Решение № 485 от 13.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12971/2009 г.

Решение № 485 от 13.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12971/2009 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С Решение № 1358 от 24.07.2009 г., постановено по адм. д. № 3283/08 г. Варненският административен съд, първо адм. отд., втори състав, е отхвърлил жалбата на "Феникс Стил" ЕООД - гр. Елхово, представлявано от управителя Александър Кръстев Борисов, против Ревизионен акт № 180800308 от 19.08.2008 год., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Русе, в частта, потвърдена с Решение № 612/23.10.2008год. на зам.-директора на Д "ОУИ" - гр. Варна, относно установени задължения за данъчен период 01.01.2007 - 31.12.2007год. за корпоративен данък в размер на 36 000,01 лв. главница и 2 110,13 лв. лихви, и задължения по ДДС за данъчни периоди м. 12/07 год. в размер на 103 948 лв. и лихви в размер на 7 957,26 лв. и е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОУИ" - гр. Варна сумата 5 020 лв. юрисконсултско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Феникс Стил" ЕООД - гр. Русе чрез пълномощника му адв. Желимир Петров Ялнъзов. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да уважи подадената жалба на дружеството и отмени обжалвания РА. Претендира се присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на "Феникс Стил" ЕООД - гр. Елхово, представлявано от управителя Александър Кръстев Борисов, против Ревизионен акт № 180800308 от 19.08.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Русе, в частта, потвърдена с Решение № 612/23.10.2008 г. на зам.-директора на Д "ОУИ" - гр. Варна, относно установени задължения за данъчен период 01.01.2007 - 31.12.2007 год. за корпоративен данък в размер на 36 000,01 лв. главница и 2 110,13 лв. лихви, и задължения по ДДС за данъчни периоди м. 12/07год. в размер на 103 948 лв. и лихви в размер на 7 957,26 лв. По отношение на определените задължения по ЗДДС за данъчен период м. 12/07 год. в резултат на непризнато право на данъчен кредит по фактури № 017/04.12.2007 год. и № 021/07.12.2007 год., издадени от ДБ Инвест 1" ЕООД - гр. Шумен, административният съд е описал много подробно установените по време на ревизията обстоятелства, събраните доказателства и аргументите на органа на приходите за непризнаване на право на данъчен кредит - липса на конкретни елементи от фактическия състав на чл. 69, ал. 1 , във вр. с чл. 6 от ЗДДС. Посочено е, че в тежест на ревизираното лице е да докаже, че услугите, предмет на процесните фактури са реално извършени. В тази насока съдът е извършил анализ на представените от жалбоподателя доказателства - стр. 5 - 7 от решението, като е направен краен извод за недоказаност на реалност на доставките. Изрично е посочено е посочено, че реалността на доставките не се установява и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, тъй като вещото лице на практика е установило обстоятелства, които не са били спорни по делото. По отношение на извършеното преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2007 год. със сумите по двете фактури на осн. чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО административният съд е приел, че то е законосъобразно, тъй като за да бъде признат един разход за такъв, той трябва да е реално извършен, а в случая става въпрос за осчетоводяване на разход на услуги, които не са реално извършени. Сходни са и мотивите на административния съд относно непризнатото право на данъчен кредит за данъчен период м. 01/08 год. по 5 бр. фактури издадени от "Демо Яв" ЕООД. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит по доставките на "Б Инвест 1" ЕООД - гр. Шумен, както и относно преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2007 г. със сумите по тях, се правят оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Навеждат се доводи, че съдът не е обсъдил всестранно всички обстоятелства по делото, в резултат на което е направен неверен извод за липса на реални доставки. Предвид на обстоятелствата по делото следва да бъде прието, че основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по отношение на фактурите на "Б Инвест 1" ЕООД - гр. Шумен се изразяват в констатирано съществено противоречие в представените доказателства от доставчика и получателя на услугата по фактурите - "разсортиране и обработка на отпадъци". В тази насока е прието, в това число и от първоинстанционния съд: че протоколите за изпълнение са подписани от материално-отговорно лице Недко Василев, без да са налице доказателства, то да е било командировано в гр. Русе, където е базата на жалбоподателя; че липсват доказателства за пътни разходи на командированите лица, както и относно нощувките им; че има разминаване между писмените обяснения на ревизираното лице и доказателствата, представени от доставчика; че при проверка е установено, че наетите по 8бр. граждански договори лица в същия период са били в трудови правоотношения с други работодатели, като липсват данни да са отсъствали от работното си място на някое от основанията в КТ. Административният съд е възприел тази теза, като е посочил, че в тежест на данъчно-задълженото лице е да установи реалност на извършените доставки и това не се доказва от ангажираните от жалбоподателя доказателства, в това число заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза. Този негов извод е не обоснован на фактите по делото и закона. От доказателствата по делото подписалото протоколите лице Недко Василев към този момент е бил управител и едноличен собственик на капитала на дружеството, и в това си качество има право да подписва протоколите и не е необходимо издаването на нарочна командировъчна заповед. Такава заповед не е необходима и за лицата Петър Петров и Мартин Ангелов, които са подписали протоколите от 6, 13, 14 и 17 август. Обстоятелството, че лицата, сключили граждански договори за изпълнение на дейността по същото време са имали сключени трудови договори с други лица работодатели, може да бъде разглеждано като нарушение на трудовото законодателство, но не и до извода, че те не са изпълнявали задълженията си по трудовия договор. Още повече, че в хода на ревизията са събрани данни, които установяват свързаност между доставчика и дружеството, по което лицата са били на трудов договор. Административният съд не е обсъдил констатираното разминаване между писмените доказателства, представени от доставчика и задълженото лице, като е възприел тезата на органа по приходите, че това различие фактически доказва липсата на реални доставки и че въпросните доказателства са създадени с цел да потвърдят тезата на ревизираното дружество. В тази насока не е съобразено, че ако документите са новосъздадени, то е по логично те да са идентични и при двете дружества, а не да са различни. Административният съд не е съобразил също, че още в хода на ревизията е установено плащане по двете фактури, което макар и със закъснение, е реално извършено, което е лишено от икономическа логика, ако услугите действително не са извършени. Не са налице и констатации, че сумите по фактурите в последствие са върнати на жалбоподателя, както и за свързаност между лицата. От страна на административния съд не е зачетена и констатацията, че за същия период ревизираното дружество е заплащало наем за наети контейнери и товарен автомобил "Скания", което е също се явява лишено от логика, ако услугите реално не са извършени. На база на изложеното следва да бъде прието, че фактурите, издадени от "Б Инвест 1" ЕООД - гр. Шумен удостоверяват реално извършени услуги и като е приел друго, Варненския административен съд е постановил едно не правилно решение. Настоящата инстанция намира за неправилно решението и в частта му, в която жалбата против РА е отхвърлена в частта за непризнато право на данъчен кредит за данъчен период м. 01/08год. по 5 бр. фактури, издадени от "Демо Яв" ЕООД. Анализът на обстоятелствата по делото налага изводът, че тезата на органа по приходите, която теза е възприета от първоинстанционния съд, се гради на две обстоятелства: - за част от периода, пред който са извършени доставките, е имало издадени заповеди от кмета на гр. Русе и Областен управител-Русе, с които е въведена забрана за движение на територията на Община-Русе на транспортни средства поради лоши метеорологични условия, както и че липсват данни продаденото количество отпадъци да е вписано в регистъра на "Феникс Стил" ЕООД, който регистър се води съгласно Наредбата за реда за извършване на търговска дейност с ОЧЦМ. Тази теза не са възприема на настоящата инстанция. Въпросната забрана не касае периода на всички доставки, а само една част от тях, а от друга страна забраната за движение по пътищата не означава във всички случаи, че такова в действителност не е извършвано. От друга страна, в хода на ревизията е установено, че получените количества не са получени в базата на дружеството в гр. Русе, но в хода на делото са представени доказателства, че те са вписани в регистъра на друга база на дружеството. В същото време на хода на ревизията е установено, че доставчикът има за основна дейност търговия със скраб, както и че притежава кадрова и материална обезпеченост за изпълнение на доставките. На база на изложеното следва да бъде прието, че доставките, предмет на фактурите, издадени от "Демо Яв" ЕООД са реално изпълнени, и като е приел друго, административният съд е приложил неправилно материалния закон. Поради това решението се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, като при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата бъде уважена и Ревизионен акт № 180800308 от 19.08.2008 год., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Русе бъде отменен. При този изход на процеса Д"ОУИ"-гр. Варна следва да бъде осъдена да заплати на "Феникс стил" ЕООД - гр. Русе разноски по делото за двете инстанции в размер на 5 295 лв., като при условията на чл. 161, ал. 2 от ДОПК заплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано до минималния размер от 5 200 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1, от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение,