Решение № 7424 от 4.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 321/2010 г.

Решение № 7424 от 4.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 321/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ТД-Пловдив моли да бъде отменено решение № 408/23.11.2009 г. по адм. д. № 345/2009 г. на Хасковския административен съд, с което е отменен Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 2600001994/13.05.2009 г. на ТД - Хасково, потвърден с решение № 4/01.06.2009 г. на директора на ТД - Хасково, като е изпратена преписката на органа по приходите за ново произнасяне като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли жалбата против акта за установяване на задължение по декларация да бъде отхвърлена, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Добромир Йорданов моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил Акт за установяване на задължение по декларация № 2600001994/13.05.2009 г. на ТД-Хасково, потвърден с решение № 4/01.06.2009 г. на директора на ТД-Хасково, с който е определен данък върху дохода за 2008 г. на Йорданов и 0,00 лв надвнесен данък, като е отказано ползване на облекчение по чл. 19, ал. 1 ЗДДФЛ. Със същото решение преписката е изпратена на ТД - Хасково за ново произнасяне, тъй като естеството на акта не позволява делото да бъде решено. В годишната данъчна декларация Йорданов е декларирал доход от трудово правоотношение в размер 20 044,04 лв, авансово удържан данък 1991,20 лв, посочил е, че ползва данъчно облекчение по чл. 19, ал. 1 ЗДДФЛ за лични вноски за застраховане по застраховка "Живот" с направена вноска през годината 782,33 лв в ЗАД "Алианц България Живот", и направена вноска 501 лв в "ДЗИ" АД през годината - общо в размер 1283,33 лв. Добавени са и други данъчни облекчения и по чл. 19 ЗДДФЛ е намалена данъчната основа общо с 1415,33 лв, като е получен надвнесен данък в размер 128,33 лв. Полицата на ЗАД "Алианц България Живот" установява, че Йорданов сключил смесена застраховка "Живот" за срок от 20 години, която покрива рискове доживяване края на срока на застраховката от застрахованото лице, смърт на застрахованото лице през срока на застраховката, смърт на застрахованото лице в резултат на застрахователна злополука, настъпила през срока на застраховането и трайна загуба на трудоспособност на застрахования в резултат на застрахователна злополука, настъпила през срока на застраховането. Полицата на"ДЗИ" АД установява, че Йорданов е сключил смесена застраховка "Живот" за срок от 10 години, която покрива рисковете доживяване края на срока на договора, смърт на застрахования, трайна нетрудоспособност на застрахования от злополука, настъпила през срока на договора и намаляване или освобождаване от плащане на премия при трайна нетрудоспособност на застрахования от злополука, настъпила през срока на договора. В акта е прието, че изплатените вноски за описаните рискове не отговарят на изискванията чл. 19, ал. 1 ЗДДФЛ за признаване на данъчно облекчение предвид § 1, т. 14 ЗДДФЛ, според който застраховки "Живот" са видовете застраховки по раздел I, т. 1 и 3 от приложение № 1 към Кодекса за застраховането. По т. 1 от цитираното приложение застраховка "Живот" покрива рисковете смърт, доживяване на определена възраст, доживяване на определена възраст или по-ранна смърт. По т. 3 от приложението е посочена застраховка "Живот", свързана с инвестиционен фонд. Рисковете включени и в двата застрахователни договора, свързани със злополука и трайно намалена работоспособност по приложението т. 6 са включени в допълнителна застраховка, осигуряваща допълнителни застрахователни покрития по т. 6 б. "а" - "в". В съдебното производство са представени служебна бележка и писмо от двете застрахователни дружества. От служебната бележка на ЗАД "Алианц България Живот" е видно, че изплатената вноска от Йорданов през 2008 г. е изцяло по основното покритие, а за допълнителните рискове не е заплащана премия. Писмото от "ДЗИ" АД установява, че премията по основната застраховка "Живот" е 485,97 лв, а 15,03 лв са премия по допълнителни покрития по раздел I на приложение № 1, т. 6 от Кодекса за застраховането. Съдът е приел, че неправилно органите по приходите не са изискали доказателства за размера на изплатените премии по застраховките "Живот" и са издали акта при неизяснена фактическа обстановка. Приел е също, че не е спазена процедурата по чл. 103, ал. 1 ДОПК първо да бъде поканен декларатора да коригира декларацията си и е едва след това да му бъде съставян акт по чл. 106 ДОПК. Приел е също, че допуснатото процесуално нарушение е съществено и съставлява основание да бъде отменен акта. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства с едно уточнение. Неправилно съдът е приел, че не е спазена процедурата по чл. 103 ДОПК Йорданов да бъде поканен да направи корекции в декларацията си. На 17.04.2009 г. Йорданов е получил съобщението от същата дата по чл. 103 ДОПК да поправи декларацията си и след като не е направил това е издаден процесният акт на 13.05.2009 г. Правилен е изводът на съда, че при решаване на делото следва да се вземат представените писмо и служебна бележка от застрахователните дружества, които установяват, че изплатените лични вноски през годината от Йорданов по застраховки "Живот" са в общ размер 1268,30 лв, а 15,03 лв са изплатени за допълнително застраховане по т. 6 от приложение № 1 раздел I КЗ. Неправилно съдът е приел, че естеството на акта не позволява решаването на делото по същество и е върнал преписката за ново произнасяне на органа по приходите. За 1268,30 лв за Йорданов са налице основанията за признаване на данъчно облекчение по чл. 19 ЗДДФЛ. При деклариран доход от 20 044,04 лв, обоснованото облекчение е в размер 1268,30 лв. плюс 132 лв. други облекчения, по които не се спори - общо 1400,30 лв., с които следва да се намали данъчната основа и остават за облагане 18 643,84 лв., за които дължимият данък е 1864,38 лв. Внесеният данък е 1991,20 лв, а надвнесеният данък е в размер 126,82 лв. Съдът следваше да отмени акта в частта, с която не е прието, че за 2008 г. Йорданов е надвнесъл 126,82 лв. Съдът е дал ход на делото по същество в съдебно заседание на 08.10.2009 г. В срока за произнасяне Йорданов е представил писмени обяснения с приложени цитираните писмо и служебна бележка от застрахователите и съдът е отменил определението за даване ход на делото по същество и е насрочил делото в открито съдебно заседание за събиране на новите доказателства. Неоснователен е доводът на касатора, че с тези си действия съдът е допуснал съществено процесуално нарушение и е събрал недопустими доказателства. След като е отменено определението за даване ход на делото по същество, насрочено е делото в ново съдебно заседание, за което страните са призовани, представител на касатора се е явил, страните са изразили становищата си по новите доказателства, които съдът след това е приел по правилата на ГПК. Ако съдът беше основал решението си на цитираните доказателства без да извърши описаните действия тези доказателства биха били недопустими, като несъбрани по предвидения в ГПК ред. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отмяна на акта в частта, с която не е прието, че за 2008 г. Йорданов е надвнесъл данък върху доходите 126,20 лв. Актът в останалата му част следва да бъде оставен в сила. Тъй като доказателствата за размера на вноските по застраховките "Живот" са представени едва пред съда на основание чл. 161, ал. 1 изр. 3 и ал. 3 ДОПК Йорданов следва да бъде осъден да заплати на касатора разноски по делото в размер 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,