Решение № 1322 от 17.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5586/2007 г.

Решение № 1322 от 17.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5586/2007 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство на касационно обжалване по чл. 218а ГПК . (отм.) Ловешкият окръжен съд, с въззивно решение от 5.07.2007 г. по гр. д. № 158/2007 г., е признал за установено по отношение на И. В., че В. К. и Т. С. са собственици на недвижим имот в гр. А. дворно място от 720 кв. м., представляващо парцел **** в кв. 2 по плана на града, при посочени граници, и осъдил В. да предаде на К. и С. владението върху имота. С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение от 21.02.2005 г. по гр. д. № 459/2001 г. на Троянския районен съд, с което е отхвърлен иска на К. и С. срещу В. за сумата 9 900 лв.- стойността на съборените в имота постройки - едноетажна жилищна сграда, лятна кухня и стопанска постройка. Ищците по делото В. С. К. и Т. В. С., двамата от гр. А., обжалват въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът им за сумата 9 900 лв. Ответникът по исковете И. Р. В. от гр. А. обжалва решението в частта, с която е уважен иска за ревандикация на имота. След проверка, касационният съд установи следното: Въззивният съд е приел, че ищците се легитимират за собственици на спорния имот в резултат на съдебна спогодба за делба, при която са получили имот в свой дял и са заплатили на другия съделител Н. К. парично уравнение. Съдът е приел също, че посоченото лице Н. К., който е непряк праводател на ответника В, не е придобил в изключителна собственост имота по давност, както е удостоверено в съставения констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № 69/14.05.1999 г. на Троянския районен съд, тъй като от смъртта на титулярния собственик на имота К на 18.11.1991 г., до изготвяне на нотариалния акт 1999 г., не е изтекла предвидената в чл. 79 ЗС 10-годишна давност. За да отхвърли иска за сумата 9900 лв., претендирана от ищците като обезщетение за нанесените им материални щети - събаряне от ответника на собствените на ищците постройки, решаващият съд е приел, че съгласно делбения протокол ищците се легитимират за собственици само на терена, а не на постройки, тъй-като те вече са били съборени, и обезщетението по чл. 45 ЗЗД се определя към момента на увреждането, а в случая се претенцията е заявена към деня на предявяване на иска. Изводите и решението на въззивния съд, с което е уважен предявеният ревандикационен иск, са неправилни - постановени в нарушение на материалния и процесуалния закон. Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) съдът следва да прецени всички доказателства и доводи на страните, съобразно с принципа за разпределение на доказателствената тежест - чл. 127 ГПК (отм.). Ищците по делото са заявили като основание на иска им по чл. 108 ЗС придобиване на собствеността върху имота по наследство и делба. При направеното от ответника В възражение срещу иска, ищците следва да установят по един безспорен и категоричен начин легитимацията им на собственици въз основа на така посочения придобивен способ. Решаващият съд е приел, че въз основа на свидетелски показания по гр. д. № 531/2000 г., Троянският районен съд се е убедил, че имотът е съсобствен между настоящите ищци и лицето Н. К. и с влязлото в сила решение по допускане на делбата тази съсобственост е съдебно призната, а с одобряване на спогодбата за реална подялба на имота, е настъпило вещноправното й действие. Изложените съображения относно убежденията на делбения съд и постановените от него актове - решение по допускане на делбата и определение за одобряване на спогодба, са неотносими при решаване на настоящия правен спор, тъй като ответникът В. е трето лице, чуждо на делбения процес по гр. д. № 531/2000 г., което не е обвързано от съдебните актове и съответните правни последици. Неговите възражения срещу иска по настоящото дело се основават на твърдението му, че делбата по гр. д. № 531/2000 г. е фиктивна, тъй като и тримата съделители са знаели, че делбеният имот е еднолична собственост на Н. К., а не е съсобствен между тях. Тези възражения на ответника изобщо не са обсъдени от решаващия съд. Съдът е преценявал дали Н. К. /праводател на ответника/ е придобил през 1999 г. процесният имот по давност, съответно, дали собствеността върху имота е преминала у ответника чрез покупко-продажба, но при тази преценка не е взел предвид съществени правнорелевантни факти. Това са обстоятелствата, удостоверени в приложеното нот. д. № 489/1999 г. на съдията по вписванията при Троянския районен съд, образувано по молба на Н. К. да му бъде издаден нот. акт за собственост на имота. Пред съдебния орган настоящият ищец В. К. е удостоверил, че от преди 1988 г. спорният имот, включващ терен и сгради, е владян от бащата на Н. К., а след това от самият К, без никой да им оспорва собствеността. Категорични показания относно фактическото владение и изработена придобивна давност в полза на Н. К. е дала неговата леля Д. К., починала през 2000 г., бивша съпруга на ищеца В. К. и майка на ищеца Т. С. Безспорно е, че при делбата по гр. д. № 531/2000 г. двамата ищци са се позовали и легитимирали за съсобственици на имота, като правоприемници на покойната К., получили по наследство нейната 1/2 ид. ч., която тя е придобила по наследство от баща й К. М., починал през 1991 г. В случая, обаче, са налице доказателства, че при смъртта й през 2000 г. Д. К. не е притежавала част от имота, защото той преди това вече бил собственост само на Н. К. Това следва от показанията на К. и на ищеца В. К. по нот. дело. Техните показания представляват едностранни волеизявления, признаващи правата на Н. К. и ползващите го правнорелевантни факти - фактическа власт от преди 1988 г. и явно намерение за "своене" на имота. Съдът е бил длъжен да се съобрази с тези доказателства и да приеме, че в резултат на давност, започнала да тече от преди 1988 г., Н. К. е придобил собствеността на имота през 1999 г. Това следва от доказаните извънсъдебни признания на ищеца К. и на праводателката на двамата ищци. Доколкото, по делото има данни, че ищците отричат тези обстоятелства като неверни, съдът е следвало да приложи принципа, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, т.е. ако показанията на праводателката на ищците и на единия ищец пред съдебния орган са били неверни, ищците не могат да искат съдебно признаване на права, произтичащи от тази неистинност. По изложените съображения касационният съд счита, че констативният нот. акт № 69/14.05.1999 г. удостоверява действително притежаваното от Н. К. право на собственост върху целия имот /терен и сгради/, придобито по давност . С нот. акт № 168/20. 5. 1999 г. Н. К. е продал имота на А. А., който с нот. акт № 19/20. 7. 2000 г. е продал спорния имот на ответника И. От този момент В. е изключителен собственик на имота и ревандикационната претенция на ищците е неоснователна. Сключената между тях и лицето Н. К., на 11. 6. 2001 г. по гр. д. № 531/2000 г., спогодба за делба на същия имот е недействителна, поради липса на предмет - имотът не е бил собственост на тримата съделители. Наред с това договорът за спогодба е недействителен и като противоречащ на добрите нрави. При сключване на спогодбата Н. К. вече се е бил разпоредил с имота в полза на трето лице, а ищецът В е бил удостоверил пред орган на съдебната власт, че имотът е еднолична собственост на Н. К. Спогодбата за делба е резултат на недобросъвестност на сключилите я съделители, насочена да накърни законно придобити имуществени права на ответника и не може да бъде зачетена. По изложените съображения касационният съд счита, че следва да бъде отменено въззивното решение и се отхвърли иска по чл. 108 ЗС . С оглед на този резултат, следва да бъде потвърдено въззивното решение, с което е отхвърлен искът в размер на 9 990 лв. обезщетение за имуществени вреди от събаряне на постройките в имота. Върховният касационен съд