Решение № 8262 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7236/2016 г.

Решение № 8262 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7236/2016 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от управителя И. Й. Л., подадена чрез адвокат К., против решение № 2339 от 08.04.2016 г. по адм. дело № 6650/2015 г. на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу предписанията, обективирани в Протокол № ИТ-П-1388/20.04.2015, издаден от трима главни инспектори от Дирекция "Инспекция по труда" – гр. София, към Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени индивидуалния административен акт и да се уважи жалбата. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответниците - Главни инспектори от Дирекция "Инспекция по труда" гр. София към Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", чрез процесуален представител юрк. С., в съдебно заседание оспорват основателността на касационната жалба. Поддържат становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение и искат оставянето му в сила. Претендира се присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на дружеството против предписания, обективирани в Протокол № ИТ-П- 1388/20.04.2015 г., издаден от трима главни инспектори от Дирекция "Инспекция по труда" – гр. София, към Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", Министерство на труда и социалната политика. За да постанови решението си, Административен съд – София град е обосновал правилния извод за налагане на принудителните административни мерки "предписания за отстраняване на нарушения" от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимия материален закон и целта му. След подробна преценка на събраните по делото доказателства съдът обосновано е приел за доказани фактическите констатации на контролните органи, изложени както следва: отправени са предписания в т. 1 - т. 6 от Протокол № ИТ-П-1388/20.04.2015 г., като е указан и срок за тяхното изпълнение. Решаващият съд е приел, че по констатациите на т. 7 и т. 8 от Протокол № ИТ-П-1388/20.04.2015 г. липсват предписания по реда на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, поради което и същите, доколкото не пораждат за дружеството работодател /§ 1, т. 1 от ДР на КТ/ задължения и не засягат негативно неговата правна сфера, а се конкретизират единствено осъществилите се факти, не се дължи произнасяне. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателните процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Изяснени от решаващия съдебен състав са обстоятелствата, касаещи правото на Инспекцията по труда, регламентирано в чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ - за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат законоустановените принудителни административни мерки. От фактическа страна е установено, че на 11.03.2015 г. на място в ресторант "София Прес" на [улица], на 31.03.2015 г. в централния офис на [фирма], [населено място], на 17.03.2015 г., 27.03.2015 г., 9.04.2015 г. и 20.04.2015 г. на място в Дирекция "Инспекция по труда" – гр. София, са изискани и представени документи от касатора. В настоящият случай е установено и констатирано при проверка от компетентен контролен орган, че работодателят [фирма], [населено място] е допуснал нарушение на трудовото законодателство. По време на проверката служителите на инспекцията по труда са констатирали нарушения, извършени от дружеството работодател по отношение на различни адресати, за преустановяването на които и отстраняване на настъпилите вредни последици са отправени предписания: 1). Представени са молби от В. П., Н. Б. и А. М., за прекратяване на трудовите им договори, върху които е поставена резолюция "ОК" и е положен подпис, като за постигнатото съгласие са подадени уведомления до НАП. Не са представени документи, удостоверяващи прекратяването на трудовите правоотношения на основание чл. 128а, ал. 3 във връзка с чл. 335, ал. 2 от КТ, поради което е и отправено предписание за издаването на такива със срок на изпълнение до 27.04.2015 г. 2). Правоотношенията са прекратени, като в трудовите досиета на В. П., Н. Б. и А. М. се съдържат трудовите книжки, в които не са отразени своевременно данни за прекратяването на трудовите договори, а същите не са върнати на работниците в нарушение на чл. 350, ал. 1 от КТ. За задължението да бъдат вписани тези данни и предаването на трудовата книжка незабавно на лицето съгласно чл. 350, ал. 1 от КТ е предоставен срок на изпълнение до 30.04.2015 г. Неоснователни са касационните възражения, досежно липсата на изразено съгласие между работодателя, от една страна и служителя от друга за прекратяване на трудовото правоотношение. От фактическа страна е необходимо е да се отбележи, че подадените в конкретния случай молби от В. П. и Н. Б. не следва да се преценяват като такива по чл. 325 от КТ за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, поради което елементите от фактическия състав на тази разпоредба са неотносими към предмета на правния спор, т. е. не следва да се преценява дали е получено съгласието на работодателя или не за прекратяване на трудовото правоотношение. В случая е приложима разпоредбата на чл. 326 КТ, която не изисква съвпадение на волеизявленията на двете страни за прекратяване на трудовото правоотношение. Съдържанието на молбата на А. М. е относимо към хипотезата на чл. 325 от КТ. Поставената резолюция "ОК" на молбата и отправеното уведомление от работодателя по чл. 62, ал. 5 от КТ до ТД на НАП сочат на извод за изразено съгласие и това обстоятелство е преценено правилно от административния орган и от съда. Неоснователни са доводите на работодателя, че справките за приети и отхвърлени уведомления за прекратяването на трудовите договори с В. П., Н. Б. и А. М., изпратени до НАП по реда и условията на чл. 62, ал. 5 от КТ не следва да се ценят, тъй като са ирелевантни по отношение на прекратяване на трудовото правоотношение. Развитите тези за прибързване или грешка от страна на служители на работодателя настоящият състав намира за защитни. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 3 КТ, изпращането на уведомление и то в законоустановен 7-дневен срок, се явява непосредствено обусловено от прекратяване на трудовия договор. Разписаната от закона норма установява това задължение да бъде осъществено от работодателя или упълномощено от него лице, поради което доводите на касатора за погрешно предприети действия от служители са неоснователни. Предвид гореизложеното, настоящият състав намира за правилни изводите на първоинстанционния съд досежно наличието на изразена воля за прекратяване на трудовите правоотношения с лицата, въз основа на депозирани молби с поставена резолюция "ОК". Опитът за омаловажаване на това правно действие и неизпълнение на задължението по чл. 128а ал. 3 вр. чл. 335, ал. 2 и чл. 350 от КТ обосновава извод за незаконосъобразно поведение от страна на работодателя, което води до нарушаване правата и интересите на работниците. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Фактите по делото са точно установени. Съдът е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно тяхната допустимост и относимост. Формирал е съответни на доказателствения материал изводи по релевираните от страните доводи, обсъдил е фактите от значение за предмета на спора и приложимото към тях право. Налице са достатъчно и годни за установяване на релевантните факти доказателства. Решението е постановено в изискуемата съгласно чл. 172а АПК форма след цялостна служебна проверка на административния акт в изпълнение на изискването на чл. 168, ал. 1 АПК и при излагане на мотиви, обуславящи постановения от съда правен резултат. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответната страна - Главни инспектори от Дирекция "Инспекция по труда" гр. София, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение (платимо от касационния жалбоподател) е основателно. Страната е представлявана от юрисконсулт и искането е направено своевременно. Разпоредбата на чл. 78, ал. 8, регламентираща, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, е изменена и новата редакция е в сила от 28.01.2017 г. Съгласно последната размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Касатора следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Предвид негативния за касатора изход на спора, акцесорното касаторово искане за присъждане на сторените съдебно - деловодни разноски се явява неоснователно и поради това не следва бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,