Решение № 5260 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10797/2017 г.

Решение № 5260 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10797/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община С. З. чрез неговия пълномощник срещу решение № 218/20.07.2017 г. по адм. д. № 77/2017 г. на Административен съд - С. З. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му и присъждане на разноски. Ответникът - Д. И. Б., в качеството си на ЕТ "Д. Б.", гр. С. Загора, чрез своя пълномощник, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд - С. З. е образувано по жалба на ЕТ "Д. Б.", гр. С. Загора срещу заповед № 10-00-140/27.01.2017 г, издадена от кмета на община С. З., с която на основание чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено премахването на незаконен строеж от шеста категория "Стопанска сграда-склад" с размери 10/4 метра и височина 2.5 метра, изпълнен от ЕТ "Д. Б." гр. С. Загора без строителни книжа в УПИ V-143, 6119 от кв. 831 "Бедечка" по плана на гр. С. Загора. С обжалваното решение съдът е отменил оспорената заповед като е приел, че макар строежът да е незаконен, същият се явява търпим съгласно § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и не подлежи на премахване. Решението е неправилно. От данните по делото е установено, че изпълнената стопанска постройка е без надлежно разрешение и без одобрени строителни книжа. От описанието й, направено в заключението на приетата съдебно-техническа експертиза е видно, че същият съответства на констатациите в оспорения административен акт и отговаря на понятието "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. При тези данни, изводът на първоинстанционния съд, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е законосъобразен. Цитираната разпоредба сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Стопанската постройка е шеста категория, поради което по силата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ се премахва със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице. Неправилни обаче са изводите на съда по отношение на търпимостта на незаконния строеж. Съдът е приел, че времето на строителството е през 1984-1985 г. на база свидетелски показания. Това не съответства на представения договор за наем с общината за поземления имот, който е сключен на 05.06.2001 г., като едва от тази дата е възможно осъществяване на строителството. С оглед тази дата, на основание § 127, ал. 1 от ЗУТ, строежи не е търпим. Освен това при изследване на търпимостта съдът е обсъждал съответствието с общия устройствен план, а не с ПУП. Прието е, че процесният строеж е допустим, защото отговаря на предвижданията за допълващо застрояване. Това е в противоречие с разпоредбите на чл. 41, ал. 1 и 2 от ЗУТ. Не може да има допълващо застрояване при лисата на основно такова. С оглед горното подадената от ЕТ "Д. Б.", гр. С. Загора жалба против срещу заповед № 10-00-140/27.01.2017 г, издадена от кмета на община С. З. е била неоснователна. Като е приел обратното, съдът е допуснал нарушение на материалния закон, поради което неправилното решение ще следва да бъде отменено. Вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК ще следва да бъде постановено друго, с което подадената жалба ще следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на спора и направеното искане от касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. ЕТ "Д. Б.", гр. С. Загора следва да бъде осъден да заплати на община С. З. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,