Решение № 8396 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1369/2014 г.

Решение № 8396 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1369/2014 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Съдебното производство по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) е образувано по жалба на Цветана Недялкова Илиева и Пламен Георгиев Илиев и двамата от гр. София подадена чрез адв. Росица Й. Кебеджиева, АК-Бургас срещу решение № 811/21.12.2013 г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 /идентичен с км 16+540/, участък от км 0+000 до км 15+100, на територията на област София, постановено на основание чл. 34а, ал. 1 във връзка с чл. 34б ЗДС и § 1 ДР на ЗДС. В жалбата се поддържа, че решението следва да се отмени в частта, с която е определено дължимото парично обезщетение за отчуждената част от имот с идентификатор № 68134.521.529, с № 105058 по КВС, находящ се в землище "Бенковски", м. "Дълъг дел", район Сердика, Столична община, собственост на жалбоподателите. Изложени са твърдения за противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС при определяне на дължимото обезщетение с довод, че размерът на обезщетението не обективира извод за равностойно парично обезщетение по смисъла на закона - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Ответникът по жалбата - Министерският съвет и заинтересованите страни поддържат становище, че оценката на дължимото обезщетение за отчуждената част от имота, определена от административния орган на основание чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, е обективна и е съобразена с изискването на закона за равностойно парично обезщетение, което е определено в съответствие с предназначението на имота и наредбата по чл. 36, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/. Върховният административен съд, III отделение, на основание проверката по чл. 159 АПК за допустимостта на жалбата, приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: В процедура по чл. 34а във връзка с чл. 33 и чл. 34б ЗДС с решение № 811/21.12.2013 г. на Министерския съвет е отчуждена част от 3,479 дка от имот, с идентификатор № 68134.521.529, целият с площ от 3 530 дка, находящ се в землище "Бенковски", м. "Дълъг дел", район Сердика, Столична община, който имот преди влизане в сила на ПУП е имал предназначение на земеделска земя - IV категория. Имотът е отчужден от жалбоподателите, които установяват правото си на собственост с представения нотариален акт № 63, том I, рег. № 3743, дело № 52 от 2005 г. на нотариус Радостина Михайлов, нотариус рег. № 098, с район на действие Районен съд гр. София. За отчуждената част от имота е определено обезщетение в размер на 2 843 лв., като размерът на обезщетението е определен по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС вр. с § 1а, т. 2 и т. 4, буква "в" от ДР на ЗДС поради липса на пазарни аналози за землище "Бенковски", район "Средец", СО в което се намира имотът. С оглед задължението, произтичащо от разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, независимо от оплакванията в жалбата, съдът е длъжен да провери законосъобразността на административния акт в оспорената му част на всички основания по чл. 146 относно компетентност на органа, формата на акта, спазването на административнопроизводствените правила за издаването на акта, материалноправната законосъбразност на акта и целта на закона. Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти - частна собственост предназначени за изграждането на национални обекти се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от МС, т. е от компетентен орган. Същото е със съдържанието, посочено в чл. 34б от ЗДС - държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, стойността на обезщетението и собствениците на имотите. Спазени са и административнопроизводствените правила за вземане на решението посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на МРРБ и министъра на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. Решението на МС за отчуждаване на имотите е съгласувано и е обнародвано в ДВ, бр. 2 от 07.01.2014 г. В предвид на установеното се налага извод, че решението на МС за отчуждаване на част от процесния имот в това число и относно определеното обезщетение е издадено в необходимата форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административнопроизводствените правила за издаването му. Относно размера на определеното парично обезщетение за имота по искане на жалбоподателите е назначена съдебно-оценителска експертиза. Вещото лице е констатирало, че в Службата по вписванията - гр. София, има само една вписана сделка за подобни имоти, отговаряща на изискванията на нормите на чл. 32, ал. 2 ЗДС и § 1а, т. 2 и т. 4, буква "в" от ДР на ЗДС. Изготвило е писменото си заключение за оценка на отчуждената част от имота по сравнителен метод съгласно чл. 32, ал. 2 ЗДС и § 1а, т. 2 и т. 4, буква "в" от ДР на ЗДС като е ползвало два пазарни аналога - н. а. № 160, т. II, рег. № 13000, дело № 346 от 23.01.05.2012 г. и учредителен акт на "АБП ГРУП" ЕООД от 22.02.2012 г., с който е извършен апорт на имот, представляващ земеделска земя. При извършената проверка на оценката изпълнена от административния орган по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС и Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи е установило, че оценката е изготвена съгласно изискванията на наредбата и всички коефициенти приложено по нея са правилно отчетени. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изработено но намира, че определеното обезщетение по сравнителния метод на оценяване по чл. 32, ал. 2 ЗДС и § 1а, т. 2 и т. 4, буква "в" от ДР на ЗДС е неприложим в настоящия случай. Обезщетението следва да се определи по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи, по следните съображения: Легална дефиниция на понятието "пазарни цени" е дадена в § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС - това са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Целта на посоченото неизчерпателно изброяване е да се обхванат възможно най-широк кръг правни сделки, които отговарят на определените от закона критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетяване за имота и бъдат защитени интересите на засегнатите собственици като същите бъдат възмездени парично с цена близка до цената, която биха получили при свободно договаряне, при отсъствие на каквато и да било принуда. Представените от страните и ползвани от вещото лице два пазарни аналога - н. а. № 160, т. II, рег. № 13000, дело № 346 от 23.01.05.2012 г. и учредителен акт на "АБП ГРУП" ЕООД от 22.02.2012 г., с който е извършен апорт, не покриват критериите, посочени в § 1а, т. 2 и т. 4, буква "в" от ДР на ЗДС. Учредителният акт сам по себе си не е изрично предвиден в § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС и по своята същност не е възмездна сделка, тъй като срещу апортирането на един имот в дружеството не се получава насрещно плащане и няма разместване на блага между две страни. Освен това апортът не е двустранна сделка, тъй като дружеството не става собственик на имота, а собствеността се запазва за съдружника, внесъл имота като апорт в дружеството. Наред с това цената на апортирания имот се определя не на принципа на свободно договаряне на цените, а от вещи лица назначени от длъжностното лице към Агенцията по вписванията и изчислението се извършва, както посочи и вещото лице в о. з., въз основа на методика различна от тази уредена в специалния закон - ЗДС. По смисъла на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС законодателят е определил понятието "пазарни цени", като цени от сделки сключени при свободно договаряне. Следователно в специалния закон е заложен чисто пазарен принцип за определяне на цената на отчуждавания имот, а това би могло да бъде постигнато само ако този имот бъде предложен за продажба на свободния пазар. В този ред на мисли и тъй като съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗДС равностойното парично обезщетение следва да се определи въз основа на осреднени цени от сделки, т. е. за определяне на пазарна цена са необходими, не една, а поне две реално сключени сделки. В случая пазарна цена по този ред не може да бъде формирана тъй като в землище "Бенковски", район "Сердика", СО има изповядана само една сделка от свободния пазар на земеделски имоти и само по нея не може да бъде определена средна пазарна цена. Осреднена цена по смисъла на закона не може да се получи от една сделка защото цената й е равна на нейната цена, а не на средна такава от две и повече сделки. Една сделка при това не може да характеризира пазара на земеделски земи за да може да послужи като база за сравнение и определяне на средна пазарна цена на пазара на земеделските земи. Ето защо настоящият състав приема, че в случая е неприложим сравнителния метод на оценяване по пазарни аналози по реда на чл. 32, ал. 2 ЗДС. В разглеждания случай отчуждената част от имота следва да се оцени по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи по чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС по наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ както правилно е процедирал и административният орган при определяне цената на имота тъй като няма вписани сделки, отговарящи на параметрите на ЗДС за землище, в което се намира процесня имот. Както сочи вещото лице административният орган правилно е определил равностойното парично обезщетение на отчуждената част от имота в съответствие с чл. 3, чл. 4 и чл. 7б от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. Оценяването по този ред е законосъобразно тъй като няма вписани сделки, отговарящи на параметрите на ЗДС за землище, в което се намира процесня имот. В този смисъл решението, в обжалваната му част, е законосъобразно и жалбата подлежи на отхвърляне. При този изход на делото разноските следва да бъдат понесени от страните така както са направени. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение,