64-1; БЗС № 58222-375-10, допустимите и недопустимите за подпомагане площи не са определени правилно. Съдът установил, че в това решение на АССГ, влязло в сила като потвърдено от ВАС, съдът е дал изрични указания, че по отношение на посочеините по-горе БЗС-та административният орган следва отново да се произнесе- като извърши нови проверки и на база на тях-нови изчисления. Констатирал, че по върнатата за ново произнасяне преписка изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" гр. С. се е произнесъл с оспореното пред него УП изх. № 02-250-2600/3944 от 02.10.2015 г., с което на "Агродимекс" ООД гр. Т. отново са намалени плащанията по Схемата за единно плащане на площ и по Схемата за национално доплащане на площ за 2010 г., като в него, по спорните две схеми, липсва произнасяне относно допустимите и недопустимите за подпомагане площи за седем БЗС-та, за които АССГ в решението си е дал изрични указания, а именно: БЗС № 14711-85-2; БЗС № 36467-63-1-3; БЗС № 62829-43-2-2; БЗС № 81219-65-2-2; БЗС № 81219-64-2; БЗС № 32723-15-5,съответно по отношение на БЗС № 32723-9-3 е налице произнасяне за 32723-9-3-13, но липсва произнасяне за 32723-9-3-11.На второ място установил, че в оспореното УП и по двете схеми, за всички БЗС-та като фактически основания за определянето на площите като недопустими било посочено, че частите от площите са такива поради това, че същите излизат извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", одобрен за 2010 г., но без посочване на правното основание, въз основа на което тези площи са определени като недопустими. Съдът преценил оспорения административен акт за издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП. По отношение на другите отменителни основания приел, че въпреки че в уведомителното писмо било отразено, че е съобразено с посоченото по-горе решение на АССГ, същевременно е пропуснато произнасяне по посочените по-горе 7 БЗС, т. е. че в оспореното УП и по СЕПП и по СНДП липсва произнасяне на административния орган по допустимите и недопустимите за подпомагане площи на седемте БЗС-та, за които Административен съд С. - град е дал изрични указания с мотивите на решението си. С оглед горното приел, че това УП е издадено при неизпълнение на влязло в сила съдебно решение. Приел, че произнасянето на административния орган по тези 7 БЗС-та би довело и по двете схеми до други размери на общите допустими и недопустими за подпомагане площи, респ и до друго процентно съотношение между размера на неддекларираната спрямо установената за подпомагане площ, а и до други размери на санкционираната и оторизираната площ, съответно и до други размери на оторизираните суми. Така обосновал отменителното основание за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които ако не са били допуснати, би се стигнало до друг резултат. На второ място съдът приел, че в процесното УП административният орган не е посочил правното си основание, въз основа на което квалифицира площите като недопустими, тъй като липсва позоваване на разпоредбата на чл. 43, т. 6 от ЗПЗП-явно технически грешно е пропуснал да посочи ал. 3 на тази разпоредба. Не посочил изрично, но явно приел, че това представлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, задължаващо да бъдат посочени правните основания за издаване на акта. Съобразявайки горните обстоятелства и практиката на ВАС съдът приел, че е допуснат и този съществен порок на акта, представляващ основание за неговата отмяна, тъй като не дава възможност на страните за защита и препятства правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност. Така извел извод за липса на правни основания, мотивирали административния орган да постанови административния акт и да намали субсидиране по процесната схема за подпомагане. По тези съображения преценил оспореното уведомително писмо за незаконосъобразно и го отменил. Упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Постановеното решение е правилно. Наведеният довод в касационната жалба, че е налице съобразяване с указанията, дадени в решение № 6449, постановено по адм. д. № 311 от 2012 г. по описа на Административен съд - С. град, оставено в сила с решение на ВАС, не намира опора в доказателствата по делото. По отношение на посочените седем от процесните 94 БЗС това твърдение не отговаря на действителното положение. Впрочем в настоящата жалба се съдържа признание в тази насока, като съображението на касационния жалбоподател, че мотивът за пропускането им- защото в експертизата, приета по делото пред АССГ, имало допуснати лтехнически грешки, които Административен съд - Т. не установил", е незаконосъобразно. Противно на твърдяното, административният орган е дължал съобразяване с указанията в отменителното решение, предвид разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК и задължителното за него отменително решение. Наведеният довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон е неоснователно. Противно на твърдяното в настоящата жалба, решаващият съд не е дължал нова проверка на заключението на вещото лице по влязлото в сила решение на АССГ, предвид нормата на чл. 297 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, определяща, че влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Р. Б.. По отношение на следващото възражение в настоящата жалба, че правните основания могат да се изведат от преписката, е също неоснователен. Той не намира опора в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Изискването за мотивиране на отказа от финансиране е именно посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде отказа. Правилна е преценката на съда за нарушаване на изискването за форма. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. С оглед изложеното по-горе досежно записванията в оспореното писмо, основателни са били доводите на жалбоподателя, че за посочените БЗС, административният акт не съдържа посочване на правните основания, поради наличието на които е издаден повторния частичен отказ за финансово подпомагане, с което съществено е затруднил защитата му срещу него. Основните доводи на жалбоподателя в производството пред първоинстанционния съд за немотивираност на оспорения акт правилно са преценени като основателни. Няма колебания в практиката на ВАС, че по принцип няма пречка мотивите към акта да бъдат изложени и отделно от самия акт, в друг документ към преписката, но в случая такива няма, а мотивите към оспореното уведомително писмо не могат да се изведат и от разясненията, посочени за всяка колона от таблицата, приложена към него. Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което съдът правилно го е отменил и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение