Решение № 11372 от 29.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1514/2014 г.

Решение № 11372 от 29.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1514/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез пълномощника му юрк. Боян Митев, против Решение № 6906 от 11.11.2013 г. постановено по адм. дело № 249/2013 г. от Административния съд София-град, с което е отменено, като незаконосъобразно, уведомително писмо изх. № 02-140-6500/707 от 30.06.2012 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, в едномесечен срок от влизане в сила на съдебния акт, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение - отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Сидер Филипов Седефчев, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на жалбата. Настоящата инстанция, предвид доводите на страните и представените по делото доказателства, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Сидер Филипов Седефчев, против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. с изх. 02-140-6500/707 от 30.06.2012 г. на изпълнителния директор на фонда. С акта на административния орган е отказано финансово подпомагане по подадено заявление по схема за единно плащане на площ (СЕПП) и плащане на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони (НР1) с УИН 14/130611/29728, поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане на допуснатите площи. Жалбоподателят е възразил, че законоустановената форма на оспорвания индивидуален административен акт е нарушена, тъй като в него не е указан цялостно реда на обжалване, липсват изложение на фактическите и правни основания както и данни за конкретни площи и констатации, поради които площите са определени като недопустими. Съдът е приел така депозираната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и при съществуващо право на оспорване, разгледана по същество - основателна. От анализа на писмените доказателства по делото и след обстоен преглед на приложимата нормативна база, регулираща административното производство по схемите за директни плащания съдът е приел, че при извършената административна проверка е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила поради това, че допустимия слой площи за подпомагане е бил променен след подаване на заявлението, за което жалбоподателят не е била надлежно уведомена, не му е дадена възможност да се запознае с материалите и евентуално да направи възражения, с което са нарушени принципите на чл. 7 и чл. 9 от АПК; чл. 35 и чл. 36 от същия кодекс. Административният орган не е изпълнил и задълженията си по чл. 26 и чл. 28 от същия кодекс. Процесното писмо е постановено без по несъмнен начин да са били изяснени релевантни обстоятелства. При така изложените констатации съдът е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган и в установената от закона форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в резултат на което процесното уведомително писмо е в несъответствие с материално-правните разпоредби и с целта на закона и го е отменил, като е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Решението е правилно. В решението си съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства, като въз основа на правилната им преценка е извел единствено възможните, логически обосновани изводи, съответни на съдържанието им, които мотиви настоящата инстанция изцяло споделя. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП, кандидатите за подпомагане, които на осн. § 1, т. 18 от Допълнителни разпоредби на ЗПЗП са земеделски стопани и други физически или юридически лица, които могат да участват в схеми за подпомагане по Общата селскостопанска политика, подават до териториалните структури на Разплащателната агенция (РА) заявление за подпомагане по образец. Относимата за случая разпоредба на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП посочва, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, като съобразно препращащата разпоредба на ал. 4 от същия законов текст Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по посочената по-горе алинея съгласно критериите, установени в законодателството на Европейския съюз. Наред с това съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП Разплащателната агенция намалява размера или отказва плащане по схеми за национални доплащания, когато кандидатът е заявил повече площи от установените при проверката по ал. 1, т. е. при проверки за спазването на изискванията на схемите за национални доплащания, финансирани от Европейския фонд за развитие на селските райони - по реда на чл. 37 от закона. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че в оспореното уведомително писмо е налице пълнота на фактическите и правни основания. Разплащателната агенция извършва административни проверки на подадените заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от заявленията с данните в регистрите - чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, които проверки действително включват освен проверка за допустимост на кандидата, така и проверка за допустимост на заявените площи. В тежест на административния орган е да установи по надлежния ред и докаже фактите, твърдени в оспорения акт. В случая уведомителното писмо съдържа изводи и твърдения, при липса на конкретни съображения за недопустимост на части от конкретните парцели, предмет на подаденото заявление, които не се и подкрепят с доказателства по делото. Както правилно е прието в обжалваното решение не са налице данни и не се сочи наличие на недопустими площи при подаване на заявлението. Твърди се в касационната жалба, че след подаване на заявлението за подпомагане е изготвен актуализиран слой за кампания 2011 г., въз основа на който е извършена проверка и е констатирано несъответствие. В оспорения акт липсва изложение на база какъв слой е прието подаденото заявление от ответника по касация, кога и въз основа на какви данни е одобрен и въведен той, съответно кога е извършена актуализацията му и актуализирания специализиран слой е предоставен на Разплащателна агенция за използването му при извършване на административни проверки. Изготвянето на самолетни снимки през месец юни 2011 г. не обуславя наличието на законовите предпоставки за отказ. Няма колебания в практиката на ВАС, че посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на административния орган са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. При това положение и позоваването в касационната жалба на приетата в съдебното производство експертиза е несъстоятелно, тъй като вещото лице не се основава на надлежно създаден в системата за идентификация специализиран слой, който да определя площите в добро земеделско състояние в рамките на всеки физически блок, определен въз основа на критериите на Наредба № 5/2010 г. Правилно съдът се е позовал на нарушенията на чл. 26, чл. 28 и чл. 34, 35 и 36 от АПК, защото административният орган не е уведомил земеделския производител за започналото административно производство, и по този начин го е лишил от възможността да участва в него и да представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Решението на съда е правилно, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила и следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение