Решение № 3386 от 16.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13978/2017 г.

Решение № 3386 от 16.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13978/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на министъра на вътрешните работи срещу решение № 9823 от 24.07.2017 г., по адм. д. № 3315/2016 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отменена издадената от него заповед № 8121К-379/05.02.2016 г. Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Грешно възприетата фактическа обстановка от съда е довела и до неправилни правни изводи. При определяне на наказанието са взети предвид тежестта на нарушенията и настъпилите от тях последици, обстоятелствата, при които са извършени и цялостното поведение на държавния служите по време на службата. Иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу заповедта. Претендира разноски по представен списък за двете съдебни инстанции.

Ответникът - А. Й. П., чрез процесуален представител, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

С решение № 9823 от 24.07.2017 г., по адм. д. № 3315/2016 г. по описа на Върховния административен съд е отменена заповед № 8121К-379/05.02.2016 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 4 и чл. 201, ал. 1, т. 2 и чл. 204, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на А. Й. П. е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" на държавен служител в Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - П. В заповедта са посочени извършени три нарушения на служебната дисциплина по чл. 200, ал. 1, т. 5 и т. 11, предл. 1 ЗМВР, за които е предвидено налагане на дисциплинарно наказание "порицание". Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 204, т. 1 ЗМВР, в предвидената от закона форма, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушения на материалния закон.

В съдебното решение е прието още, че дисциплинарното производство е започнало със снемане на сведение от служители за изясняване на констатациите в справката от извършената проверка от комисията от дирекция "Инспекторат" МВР. А. П. не се е запознала с материалите от извършената проверка, каквато е направена предвид снетите обяснения от служители. Съдът е направил извод, че на П. не е предоставена възможност да участва в производството, в нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 3 ЗМВР. Приел е, че административният акт е издаден в двумесечния срок, след постъпване на предложението за налагане на дисциплинарно наказание, но е наложено наказание за деяния извършени след изтичане на една година от извършването им. Дисциплинарната отговорност на П. е ангажирана за нарушения на служебната дисциплина, извършени от нея в качеството й на главен инспектор - началник първа степен на Първо РУ - П. при ОДМВР П., а е започнала да изпълнява тази длъжност месец след началото на периода, посочен в заповедта като начало на извършените дисциплинарни нарушения.

Решението е правилно.

Със заповед № 8121з-619/29.05.2015 г. министърът на вътрешните работи е разпоредил извършване на комплексна проверка в Областна дирекция на вътрешните работи за периода 01.01.2014 г. до 01.05.2014 г.

На зададените въпроси от комисията П. е депозирала на 22.06.2015 г. сведение, с дадени в него подробни обяснения.

Резултатите от извършената комплексна проверка са отразени в справка рег. № RB202016-001-07/02-73 от 20.07.2015 г. Преди издаване на предложението П. е дала обяснение УРИ № 1920р-50 от 05.01.2016 г., с което е изразила несъгласие по отношение на съдържанието на справката от 20.07.2015 г.

С УРИ 313р-1149/20.01.2016 г. Директорът на ОДМВР П. е направил предложение за налагане на дисциплинарно наказание на П. за това, че в качеството й на главен инспектор - началник I-ва степен на Първо районно управление - П. при ОДМВР П.:

1. за времето от 16.10.2014 до 01.05.2015 г. не е определила служител за осъществяване на непосредствен контрол на регламентираните дейности в Инструкция № Iз-2843/29.11.2010 г. за организацията на работата в МВР по заявителски материали (ЗМ) за престъпления от общ характер (отм.) и Вътрешни правила за организацията на работа в МВР по ЗМ за престъпления от общ характер, утвърдени с МЗ № 8121з-780/24.10.2014 г., с което не е изпълнила служебните си задължения, вменени й с чл. 33, ал. 2 от посочените нормативни актове.;

2. за времето от 01.01.2014 г. до 15.10.2014 г. не е изпълнила служебното си задължение по чл. 33, ал. 1 от Инструкция № Iз-2843/29.11.2010 г. за организацията на работата в МВР по ЗМ за престъпления от общ характер (отм.) и Вътрешни правила за организацията на работа в МВР по ЗМ за престъпления от общ характер, утвърдени с МЗ № 8121з-780/24.10.2014 г. да осъществява контрол по организацията на работа по ЗМ в управлението, вследствие на което е допуснато нерегистрирането в регистъра за ЗМ в I РУ-П. при ОДМВР П. на 100 ЗМ по случаи, отразени в дневника за посетени местопроизшествия на управлението, както и запис без номер в дневника за посетено местопроизшествие на 20.03.2015 г.;

3.за времето от 16.10.2014 г. до 30.04.2015 г. в нарушение на чл. 9, ал. 3 от Инструкция № Iз-2843/29.11.2010 г. за организацията на работата в МВР по ЗМ за престъпления от общ характер и същата разпоредба от Вътрешни правила за организацията на работа в МВР по ЗМ за престъпления от общ характер, утвърдени с МЗ № 8121з-780/24.10.2014 г. не е изпратила в компетентната прокуратура приключили преписки, образувани по ЗМ с № № 548/2014 г., 996/2014 г., 999/2014 г., 33/2015 г. и 34/2015 г. по описа на IРУ -П. и въпреки липсата на правомощия приела, че е налице хипотезата на чл. 218бНК, възложила съставянето на АУАН на установените извършители и е издала съответните наказателни постановления, като с деянията си е извършила три нарушения на служебната дисциплина по чл. 200, ал. 1, т. 5 и т. 11, предл. първо от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), което по смисъла на § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР, представлява "системни нарушения" на служебната дисциплина, за което на основание чл. 204, т. 1; чл. 194, ал. 2, т. 2; чл. 197, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 201, ал. 1, т. 2ЗМВР да й бъде наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години".

Със заповед № 8121К-379/05.02.2016 г . на министъра на вътрешните работи на П. е наложено наказание " забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" за това че, в качеството й на главен инспектор - началник I-ва степен на Първо районно управление - П. при ОДМВР П.:

1. за времето от 16.10.2014 до 01.05.2015 г. не е определила служител за осъществяване на непосредствен контрол на регламентираните дейности в Инструкция № Iз-2843/29.11.2010 г. за организацията на работата в МВР по заявителски материали (ЗМ) за престъпления от общ характер (отм.) и Вътрешни правила за организацията на работа в МВР по ЗМ за престъпления от общ характер, утвърдени с МЗ № 8121з-780/24.10.2014 г., с което не е изпълнила служебните си задължения, вменени й с чл. 33, ал. 2 от Инструкцията, с което е извършила нарушение на служебната дисциплина по чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо ЗМВР, за което на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11 пр. първо ЗМВР - "неизпълнение на служебни задължения", за което е предвидено наказание "порицание";

2. за времето от 01.01.2014 г. до 15.10.2015 г. не е изпълнила служебното си задължение по чл. 33, ал. 1 от Инструкция № Iз-2843/29.11.2010 г. за организацията на работата в МВР по ЗМ за престъпления от общ характер (отм.) и Вътрешни правила за организацията на работа в МВР по ЗМ за престъпления от общ характер, утвърдени с МЗ № 8121з-780/24.10.2014 г. да осъществява контрол по организацията на работа по ЗМ в управлението, вследствие на което е допуснато нерегистрирането в регистъра за ЗМ в I РУ-П. при ОДМВР П. на 100 ЗМ по случаи, отразени в дневника за посетени местопроизшествия на управлението, както и запис без номер в дневника за посетено местопроизшествие на 20.03.2015 г. -, с което е извършила нарушение на служебната дисциплина по чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо ЗМВР, за което на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11 пр. първо ЗМВР - "неизпълнение на служебни задължения", за което е предвидено наказание "порицание";

3. за времето от 16.10.2014 г. до 30.04.2015 г. в нарушение на чл. 9, ал. 3 от Инструкция № Iз-2843/29.11.2010 г. за организацията на работата в МВР по ЗМ за престъпления от общ характер и същата разпоредба от Вътрешни правила за организацията на работа в МВР по ЗМ за престъпления от общ характер, утвърдени с МЗ № 8121з-780/24.10.2014 г. не е изпратила в компетентната прокуратура приключили преписки, образувани по ЗМ с № № 548/2014 г., 996/2014 г., 999/2014 г., 33/2015 г. и 34/2015 г. по описа на IРУ -П. и въпреки липсата на правомощия приела, че е налице хипотезата на чл. 218бНК, възложила съставянето на АУАН на установените извършители и е издала съответните наказателни постановления, представляващо нарушение на служебната дисциплина по чл. 200, ал. 1, т. 5 ЗМВР, за което на основание чл. 194, ал. 2, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 5 ЗМВР -"превишаване на правомощия" е предвидено наказание "порицание". В заповедта е прието, че с действията си П. е извършила три нарушения на служебната дисциплина по смисъла на по чл. 200, ал. 1, т. 5 и т. 11, предл. първо ЗМВР, което по смисъла на § 1, т. 22 ДР ЗМВР представлява "системни нарушения" на служебната дисциплина, за което на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 201, ал. 1, т. 2 ЗМВР и е наложено дисциплинарно наказание " забрана за повишаване в длъжност за срок от една ".

Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал. 2 ЗМВР

Заповедта е издадена при нарушение на правилата на дисциплинарното производство

Видно от доказателствата по делото налице е несъответствие между периода на нарушението по т. 2, описано в предложението и периода на същото нарушение, описан в обжалваната заповед.

От друга страна правилно е прието от тричленния състав, че по отношение на част от деянията, описани в заповедта и извършени в периода 16.09.2014 г. до 05.02.2015 г. заповедта е издадена в нарушение на чл. 195, ал. 1 ЗМВР, която разпоредба предвижда, че дисциплинарното наказание се налага не по-късно от една година от откриването му. Съдът правилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 195, ал. 1 ЗМВР, в съответствие с представените по делото писмени доказателства. При отпадане на част от нарушенията за период от 5 месеца, съдебната инстанция не може да прецени дали наложеното наказание се явява съразмерно, тъй като при определянето му дисциплинарнонаказващият орган е взел предвид целия описан в заповедта период на нарушенията.

Съгласно чл. 206, ал. 1 ЗМВР дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В случая в административната преписка има данни за дадени обяснения от П. в хода на извършване на проверката, които са дадени във връзка със справка с рег. № RB202016-001-07/02-73 от 20.07.2015 г. По преписката липсват данни обаче П. да се е запознала с всички материали от извършената проверка, което е довело до нарушаване на правото и на защита. Дадените от служителката обяснения са единствено по повод справка с рег. № RB202016-001-07/02-73 от 20.07.2015 г. След изготвянето на тази справка обаче е извършена допълнителна проверка, изразяваща се в събиране на писмени сведения от други служители на РУ, във връзка с извършените от П. нарушения. Именно с тези доказателства дисциплинарно наказаното лице не е запознато. Ето защо правилен се явява и изводът на съда, че П. не е запозната с материалите от извършената проверка, което е нарушило правото и на защита. В случая на служителя не е предоставена предвидената в чл. 205, ал. 3 ЗМВР възможност да участва в дисциплинарното производство, което представлява съществено нарушение на производствените правила.

Правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че за част от периода, за който е ангажирана отговорността на П., тя не е изпълнявала и длъжността - началник първа степен на първо РУ - П. при ОДМВР П., а наказанието й е наложено именно във връзка с изпълняваната от нея длъжност.

Предвид изложените по-горе съображения заповедта на министъра се явява незаконосъобразна като издадена в нарушение на административнопроизводствените правила. Ето защо като я е отменил, Върховният административен съд, тричленен състав, е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия