Решение № 8378 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2993/2019 г.

Решение № 8378 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2993/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Началник отдел "Оперативни дейности" /ОД/ - Варна, Главна дирекция /ГД/ "Фискален контрол" при Централно управление на Национална агенция по приходите /ЦУ на НАП/, чрез старши юрисконсулт Александрова, срещу решение № 313 от 22.02.2019 г., постановено по адм. д. № 3113 по описа на Административен съд гр. Варна за 2018 г. С атакуваното решение по жалба на "Деивес-Б. Тодорова" ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [адрес], представлявано от Б. Тодорова – управител, е отменена заповед № 203-ФК/29.10.2018 г. на Началник отдел "ОД" гр. Варна, ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. С отменената заповед на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – магазин за промишлени стоки в гр. Русе, ж. к. Здравец-изток, пазар Изток, магазин 4-03, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 7 (седем) дни. Касаторът твърди, че решението е постановено в нарушение на закона чл. 209, т. 1 от АПК. Възразява срещу извода на съда за липса на извършено административно нарушение. В постановения съдебен акт изцяло са възприети твърденията на санкционираното лице, без да се отчете обстоятелството, че плащането е наблюдавано от органите по приходите. Налице са, според мотивите на оспорването, доказателства за извършено административно нарушение изразяващо се в неиздаване на касов бон при осъществена покупка, поради което и законосъобразно търговеца е бил санкциониран. При налагането на ПАМ, са изложени мотиви и относно срока на запечатване на обекта, които са съобразени с тежестта на нарушението. Мярката е съобразена и с целта на закона – за предотвратяването и преустановяването на административно нарушение, както и за преустановяване на вредните последици от него. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а заповедта да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - "Деивес – Б. Тодорова" ЕООД, в писмен отговор по делото изразява становище, че съдебният акт е правилен. Не е констатирано нарушение при извършената от данъчните проверка и правилно, това обстоятелство е съобразено от АС-Варна при произнасянето му. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено, по съображения, изложени в писмения отговор. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за допустима, но неоснователна. В заключение по съществото на спора, намира че не е доказано извършването на нарушение от страна на ответното дружество, поради което правилно съдът е отменил наложената ПАМ. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима. Разгледана по същество за неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС-Варна, е била заповед № 203-ФК/29.10.2018 г. на Началник отдел "ОД" гр. Варна, ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. С отменената заповед на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС на "Деивес – Б. Тодорова" ЕООД, е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – магазин за промишлени стоки в гр. Русе, ж. к. Здравец-изток, пазар Изток, магазин 4-03, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 7 (седем) дни. Решаващият състав е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискването за форма и административно процесуалните правила. По същество са изложени мотиви, че ПАМ е наложена при допуснато нарушение на материалния закон. За да отмени заповедта, съдът е констатирал, че са налице противоречия между съставените протоколи от органите по приходите, събраните доказателства в административното производство и описанието на фактите в акта. Изложени са подробни мотиви, че не е налице извършено нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, тъй като в цитирания в заповедта ден и час не е осъществена продажба в проверявания търговски обект. Констатациите на органите по приходите, че дружеството не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба не са подкрепени от доказателствата по делото. На първо място от съдържанието на ПИП № 0304730 от 18.10.2018 г. е видно, че проверката е започнала в 15. 00 ч. Според същия протокол продажбата, за която се твърди, че не е издаден фискален бон е осъществена в 14. 20 ч. Това налага извод, че органите по приходите не са присъствали при продажбата и извършването плащане за нея. На второ място е прието, че ако е налице неотчетена продажба това следва да се е отразило и върху касовата наличност. В ПИП, обаче е вписано, че не е налице разлика в касовата наличност. Поради липса на доказателства за осъществена продажба решаващия състав е приел, че административният орган не се е справил с доказателствената тежест, което налага отмяна на издадения от него административен акт. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. "В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин/Наредбата/. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". Обосновано и в съответствие със закона първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е доказал по несъмнен начин извършването на цитираното в заповедта нарушение, за да се приеме, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. Настоящият съдебен състав споделя мотивите в обжалваното решение. Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че органите по приходите са присъствали при осъществяването на продажбата. Такива обстоятелства не се съдържат в приложените по делото доказателства. В цитирания по-горе протокол е отбелязано, че органите по приходите са били в обекта в 15. 00 ч., а продажбата е осъществена по-рано. Ако действително проверяващите са били на място не при извършване на покупката, то те не са отбелязали това, както и лицето на което са продадени стоките. Тъй като не става въпрос за осъществена контролна покупка е било необходимо да бъдат описани обстоятелствата, при които е извършена покупката, от кого и защо не е издадена касова бележка при извършена продажба. Мотивите на АС-Варна са подробни и анализират, констатираната при проверката фактическа обстановка и несъответствията при отразяването й в ПИП. По тази причина правилно е заключението на решаващият състав, че не се констатира извършване на продажба в проверявания времеви интервал. Основано на приложимите правни норми е твърдението на касатора, че неиздаването на надлежен документ за получено плащане при осъществена продажба – фискален бон е предвидена в закона предпоставка за налагане на принудителна административна мярка, но в настоящият случай не са установени предпоставките предвидени в ЗДДС. Липсват безспорни констатации за извършена продажба, която не е отчетена и следователно не е налице основание за налагане на ПАМ. Съобразно изложената фактическа обстановка и след преценка на доказателствения материал по делото поотделно и в неговата съвкупност, настоящият съдебен състав счита, че административният орган не се е справил с доказателствената тежест да установи по несъмнен начин извършването на нарушението, респ. предпоставката, за да бъде приложена принудителната мярка. Достигайки до този извод, първоинстанционният съд е постановил мотивирано решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, а доколкото ответникът не е поискал присъждането на разноски, съдът счита, че не следва да се произнася и да присъжда такива. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение