Решение № 3623 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16005/2011 г.

Решение № 3623 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16005/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Благоевград, подадена от Грозденка Миленкова Митова, изпълняваща длъжността директор по силата на заповеди № 15 от 04.01.2011 г. на директора на РУСО и № 2103 от 07.11.2011 г. на управителя на НОИ, срещу решение № 1591 от 28.10.2011 г. по адм. дело № 629/2011 г. на Административен съд - Благоевград.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

I. От данните по делото е видно, че:

1. Мария Христова Бояджиева от с. Баня, община Разлог, област Благоевград, е преживяла съпруга на Костадин Филипов Бояджиев, починал на 05.09.1979 г. (данните са от удостоверение за наследници № 713 от 11.12.2007 г. на Кметството в с. Баня). Тя е пенсионер с лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

2. Със заявление вх. № 15341 от 21.12.2007 г. (върху което е поставен и номер МП-3773 - виж на л. 35 от делото на БлАС) е поискала да й бъде изплащана добавка по чл. 84 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) към получаваната от нея пенсия. С разпореждане № 1 от 25.01.2008 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО искането е било уважено, считано от датата на заявлението.

3. С § 4 от Закона за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (обн., ДВ, бр. 26 от 07.03.2008 г.) е създадена нова ал. 5 в чл. 9 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ), според която преживелият съпруг получава към пенсията си или към сбора от получаваните пенсии добавката по ал. 1 (на същия чл. 9 ЗПГРРЛ).

Затова със заявление вх. № МП-3789 от 24.04.2008 г. Мария Христова Бояджиева е поискала да й бъде отпусната такава добавка. Заявлението не се намира в кориците на делото, но има достатъчно други доказателства, че такова е било подадено, а и по този въпрос между страните не се спори. Към него е било приложено удостоверение, сходно на тези с рег. № 2457 от 04 или 14.03.2008 г., рег. № 1530 от 20.02.2009 г. и рег. № 5917 от 25.06.2009 г., всичките издадени от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието, ксероксни фотокопия от които се намират на л. 48 и на л. 59 от адм. дело № 629/2011 г. на Административен съд - Благоевград (първото и третото удостоверения) и на неномерирана страница от приложеното адм. дело № 265/2009 г., също на Административен съд - Благоевград (второто удостоверение). И с трите удостоверения Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" удостоверява, че покойният сега съпруг на Мария Христова Бояджиева приживе е изтърпял следните наказания лишаване от свобода:

а) в затвора в гр. Неврокоп (сега гр. Гоце Делчев) - от 08.09.1948 г. до 17.07.1949 г. (10 месеца и 9 дни) за престъпление по чл. 178 ВНЗ (абревиатура на Военно-наказателния закон - в случая, с оглед на началната дата на наказанието лишаване от свобода, очевидно се касае за Военнонаказателния закон от 1937 г., който е бил в сила до 28.09.1949 г.); текстът на чл. 178 от Военно-наказателния закон от 1937 г. е: "Воененъ или приравненъ за присвояване на поверенъ му по служба за пазене или разпореждане държавенъ или частенъ имотъ или за ползуване от доходите му, се наказва: съобразно съ означените въ наказателния и други особени закони съответни видове престъпления";

б) в затвора в гр. Видин - от 10.10.1949 г. до 19.02.1950 г. (4 месеца и 9 дни) за престъпление по чл. 155а от Наказателния закон (бягство през граница в случая се касае за опит за бягство през граница);

в) в затвора в гр. Гоце Делчев (предишно наименование гр. Неврокоп) - от 04.03.1951 г. до 28.08.1951 г. (5 месеца и 24 дни) за престъпление по чл. 344 от НЗ (в случая НЗ е абревиатура на Наказателния закон от 1896 г.) - измама, която с оглед на наложеното наказание 6 месеца лишаване от свобода вероятно не е надхвърляла 100 лв.;

г) в затвора в Благоевград - от 07.04.1953 г. до 14.09.1954 г. (1 г. 5 месеца и 7 дни) за престъпление по чл. 88 от Наказателния кодекс от 1951 г. - обидни, клеветнически или неверни твърдения, които са от естество да уронят достойнството на българския народ или на Народната република.

(Тук следва да бъде направено уточнението, че в подадената от нея жалба до Благоевградския административен съд срещу решение № 33 от 06.07.2011 г. на директора на РУСО Благоевград, по която жалба е било образувано обсъжданото сега адм. дело № 629 от 2011 г. на този съд, Мария Христова Бояджиева е пояснила издаването на няколко удостоверения от ГД "Изпълнение на наказанията" с допуснати грешки в съдържанието на първото удостоверение, на което и датата на издаване трудно се чете - дали е 4 или 14 или 24 март 2008 г.)

4. С жалба вх. № МП-19239 от 30.11.2010 г. (втори екземпляр от същата жалба е с вх. № МП-19524 от 03.12.2010 г.) Мария Христова Бояджиева е направила оплакване, че на 23.04.2008 г. с препоръчано писмо е подала заявление за начисляване към пенсията й на добавка по чл. 9, ал. 1 и 5 ЗПГРРЛ, но повече от две години и половина не получава исканата от нея добавка към пенсията по чл. 9, ал. 1 и ал. 5 ЗПГРРЛ, нито пък е получила официален отказ да й бъде начислявана такава добавка. Още в същия ден с писмо изх. № МП-3789 от 30.11.2010 г. директорът на РУСО е поискал областния управител на Област Благоевград "да бъдат предоставени (на РУСО) заверени копия от всички документи, доказващи политическа репресия спрямо съпруга й." С писмо негов изх. № 94 М-00-165 (17) от 08.12.2010 г. областният управител е изпратил заверено ксероксно фотокопие само на посоченото по-горе като първо удостоверение № 2457 от 04.03.2008 г. на Главна дирекция "Изпълнение на наказанието". За останалите документи по неговата преписка, доказващи репресията на Костадин Филипов Бояджиев, областният управител е заявил, че те са копия и не са заверени.

С писмо изх. № К-1173 от 15.12.2010 г. директорът на РУСО е изпратил на Централната комисия по чл. 4, ал. 3 от ЗПГРРЛ получения от областния управител препис на удостоверение № 2457 от 04.03.2008 г. на Главна дирекция "Изпълнение на наказанието" и е поискал комисията да се произнесе "относно времетраенето и характера на репресията, претърпяна от Костадин Филипов Бояджиев."

След повече от месец все още не е имало произнасяне на комисията, поради което длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО при РУСО - Благоевград с разпореждане № 2405100037 от 27.01.2011 г. на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК е спряло производството по искането на Мария Христова Бояджиева да й бъде изплащана добавка по чл. 9, ал. 1 и 5 ЗПГРРЛ към пенсията, като е приело, че "в случая има образувано друго административно производство, поради което издаването на разпореждане не може да стане преди неговото приключване."

Мария Христова Бояджиева е оспорила това разпореждане с възражение вх. № МП-4780 от 21.03.2011 г., адресирано до директора на РУСО с копие до други институции. С писмо № К-339 от 28.03.2011 г. директорът на РУСО е препратил адресираното до него възражение на Административен съд - Благоевград като жалба вх. № МП-4780 от 21.03.2011 г. срещу разпореждането (разпореждане № 2405100037 от 27.01.2011 г.). С определение № 427 от 31.03.3011 г. по адм. дело № 256/2011 г. Благоевградският административен съд е оставил жалбата без разглеждане, прекратил е образуваното по нея съдебно производство и е върнал тази жалба на директора на РУСО по компетентност. Този резултат съдът е основал на следните мотиви: "... атакуваното разпореждане не подлежи на пряк съдебен контрол за законосъобразност, а на първоначално обжалване по административен ред пред директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Благоевград, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО. Първоначалното обжалване по съдебен ред е задължително условие за евентуалното обжалване на административния акт - решението на директора на ТП на НОИ - Благоевград... предвид разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КСО, но не и преждеспоменатото разпореждане."

5. Това становище на Благоевградския административен съд не може да бъде споделено. Несъмнено съществена е разликата между разпореждане за спиране на пенсията, добавките и компенсациите към нея (посочено в чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" КСО) и разпореждане за спиране на производството по искане за отпускане на добавка към пенсията, което по силата на чл. 197 във връзка с чл. 202 АПК и във връзка с чл. 117, ал. 5 и чл. 118, ал. 3 КСО подлежи на оспорване направо пред съда.

По делото няма данни директорът на РУСО - Благоевград да е разгледал жалбата на Мария Христова Бояджиева срещу разпореждане № 2405100037 от 27.01.2011 г.

Само 3 дни след получаването на писмото, с което съдът е изпратил на директора заверен препис от посоченото негово определение, с разпореждане № 1 от 29.04.2011 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е отпуснало добавка към пенсията на Мария Христова Бояджиева по чл. 9, ал. 1, т. 3 и ал. 5 ЗПГРРЛ в размер на 32 %, но само за изтърпяното наказание лишаване от свобода в затвора Благоевград за период от 1 г. 5 месеца и 7 дни (за времето от 07.04.1953 г. до 14.09.1954 г.). От съдържанието на писмо изх. № К-527 от 26.05.2011 г. (на л. 85 от делото на БлАС) се вижда, че решението на пенсионния орган е за изтърпяното наказание по останалите присъди да се произнесе след като получи отговор от Централната комисия по чл. 4 от ЗПГРРЛ, до която е направено запитване.

6. На 26.05.2011 г. в РУСО - Благоевград е постъпило писмо изх. № 96-00-460 от 19.05.2011 г. на Централната комисия за установяване на обстоятелства по чл. 1 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (централна комисия по чл. 4, ал. 3 ЗПГРРЛ) с приложен към него препис-извлечение от протокол от заседание, проведено на 03.05.2011 г. От съдържанието на протокола е видно, че на 03.05.2011 г. комисията е взела следното решение: "Връща преписката на РУСО. При липса на надлежни писмени доказателства - установено по надлежния ред, преписката да се върне в ЦК ведно с 2 броя нотариално заверени декларации на свидетели."

С писмо изх. № К-553 от 02.06.2011 г. директорът на РУСО е поискал Мария Христова Бояджиева в 7-дневен срок да представи "два броя нотариално заверени декларации на свидетели във връзка с искането си, след което, така окомплектованата преписка ще бъде върната в Централната комисия по чл. 4 от ЗПГРРЛ за произнасяне."

7. С жалба-протест вх. № К-4622 от 29.06.2011 г. (подадена от пълномощник Фирипка Костадинова Стефчева) Мария Христова Бояджиева е оспорила разпореждане № 1 от 29.04.2011 г. в частта "отказваща да признае останалите репресии посочени в удостоверение № 5917 от 25.06.2009 г. и уточняващо писмо № К-527 от 26.05.2011 г." (виж по-горе абзац 3 на т. 5). Със същата жалба Мария Христова Бояджиева е оспорила и писмо № К-533 от 02.06.2011 г. Жалбата съдържа подробно аргументирано становище защо директорът на РУСО и длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО следва да изложат мотиви към отказа да признаят като политическа репресия и останалите изтърпяни от Костадин Бояджиев наказания лишаване от свобода и защо е абсурдно с писмени декларации от двама свидетели да се установяват обстоятелства по наказанията, изтърпяни от Костадин Бояджиев в три различни затвора.

С мотивирано решение № 33 от 06.07.2011 г. директорът на РУСО Благоевград е потвърдил разпореждане № 1 от 29.04.2011 г. (т. е. отхвърлил е жалбата по смисъла на чл. 97, ал. 1 АПК във връзка с чл. 117, ал. 5 КСО). Изложил е подробни мотиви защо счита, че не може да бъде признат характер на политическа репресия на останалите осъждания на Костадин Филипов Бояджиев.

II. Сезиран с жалба от Мария Христова Бояджиева, Благоевградският административен съд с посоченото по-горе решение е отменил решение № 33 от 06.07.2011 г. на директора на РУСО и е върнал "административната преписка на пенсионния орган за ново разглеждане." Към решението съдът е изложил следните мотиви:

"... след като органът е преценил, че представените документи не установяват вида на репресията, то е следвало да спази реда по ал. 3, чл. 4 от ЗПГРРЛ и едва след произнасянето на Централната комисия да пристъпи към определяне на добавка или отказ от нея. В случая комисията е била сезирана за произнасяне по реда на чл. 13, ал. 2 от Наредбата (БлАС е имал предвид Наредбата за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, обн., ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г., с последващи изменения и допълнения), но пенсионният орган е издал разпореждането по чл. 98, ал. 1 от КСО вр. чл. 9, ал. 5 от ЗПГРРЛ от 29.04.2011 г. преди решението й от 03.05.2011 г., с което преписката е върната за окомплектоване. Доколкото производството по установяване на обстоятелствата по чл. 1 от закона и вида на репресията не е било приключило и към момента на произнасянето на Директора на ТП на НОИ - Благоевград, то разпореждането и оспореното решение, с което е потвърдено, са издадени в противоречие с разпоредбите на чл. 53, ал. 1 от АПК вр. чл. 13, ал. 2 от Наредбата и чл. 4, ал. 3 от ЗПГРРЛ..."

III. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че това становище не може да бъде споделено.

С подробно мотивираната си жалба срещу разпореждане № 1 от 29.04.2011 г. (наименована жалба-протест) Мария Христова Бояджиева е изразила категорично становище, че нито има възможност, нито счита за правно и логически издържано след толкова много години да търси свидетели и да представи декларации от тях с нотариална заверка на подписите им. Позовавайки се на решение № 630 от 13.01.2011 г. по адм. дело № 3058/2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение (макар и постановено по жалба на друг наследник на покойния й съпруг), на удостоверенията, издадени от Главна дирекция "Изпълнение на наказанието" за изтърпяните от Костадин Филипов Бояджиев наказания, и на писмо изх. № КИ-Ч-09-27904 от 29.10.2009 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия ведно с приложеното към него писмо на директора на Видинския затвор (ксероксни фотокопия от които се намират на л. 57 и 58, същите и на л. 72 и 73 от делото на БлАС), Мария Христова Бояджиева е изразила категорично становище, че по делото са събрани достатъчно убедителни доказателства за времетраенето и характера на репресията по отношение на покойния й съпруг, поради което искането й към нейната пенсия да бъде изплащана добавка по чл. 9, ал. 1, т. 7 (36 % от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст) и ал. 5 ЗПГРРЛ е основателно, респ. че решение № 33 от 06.07.2011 г. на директора на РУСО и потвърденото с него разпореждане № 1 от 29.04.2011 г. са незаконосъобразни в частта, с която е отречено правото й на добавка към пенсията над признатите с тези актове 32 % до пълния размер от 36 % на правото й на такава добавка.

С оглед на това категорично и подробно мотивирано становище на Мария Христова Бояджиева директорът на РУСО Благоевград със също подробно мотивирано решение е изразил становище защо счита, че останалите осъждания на Костадин Филипов Бояджиев (по чл. 178 от ВНЗ от 1937 г., по чл. 155а и по чл. 344 от НЗ от 1896 г.) нямат политически характер и не представляват незаконна репресия по смисъла на чл. 1 ЗПГРРЛ.

Тези становища на страните очертават и предмета на делото, образувано по жалбата на Мария Христова Бояджиева срещу решение № 33 от 06.07.2011 г. на директора на РУСО Благоевград и потвърденото с него разпореждане № 1 от 29.04.2011 г. С оглед на този предмет Благоевградският административен съд е бил длъжен да отговори кое от тези противоположни становища счита за основателно с оглед на събраните по делото доказателства. Отклонявайки се от отговора на този въпрос Благоевградският административен съд по същество е отказал да даде исканата от Мария Христова Бояджиева съдебна защита на нарушеното й според нея право на добавка в размер по-голям от признатите й 32 %. Освен това с постановеното от него решение Благоевградският административен съд допълнително и неправилно е влошил положението на Мария Христова Бояджиева като е отменил решение № 33 от 06.07.2011 г. на директора на РУСО Благоевград и потвърденото с него разпореждане № 1 от 29.04.2011 г. и в благоприятната за нея част, с която й е признато право на добавка в размер на 90,92 лв. Разбира се, Мария Христова Бояджиева не е подала касационна жалба срещу решението на Благоевградския административен съд, поради което изложените тук съображения за допълнително и неправилно влошаване на положението й имат само информативен характер.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба на директора на РУСО Благоевград е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. При това касационно основание решението на Благоевградския административен съд следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

При новото разглеждане на делото е препоръчително Благоевградският административен съд да изиска от Мария Христова Бояджиева предоставените й от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия ксероксни фотокопия на присъда № 905 от 1949 г. и присъда № 391 от 1953 г. с мотивите към тях и двете постановления за вземане на мярка за неотклонение, посочени като приложения към писмо изх. № КИ-Ч-09-27904 от 29.10.2009 г. на тази комисия и въз основа на тях, както и въз основа на останалите доказателства по делото да отговори на въпроса останалите осъждания на Костадин Филипов Бояджиев на лишаване от свобода представляват ли незаконна репресия по смисъла на чл. 1 ЗПГРРЛ или са осъждания за криминални престъпления, извършени от него.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,