Решение № 13055 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3173/2020 г.

Решение № 13055 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3173/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез пълномощника адв. Вакрилова, против решение № 8322 от 20.12.2019 г., постановено по адм. дело № 9544/2019 г. по описа на Административен съд С.-град. К. излага оплаквания за неправилност на решението, основаващи се на неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение по същество на спора, с което да се отмени като незаконосъобразен административният акт, ведно с присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директор на Басейнова Дирекция "Дунавски район" – П., чрез процесуалния си представител юрк. Христова, в съдебно заседание излага становище за неоснователност на жалбата и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд С.-град е бил Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 93/25.07.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Дунавски район" – П., с който на [фирма] са установени незаплатени дължими такси за водовземане от подземни води по Разрешително за водовземане от подземни води № 11590574/25.01.2011 г., отнето с Решение № РО-34/13.07.2016 г., издадено от Басейнова дирекция "Дунавски район" – П., както следва: за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. - главница 2522, 88 лв., платима до 31.03.2014 г., изискуема от 01.04.2014 г., като лихвата е дължима до пълното погасяване на главницата; за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. - главница 2522, 88 лв., платима до 31.03.2015 г., изискуема от 01.04.2015 г., като лихвата е дължима до пълното погасяване на главницата; за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. - главница 2522, 88 лв., платима до 31.03.2016 г., изискуема от 01.04.2016 г., като лихвата е дължима до пълното погасяване на главницата; за периода от 01.01.2016 г. до 13.07.2016 г. - главница 1344, 16 лв., платима до 31.03.2017 г., изискуема от 01.04.2017 г., като лихвата е дължима до пълното погасяване на главницата. Общата дължима такса за периода 01.01.2013 г. - 13.07.2016 г. е в размер на 8912, 80 лв., без лихвата, като същата е дължима до пълното погасяване на главницата. За да отхвърли жалбата като неоснователна, съдът е приел за установено, че административният акт е издаден от компетентния административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Изводите на административния съд относно липсата на допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на оспорения акт, вкл. и относно формата, съществените му реквизити и компетентността на органа, са обосновани и законосъобразни. Фактическата обстановка не е спорна и е установена правилно от административния съд. Релевантно за спора е, че [фирма] е било титуляр на Разрешително за водовземане от подземни води № 11590574/25.01.2011 г., отнето с Решение № Р0-34/13.07.2016 г., издадени от Басейнова дирекция "Дунавски район" - П.. Срокът на действие на разрешителното е от 25.01.2011 г. до 25.01.2021 г. като за начален срок на упражняване на правото на водовземане е посочено "до 12 месеца от влизане в сила на разрешителното, при монтиран пломбиран водомер". Разрешителното е стабилен административен акт, влязъл в законна сила. От страна на титуляра на разрешителното няма заплащане на такса за водоползване за периода от издаването му до издаване на АУПДВ. Дружеството е имало задължение по реда на чл. 194 б ЗВ да представя декларации за иззети/добити водни количества и справки - отчети, като същото не е било изпълнено. Предвид това, че в Басейнова дирекция "Дунавски район" - П. не са постъпвали декларации за иззети/добити водни количества за периода от 15.02.2012 г. до 13.07.2016 г. и/или справки-отчети за иззети/добити водни количества за периода от 15.02.2012 г. до 13.07.2016 г., таксите по Разрешително за водовземане от подземни води № 11590574/25.01.2011 г. са били изчислени на база разрешено общо годишно водно количество. С уведомително писмо изх. № КД-04-35/27. 05-2019 г., дружеството е уведомено, че започва административно производство по издаване на АУПДВ. На 06.06.2019 г. е постъпило възражение от [фирма], в което е посочено, че поради неосъществяване на проект за изграждане на свинеферма, водочерпене по издаденото разрешително не е било реализирано. Поради това не били монтирани съоръжения за водочерпене или за отчитане (помпи, водомери и др.). Дружеството е представило в Басейнова дирекция "Дунавски район" декларации по чл. 194 б ЗВ за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. като всички декларации са с нулеви показатели за ползваните количества. От служители на Басейнова дирекция е извършена проверка, при която е съставен Констативен протокол от 15.07.2019 г. В издадения протокол е отразено, че възражението за недължимост на таксите, тъй като обектът на разрешителното не бил реализиран, не се споделя, тъй като съгласно чл. 194 ЗВ таксата се дължи за правото на използване на водите. На [фирма] е издаден АУПДВ за дължима и неплатена такса за водоползване по разрешителното за 5 години, ведно с лихвите. Проведена е процедура по уведомяване, дадена е възможност и за доброволно плащане на дължимите суми. При така установената безспорна фактическа обстановка административният съд е направил извод, че издаденият акт е законосъобразен по съществото си. Според съда съгласно Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., таксата се изчислява по разрешено количество, когато липсва монтирано измервателно устройство, респективно когато не са изпратени декларации по чл. 194 б ЗВ за изчисление на таксата или по отчет на измервателното устройство, когато такова е монтирано. Липсата на монтиран водомер задължава органа да начисли такса по разрешено годишно водно количество. Посочил е, че дружеството е било длъжно да монтира водомер и да уведоми за това Басейнова дирекция, да подаде декларация по чл. 194 б ЗВ за добитите количества и да заплаща дължимата такса. Тези изводи на съда са незаконосъобразни. Страните не спорят, че [фирма] е титуляр на Разрешително за водовземане от подземни води № 11590574/25.01.2011 г., отнето с решение № РО-34/13.07.2016 г., издадено от Басейнова дирекция "Дунавски район" – П. с фиксиран срок на действие /25.01.2011 г. - 25.01.2021 г. / и едновременно с това е фиксиран началният срок за упражняване правото на водовземане – от монтиране и пломбиране на водомер за отчитане на ползваните водни количества. В случая възникването за титуляра на правото на водоползване като определящо за дължимостта на таксата освен с фиксиран начален срок – дата, е обвързано кумулативно и със сбъдване на условие, а именно – до 12 месеца от влизане в сила на разрешителното, при монтиран пломбиран водомер. Безспорно е установено, че условието не е сбъднато, тъй като дейностите, за които е дадено разрешението за водоползване, не са осъществени. Доколкото разрешителното за водоползване е актът, който определя съществените параметри на правото на водоползване, вкл. и началния момент от който това право възниква за титуляра на разрешителното, следва да се приеме, че в случая е налице отлагателно условие, след осъществяване на което за титуляра възниква възможността да упражнява дейността, за която му е издадено разрешителното. При несбъдване на условието, както е в процесния случай, правото на водоползване не може да бъде упражнявано, не се счита за възникнало, поради което не се дължи и съответната такса, предмет на процесния АУПДВ. Само при евентуално сбъдване на условието в срока на действие на разрешителното биха били налице основания за заплащане на таксата и то без значение дали фактически се извършва водовземане на подземни води. Като е достигнал до различни правни изводи за дължимост на таксата, установена за плащане с оспорения АУПДВ, административният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови ново решение по съществото на спора, изяснен от фактическа страна, с което да се отмени оспореният АУПДВ като незаконосъобразен. С оглед изхода на спора и направеното от касатора искане за присъждане на разноски по делото за двете съдебни инстанции, в тежест на бюджета на ответника следва да се присъдят направените разноски от дружеството съобразно представения списък и приетите доказателства в размер на 1321, 30 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение