Решение № 15573 от 25.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4277/2011 г.

Решение № 15573 от 25.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4277/2011 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на Стоян Иванов Съйков, от гр. София, против решение № 4491 от 30.12.2010 г., постановено по адм. д. № 8487/2009 г. на Административен съд София град. По наведени доводи за нарушения на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяна на първоинстанционното решение. Подадена е и частна жалба от адв. Миглена Тошева срещу определението на АССГ от 04.10.2010 г. за налагане на глоба в размер на 100 лева на същата, за обида на съда, на осн. чл. 89, т. 3 ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, потвърдено с разпореждане на АССГ от 07.10.2010 г. По делото е представена и писмена защита от страна на касатора. Ответникът по жалбата - полицейски орган при отдел "Пътна полиция"-СДВР Даниела Петрова - полицай в IV група ПГ 2 сектор ППСДВР не ангажира становище по жалбата . Ответникът по жалбата- СДВР не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като провери правилността на решението, с оглед направените касационни оплаквания, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество - жалбата е частично основателна, но по различни съображения. С обжалванато решение АССГ е отхвърлил жалбата на Стоян Иванов Съйков срещу ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, разпоредена от полицейски орган Даниела Матакова от IV група ПГ-сектор 02 при ОПП-СДВР, отхвърлил е иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от Стоян Иванов Съйков срещу СДВР за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 45 лева, ведно със законната лихва от 02.12.2009 г. и е осъдил Стоян Иванов Съйков да заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Решението е недопустимо в частта, с която се отхвърля иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от Стоян Иванов Съйков срещу СДВР за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 45 лева, ведно със законната лихва от 02.12.2009 г. Производството пред административния съд е по оспорване на индивидуален административен акт по реда на чл. 145 - 178 АПК, обективно съединено с предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по реда на чл. 204, ал. 2 от АПК. По силата на чл. 207, ал. 2 АПК производството по съединения иск се прекратява и ако оспорването на административния акт бъде отхвърлено. Т. е. отмяната на акта в производството по оспорването е предпоставка за допустимост на предявения иск. Административният съд е следвало да прекрати производството по съединения иск, а не да го разглежда по същество. Отхвърлянето на оспорването и липсата на отменен незаконосъобразен акт обуславят недопустимост на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а не са условие за неговата неоснователност, както е приел АССГ. Като е отхвърлил иска с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, АССГ е постановил недопустимо решение, в тази част, което следва да се обезсили и да се прекрати производството по съединения иск за обезщетение с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В останалата част решението е валидно, допустимо и правилно. Административен съд - София град е приел за установено от фактическа страна, че с докладна записка от 02.12.2009 г. Даниела Петрова Матакова- полицай от група "Паргинги и гаражи"-секто 02 при ОПП-СДВР, като част от екипа на Паяк № 65 е разпоредила репатрирането на лек автомобил с ДК№ С 9240 НМ в 09.00часа, паркиран на ул. "Ангел Кънчев" № 12 към ул. "Денкоглу" от ляво на път с еднопосочно движение в нарушение на чл. 94, ал. 4 ЗДвП . За констатираното нарушение на жалбоподателя е наложена "глоба" с фиш в размер на 20 лева на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 186, ал. 1 ЗДвП . Установено е също така, че в началото на кръстовището на ул. "Ангел Кънчев" е поставена указателна табела с текст Т 17 /за "синя зона", указваща възможността за принудително преместване/. При така установената фактическа обстановка, решаващият съд е приложил вярно нормата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, според която паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, се премества, когато е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. При извършената преценка за законосъобразността на административния акт първоинстанционният съд правилно е счел, че предписанието е императивно и при наличие на визираната предпоставка, в условията на обвързана компетентност административният орган налага предвидената по закон ПАМ "Преместване на ППС", с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Нормативно предвидените изисквания за взетото административно решение съществуват към датата на волеизявлението на административния орган, което е задължително условие за точното прилагане на закона. Правилна е преценката на АССГ, че за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП законът не изисква писмена форма за валидност на акта, както и че ПАМ е разпоредена от компетентен орган, с оглед представената заповед № I з-275 от 24.02.2006 г. на министъра на вътрешните работи. Счел е че наложената ПАМ е мотивирана, като мотивите са изложени в докладна записка от 02.12.2009 г. Приел е че са били налице предпоставките на чл. 171, т. 5 б. "б" ЗДвП за налагане на процесната ПАМ, доколкото е автомобилът на жалбоподателят е бил паркиран в нарушение на правилата за движение /нарушена е разпоредбата на чл. 94, ал. 4 ЗДвП/ на място, обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Съгласно разпоредбите на чл. 94, ал. 3 ЗДвП за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. А по силата на ал. 4 на път с еднопосочно движение се допуска престой и от лявата страна по посока на движението, ако това не пречи на движението на пътните превозни средства. От тълкуването на разпоредбата на ал. 4 във връзка с разпоредбата на ал. 3 следва, че паркирането на път с еднопосочно движение е допустимо единствено най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Паркирането по начин, различен от посочения по-горе е забранено. Ал. 4 допуска едно единствено изключение, което е само за престой, но не и за паркиране. Легални определения за понятията "престой" и "паркиране" са дадени с разпоредбата на чл. 93 ЗДвП. Съгласно ал. 1 на същия текст пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. А по аргумент от ал. 2 на същия текст от Закона, паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. По делото е установено, че автомобилът на касатора е бил паркиран, а не е бил в състояние на престой, ето защо правилен е извода на съда, че за него не се прилага изключението на чл. 94, ал. 4 от Закона, с оглед на което правилно е преценено, че обстоятелството дали паркираният автомобил пречи на движението на пътните превозни средства е ирелевантно за настоящия спор. Ирелевантен е и факта дали "избирателно" служителите на полицията са подбирали автомобилите, паркирани в нарушение, които в последствие са били репатрирани. Неоснователни и са и твърденията на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопризводствените правила. Неприключването на делото в разумен срок не представлява такова нарушение. Недопускането на въпроси от страна на съда при разпит на свидетел, които целят да установят факти, без правно значение за правния спор, не може да се приеме като нарушение на съдебната процедура, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 153 ГПК вр. с чл. 144 АПК на доказване подлежат само онези спорни факти, които са от значение за решаване на делото и връзките между тях. Обстоятелството, че съдия-докладчикът е оставил без уважението искането за отвод поради предубеденост, не съставлява нарушение на чл. 22 от ГПК, тъй като видно от доказателствата по делото, не са били налице предпоставките по чл. 22, ал. 1, т. 1-6 ГПК. Относно твърдението за допуснато съществено нарушение във връзка с поисканата поправка на протокола от съдебно заседание, проведено на 02.12.2010 г., настоящата съдебна инстанция намира следното: Молбата на Стоян Съйков за поправка на протокола е поискана в срока по чл. 151, ал. 1 ГПК, следователно е била процесуално допустима. Оставяйки без разглеждане молбата, като недопустима, АССГ е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 151, ал. 4 ГПК, тъй като не е призовал страните и молителя, не е изслушал обясненията на секретаря и не е разгледал молбата по същество. Допуснатото нарушение обаче, в конкретния случай не е съществено, тъй като дори да не бе допуснато и да бяха извършени исканите поправки, съдът не би достигнал до друг извод и не би постановил друго решение, различно от постановеното. Исканите поправки в протокола касаят изявления на свидетел и страни, които се отнасят до факти и обстоятелства - без правно значение за настоящия спор. При положение, че по делото е установено, че автомобилът на касатора е бил паркиран от ляво на пътя, без значение е обстоятелството коя кола подред е бил въпросният автомобил и имало ли е други паркирани по същия начин автомобили, както и дали органите на полицията действат избирателно при репатрирането на паркирани в нарушение автомобили, а така също и обстоятелството дали в останалите автомобили е имало или не хора. Искането по т. 4 от молбата се отнася до изявление на адв. Тошева, направено след съдебното заседание, с оглед на което същото не може да бъде предмет на молбата за поправка на протокола. Съдопроизводствените правила са гаранция за правилното установяване по делото на фактите и за правилното приложение на материалния закон. Затова нарушаването им ще е съществено само тогава, когато създава вероятност, че правнозначимите факти може да са се осъществили и по различен от приетия от съда начин, или когато е отнето или ограничено правото на страната да изложи доводите си по приложение на материалния закон. В настоящия случай допуснатото нарушение не създава вероятност за осъществяване на релевантни факти по различен от приетия от съда начин, нито е довело до нарушаване на правото на касатора на участие в съдебното производство. Неоснователно и недоказано е твърдението на касатора за допуснато от съда нарушение на чл. 13 и чл. 14 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Тези разпоредби се отнасят до правото на ефективни средства за защита и до забраната за дискриминация. Съгласно чл. 13 всеки, чиито права и свободи, предвидени в тази конвенция, са нарушени трябва да разполага с ефективни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална институция дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти. А по силата на чл. 14 упражняването на правата и свободите, предвидени в тази конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана по специално на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален и социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак. Безспорно касаторът разполага с ефективни средства за защита - същият е имал възможност да обжалва и е обжалвал, както административния акт, с който му е наложена ПАМ, така и решението на административния съд, с което е отхвърлена жалбата му. Нито в жалбата до първоинстанционния съд, нито в касационата жалба се прави твърдение, за извършена по отношение на касатора дискриминация на основата на някой от признаците, посочени в чл. 14 от Конвенцията или на чл. 4 от ЗЗДискр. Така че настоящата инстанция не може на приеме наличие на нарушение на чл. 13 и чл. 14 от Конвенцията, допуснато от първоинстанционния съд или от административния орган, приложил ПАМ. Не е налице и твърдяното нарушение на чл. 17, ал. 3 от Конституцията, съгласно която разпоредба " частната собственост е неприкосновенна". С преместването на неправилно паркиран автомобил от едно място на друго не се засяга правото на собственост върху автомобила. Налагането на касатора на ПАМ по чл. 171, т. 5 б."б" ЗДвП, не представлява ангажиране на неговата административнонаказателната отговорност, не става по реда на ЗАНН, не се изисква съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Налагането на ПАМ не се погасява по давност, за ПАМ не важи разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. ПАМ е индивидуален административен акт и се издава, обажалва и изпълнява по реда на АПК. Предвид горното неоснователно е възражението на касатора за изтекла погасителна давност, която съдът следва да приложи служебно. Като е постановил обжалваното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Стоян Иванов Съйков срещу акта за прилагане на ПАМ, и е осъден същия да заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, Административен съд София град е приложил правилно материалния закон. В проведеното съдебно производство не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изводите на първоинстанционният съд са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. При липсата на инвокираните с касационната жалба основания за отмяна, атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено в тази му част. По подадената частна жалба, настоящата инстанция намира следното: Частната жалба е допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Наложената на адв. Тошева глоба в размер на 100 лева е на основание чл. 89, т. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК . Съгласно цитираната разпоредба съдът налага глоба за обида на съда, страна, представител, свидетел или вещо лице. От протокола от проведено на 04.10.2010 г. съдебно заседание се установява, че адв. Тошева е заявила" съдът в продължение на една година шиканира умишлено процеса... Съдът шиканира процеса в продължение на една година, а съдът е длъжен служебно да установи исковата претенция" Направената квалификация относно процесуалното поведение на съдебния състав е приета и определена от съда като обида по отношение на него, с оглед на което е наложена и обжалваната санкция "глоба" в размер на 100 лева. Настоящата инстанция намира, че наложената санкция е законосъобразна. Налице са били предпоставките на чл. 89, т. 3 ГПК, съдът е възприел изявлението на страната "че процесът е шиканиран умишлено от състава" като обида. Конституцията на РБ прогласява за основен принцип гарантиране достойнството и правата на личността - чл. 4 и чл. 6 от КРБ. Редът за упражняване на правото на защита се определя със закон, който в случая е АПК и ГПК, като жалбоподателят или ищецът е длъжен при упражняване на правата си за започване и участие в съдебно производство да спазва същите конституционни принципи спрямо съдиите, които съгласно чл. 117, ал. 2 от Конституцията на РБ в това си качество осъществяват функциите на съдебната власт. Съгласно Член 10 (Доп. - ДВ, бр. 137 от 1998 г.) от КОНВЕНЦИЯТА за защита на правата на човека и основните свободи всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от границите. Според чл. 10, т. 2 от Конвенцията ползването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност, териториалната цялост, за предотвратяване на безредици или на престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или на правата на другите, за предотвратяване на изтичането на секретна информация или за поддържане на авторитета и безпристрастността на правосъдието. В този смисъл и с оглед опазване на авторитета на правосъдието е санкцията по чл. 89 от ГПК и възможността за налагане на глоба за обида на съда. Несъмнено процесуалните права на страната следва да се реализират по начин и в езикова форма, изключващи проява чрез действия или изрази, на обидно и неуважително отношение не само конкретно към съдията по делото, представляващ съдебната институция, но и въобще към съда, като правораздавателен орган. Без значение в конкретния случай за законосъобразността на наложената санкция е обстоятелството дали адв. Тошева е говорила от името на клиента си и е изразявала негово становище или е говорила от свое име. Недопустимо е под предлог, че говори от името на повереника си, процесуалният представител на страната да има поведение, изразяващо неуважение към съда. Глобата е определена в размер на 100 лева и е съобразена с разпоредбата на чл. 91 ГПК. С разпореждане от 07.10.2010 г. АССГ е оставил без уважение молбата за отмяна на наложената глоба. По изложените по-горе съображения настоящата инстанция намира, че разпореждането на АССГ, с което е оставена без уважение молбата за отмяна на наложената на адв. Тошева глоба в размер на 100 лева е правилно, с оглед на което същото следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,