Решение № 5644 от 15.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5493/2019 г.

Решение № 5644 от 15.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5493/2019 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Ц. М., чрез процесуалните представители адв. В. В. и адв. Т. Т., срещу решение № 129 от 07.01.2019 г. по адм. дело № 3507 по описа за 2018 г. на административен съд - С. град. С него е отхвърлена жалбата й срещу решение № Ж-495#4 от 09.11.2017 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), постановено в производство по реда на чл. 28 от Закон за защита на личните данни (ЗЗЛД). В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна или прогласяване нищожността на решението на КЗЛД. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - Комисията за защита на личните данни оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител К. П., служител с юридическо образование. Претендира присъждане на съдебни разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от касационния жалбоподател. Ответната страна по касационната жалба - Е. А. лично оспорва същата като неоснователна. Ответните страни по касационната жалба - А. С. и П. П. не ангажират становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. В първоинстанционното производство тя е с фамилно име Трендафилова, което след сключване на брак е Маринова, съгласно удостоверение за граждански брак № 0046/09.06.2018 г. на СО р-н Студентски. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е било решение № Ж-495#4 от 09.11.2017 г. на Комисията за защита на личните данни, постановено в производство по реда на чл. 38 от ЗЗЛД. Тя е била сезирана с жалби от Е. А., А. С. и П. П. по повод неправомерно обработване на личните им данни чрез включването им в списък на лицата, подкрепящи регистрацията на Инициативен комитет Р. М. за участие в информационно-разяснителната кампания по въпросите на националния референдум на 06.11.2016 г. С това решение е прието, че жалбите са основателни, като на основание чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД, във връзка с чл. 320, ал. 3 от Изборния кодекс е наложена на Ц. Т. глоба в размер на 10 500. 00 лв., за нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД. В мотивите на съдебното решение е обсъдена фактическата страна по спора, както и по повод на развилото се административно производство пред КЗЛД, приложените правни разпоредби и е направен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Той е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържа изискващите се реквизити, фактически и правни основания за издаването му, като при това не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е също, че актът е материално законосъобразен. По делото е установено, че имената и ЕГН-ра на трите физически лица са включени в списъка на гласоподавателите, подкрепящи посочения инициативен комитет и това е станало без тяхно съгласие, а положените подписи срещу имената не са положени от тях, като на съответните страници са поместени декларации на жалбоподателката - член на Инициативния комитет, с които тя удостоверява, че подписите на гласоподавателите са положени пред нея. Правилно е прието от административния съд, че е налице обработване на лични данни по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД. Спорът е бил относно това дали има нарушение на изискванията на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД, в който са уредени принципите за обработване на личните данни и дали то е осъществено и в нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 2 от закона, в която разпоредба е посочено, че обработването на лични данни е допустимо само конкретно посочените условия, едно от които е – физическото лице, за което се отнасят тези да е дало изрично своето съгласие. Оспорвано е качеството на лицето, което е обработвало процесните лични данни, т. е. на качеството му на администратор на лични данни и способността му да носи отговорност отговорност по реда на ЗЗЛД. За да направи законосъобразна преценка, настоящият съдебен състав намира, че съдът правилно се е обосновал с разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗЛД, чл. 16 и § 2 ПЗР на Закона за прякото участие на граждани в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС), на чл. 320, ал. 2 и ал. 3 от Изборния кодекс (ИК). Те уреждат задължения за членовете на Инициативния комитет с оглед на обработване на лични данни при спазване на изискванията на ЗЗЛД и съответна отговорност за тях като администратори съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗЗЛД. С оглед на изменението на ЗЗЛД със ЗИЗЗЛД (ДВ, бр. 17/2019 г.) и § 44 от ПЗР на последния, всички позовавания на нормативната уредба в настоящото решение са относими към редакцията към датата на издаване на обсъжданото решение. След като в ИК са регламентирали изрични задължения за членовете на инициативните комитети относно удостоверяването и правомерното използване на лични данни на гласоподавателите, за същите е налице и задължение да изискват идентификация на лицата, които полагат подписи в списъците, за да може законосъобразно да бъдат обработвани личните им данни и да изпълнят задълженията си за удостоверяване. Не може да бъде споделено възражението на касатора, че тези правомощия са ограничени с оглед императивността на чл. 6 от Закона за българските документи за самоличност. Неоснователно е и възражението за неправилната преценка на първоинстанционния съд за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и конкретно по повод уведомяването на жалбоподателката за производството пред КЗЛД. Установено е пред него, че това е осъществено и в нейна доказателствена тежест е да установи факти и обстоятелства, които твърди за неуведомяване по надлежния ред. Неоснователно е касационното възражение относно неправилната преценка на съда и за компетентността на административния орган. В чл. 38 от ЗЗЛД са уредени правомощията на КЗЛД, като приложимият ред е този по АПК, а не по реда на ЗАНН. В чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД е предвидено, че за нарушение по чл. 2, ал. 2 и ал. 3 и чл. 4 от закона, администраторът на лични данни се наказва с глоба или с имуществена санкция от 10 000 до 100 000 лв. В чл. 43 от ЗЗЛД са регламентирани правни възможности за съставяне на АУАН от член на комисията или упълномощени длъжностни лица и за издаване на наказателно постановление от Председателя на КЗЛД. Тези правни възможности са предвидени от законодателя, в случаите, когато КЗЛД не се произнася съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД в административно производство, в което се установява съответното нарушение на ЗЗЛД и се налагат съответните наказания. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства, а това са тези, съдържащи се в административната преписка, разпределил е тежестта на доказване, като е дал възможност на жалбоподателката да ангажира и други доказателства. В тази връзка е неоснователно и възражението, че съдът не е кредитирал допълнителното заключение на съдебно-графологичната експертиза, понеже обстоятелството, че имената на тези три лица и подписите не са положени от жалбоподателката не опровергава фактическите констатации относно авторството на текстовете и подписите, които не са на тези три лица. Това не изключва отговорността на жалбоподателката като член на Инициативния комитет, която е реализирана в изпълнение на посочените по-горе материалноправни разпоредби от ИК. Не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касатора не се дължат съдебни разноски, а на ответната страна следва да се присъдят такива за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100. 00 лв., за настоящата инстация, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за правната помощ. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение