Решение № 13557 от 17.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9695/2013 г.

Решение № 13557 от 17.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9695/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК. Образувано е по жалба на Иван Стефанов Иванов срещу решение № 5640/23.04.2013 г. на ВАС, Четвърто отделение по адм. д. № 8182/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му против решение № Ж-147/29.05.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. С оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и процесуалните правила се иска отмяната му. Ответникът по касация Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, чрез повереника си юрисконсулт Райков, отрича основателността на жалбата. Заинтересованата страна "ЕВН България Електроснабдяване" АД не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. С оспореното пред тричленния състав на ВАС решение ДКЕВР е прекратила преписката, образувана по жалба вх. № Е -11Й-00-96/12.12.2011 г. от Иван Иванов срещу "ЕВН България Електоснабдяване" АД. Пред регулатора Иванов е отнесъл оплакване против разпределителното предприятие, заявено в 13 точки. В решението е взето отношение по т. 7 от жалбата, като е възпроизведена позицията на лицензианта в становище, постъпило на 03.05.2012 г. за това, че Иванов не е потребител на електрическа енергия по смисъла на чл. 1, т. 4 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЕВН България Електроснабдяване" АД и не може да упражнява правата на клиент. Крайният извод на комисията е за липса на нарушения, извършени от дружеството. В отхвърлителното решение е прието, че ДКЕВР е сезирана с жалба на Иванов, в която повечето твърдения с характер на предложения и сигнали и решенията по тях не подлежат на съдебен контрол. Като конкретно е определено оплакването в т. 7 за отказ на лицензианта да извърши смяна на потребител за ползвано от него безвъзмездно по устен договор жилище. Споделени са правните изводи на комисията и позоваването на разпоредбите от общите условия на договорите на разпределителното предприятие относно качеството потребител и упражняването на права на клиент от лице което не свои вещни права върху недвижим имот, за да се отрече извършването от последното нарушение по искането за промяна на партида. При липсата на нарушение, като съответстващо на разпоредбата на чл. 102, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на дейности в енергетиката (отм.) е определено прекратяването на преписката. Съдът е изключил в производството по издаване на оспорения пред него акт да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съдебен акт е неправилен. Пропуск на инстанцията по същество при контрола по чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК е да възприеме допуснати в извънсъдебната фаза на производството нарушения на административнопроизводствените правила, които засягат заключителния акт. Със Закона за енергетиката и Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката /отм. - в сила до 17.07.2012 г., вж. § 2 от ЗР на ПМС № 91/2013 г./ е установен особен динамичен фактически състав по разглеждането на жалби на потребители срещу лицензианти, с който се надграждат общите процесуални правила на раздел I от гл. V от АПК. Източник на компетентността на ДКЕВР да разглежда административни спорове от тази категория е разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ в ред. от ДВ бр. 18/2005 г. Постъпването на жалба от потребител обвързва председателя на комисията да разпореди проверка по реда на гл. VIII от ЗЕ /чл. 22, ал. 2 от ЗЕ в обсъжданата редакция от ДВ, бр. 18 от 2005 г./, осъществявана по правилата на наредбата по чл. 60 от закона, т.е. по НЛДЕ (отм.). Относими към спора са разпоредбите от гл. VII, раздел I от НЛДЕ. По арг. от чл. 99, ал. 1 и чл. 97, ал. 1, т. 1, б. "в" от Наредбата участието в работна група в производството по жалби на потребители срещу лицензианти е задължително. Това разбиране е съответно и на уредбата за конституирането на тези помощни органи, създадена с Устройствения правилник на ДКЕВР и нейната администрация. В съответствие с чл. 37, ал. 3 и 4 от правилника назначаването на работна група е факултативно или задължително. Преценката за назначаването и състава на работната група се извършва за конкретното административно производство от председателя на комисията по предложение на съответния докладчик /директора на дирекция, определен от председателя - чл. 37, ал. 1 и 3 от правилника/. Заповедта за назначаване на работна група по чл. 37, ал. 3 от Устройствения правилник е различна от тази по чл. 78, ал. 1 от ЗЕ и чл. 10, ал. 1, т. 15 от Устройствения правилник съответно за овластяване на контролни органи за проверки или за определяне на длъжностни лица за участие в процедури за доброволно уреждане на спорове. Не се преодоляват последиците от опущението да се назначи работна група с изготвянето на доклад от главния директор на Главна дирекция "Разглеждане на жалби и решаване на спорове" в ДКЕВР /в същия смисъл вж. Решение № 13451 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8070/2012 г., IV о.; Решение № 3257 от 7.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15447/2012 г., 5-членен с-в; Решение № 8084 от 6.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11281/2011 г., IV о.; Решение № 13078 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9902/2012 г., 5-членен с-в/. Поради пропускът да се конституира работна група липсва и протокол по чл. 80, ал. 1 от ЗЕ, респ. по чл. 100, ал. 1 от НЛДЕ (отм.). Протоколът е акт обективиращ констатациите на контролните органи от извършената проверка и това определя значението му за съдържанието на заключителния административен акт. От значение за акта на комисията е и изпълнението на процесуалното задължение на помощния орган по чл. 99, ал. 1 от Наредбата да събере всички необходими за изясняване на спора доказателства, което е тъждествено по съдържание на общото задължение по чл. 35 от АПК. Не може да се определи като изпълнение на това задължение свеждането на процесуалната активност на администрацията до приобщаването към преписката и обсъждането единствено на становището на енергийното предприятие по чл. 98, ал. 3 от Наредбата. Към нарушенията на административнопроизводствените правила следва да се отнесе и приемането от регулатора за разглеждане на жалба, която не притежава съдържанието по чл. 98, ал. 1, т. т. 4 и 5 от НЛДЕ (отм.). Оплакванията на жалбоподателя са общо формулирани и това препятства проверката по тях. Вместо да съдейства на иницииращия производството за отстраняване на нередовностите на жалбата по реда на чл. 30, ал. 2 от АПК и в съответствие с дължимото по чл. 9, ал. 4 от същия кодекс, комисията избирателно се е произнесла по едно от оплакванията и така е ограничила предмета на производството. Процесуалните пропускания на администрацията в производството по жалбата на потребителя срещу енергийното предприятие не може да се преодолеят в съдебното производство и препятстват преценката за точното изпълнение на лицензионната дейност, което е съществото на отнесения пред регулатора спор. Неправилното първоинстанционно решение следва да бъде отменено и при решаване по същество на отнесения пред съда спор да се отмени решението на ДКЕВР, а преписката да се върне на комисията за ново произнасяне, при което да се постигне съответствие на процесуалната дейност на регулатора с дължимото, посочено по-горе. Воден от горното, Върховният административен съд, Първа колегия