Решение № 8716 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16623/2013 г.

Решение № 8716 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16623/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по жалба на Д. И. К. против заповед рег. № ЧР-03-019/16.08.2012 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 7 предложение първо и т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на заповедта и моли за отмяната й. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за нейната неоснователност. Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, Върховният административен съд, пето отделение, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С решение № 8000/10.06.2013 г., постановено по адм. дело № 12593/2012 г. тричленен състав на Върховния административен съд отменя обжалваната заповед № ЧР-03-019/16.08.2012 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 7 предложение първо и т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) на Д. И. К. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. С решение № 16635/12.12.2013 г., постановено по адм. дело № 10452/2013 г. петчленен състав на ВАС, на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК е отменил решение № 8000/10.06.2013 г. по адм. дело № 12593/2012 г. на тричленен състав на ВАС, пето отделение, и е върнал делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на същия съд. В мотивите на решението са дадени задължителни указания при новото разглеждане на делото, съгласно които съдът следва да обсъди представените с преписката доказателства и да обоснове кои от тях не възприема и защо. Наложеното на Д. К. най-тежко дисциплинарно наказание - уволнение, е за извършени от него множество и тежки дисциплинарни нарушения, за установяването на които са събрани съответни доказателства в дисциплинарното производство, които решаващият съд следва да разгледа и да обсъди конкретно отделните проявни форми на нарушенията, визирани в обжалваната заповед - непредприемане на действия за прекратяване държането и ползването на неразрешени вещи от л. св. Д.; неспазване на процедурата по налагане на дисциплинарни наказания на лишените от свобода в затвора в гр. Бургас, като: подписване на заповеди от заместник-началника на затвора в дни, когато началникът не е отсъствал и не е упълномощил друго лице да изпълнява функциите му, подписване на заповедите от началника при извършена цялостна проверка от заместника му, налагане на дисциплинарни наказания без задължително изслушване на названия от наказващия орган, нееднакво прилагане на процедурата спрямо лишените от свобода, извършили едно и също дисциплинарно нарушение; нарушения на щатната дисциплина чрез устно натоварване на служители с изпълнението на две длъжности без изрична писмена заповед за това; нарушение при декларирането на имотното състояние; нарушения по ЗИНЗС при преместване на лишени от свобода в затворнически общежития от по лек тип; разкриване на работен обект - овчарник, извън пределите на затворническо общежитие "Житарово" и охраняемата зона, както и извеждането на лишени от свобода да нощуват на този обект; негативни публикации в средствата за масова информация и др. Според касационната инстанция доказателствата по преписката са обсъдени фрагментарно - обсъждани са само част от посочените в заповедта фактически основания, поради което е налице непълнота на мотивите. Липсват конкретни мотиви по всички визирани в заповедта нарушения. При новото разглеждане на делото, съдът установи следното: Преди уволнението жалбоподателят К. е бил държавен служител, комисар, началник на затвора в град Бургас. Със заповед № ЧР-03-016/22.06.2012 г. на министъра на правосъдието, във връзка с тематична проверка на Инспектората по чл. 46 от Закона за администрацията по заповед № ЛС-04-828/31.05.2012 г., допълнена със заповед № ЛС-04-855/06.06.2012 г. на министъра на правосъдието, срещу служителя е образувано дисциплинарно производство и е назначена комисия като дисциплинарно-разследващ орган, която да извърши проверка. Резултатите от проверката са обобщени в справка, в която въз основа на събраните в административната преписка документи и писмените обяснения на служителя е прието, че К. е извършил тежки дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7 предложение първо и т. 10 ЗМВР, вр. чл. 224, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ЗМВР и е направено предложение на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Възраженията на жалбоподателя вх. № 12072/17.07.2012 г. са обсъдени в становище на разследващата комисия, с което се поддържат първоначалните изводи за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя, поради установените дисциплинарни нарушения по чл. 224, ал. 2, т. 3 и т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи. С оглед събраните данни и направените от дисциплинарно разследващата комисия констатации, чрез зам.-министъра на правосъдието и чрез главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е направено предложение до министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя. След като взема предвид фактическите констатации на дисциплинарно - разследващия орган и приема писмените обяснения и възражения на служителя (такива са представени на 31.07.2012 г. и на 17.07.2012 г.) министърът на правосъдието, издава заповед № ЧР-03-019/16.08.2012 г., предмет на оспорване в настоящото производство, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР налага на жалбоподателя дисциплинарно наказание "уволнение" за нарушения по чл. 227, ал. 1, т. 7 предложение първо и т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Дисциплинарно наказващият орган приема, че с действията от страна на служителя е допуснато нарушение на изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана". При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, обосновава следните правни изводи: Заповедта е издадена от компетентен административен орган съгласно, след спазване на административнопроизводствените правила по дисциплинарното дело, съгласно и и разпоредбите от част четвърта. При постановяване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена при спазване на предвидената в чл. 230 от ЗМВР и чл. 243 и 244 от ППЗМВР процедура - дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 230, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, проведено е от дисциплинарно разследващ орган, който установява фактите и събира доказателства, като за констатациите служителят е уведомен и му е предоставена възможност да даде обяснения, да организира защитата си и да представи доказателства. Резултатите от проверката са обобщени в справка и изпратени на дисциплинарно наказващия орган, а наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР (арг. от чл. 223, ал. 1 и ал. 2 от ППЗМВР), при спазване изискванията на чл. 229, ал. 1 от закона - преди налагане на наказанието са приети писмените обяснения на служителя, а в съответствие с нормата на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР са събрани и оценени всички доказателства и факти от значение за изясняване на случая. Спазена е и разпоредбата на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание следва да съдържа нормативно установените реквизити, а именно - извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, правното основание и наказанието, което се налага; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта, както и задължението за наказващият орган да посочи въз основа на какви доказателства е установил извършеното нарушение, тъй като само тогава наказваният би могъл да реализира правото си на защита в пълния му обем. Основанието за налагане на дисциплинарно наказание е извършено дисциплинарно нарушение. Съгласно дисциплинарните нарушения са неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и генералния комисар на МВР и на преките ръководители, неизпълнение на служебните задължения, неспазване на служебните правомощия и на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители. Жалбоподателят е наказан за нарушения на чл. 227, ал. 1, т. 7, предложение първо и т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Цитираните норми квалифицират като тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение" превишаване на власт /т. 7/ и извършване на други тежки нарушения /т. 10/, в кръга на които съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 попадат деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. В случая посочените в горните текстове предпоставки за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя са изпълнени. Като извършено нарушение, за което е наложено дисциплинарното наказание в т. 1 от заповедта е посочено, че на 13.03.2012 г. е постъпила информация за нерегламентирано държане и ползване от лишения от свобода П. Д. на таблет и че поддържа интернет връзка с неизвестни лица. На същия ден тази информация е била предадена на началника на затвора, като той не е предприел действия от своя страна за изземването на неразрешените вещи от килията на Д., с което е нарушил разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 31 от ЕК. Дисциплинарно наказващият орган на стр. 6 от заповедта е посочил, че на 13.03.2012 г. в кабинета на В. е проведена работна среща, на която е запознал с постъпилата информация началника на затвора К., заместник-началника на затвора К. Х., инспектор Д. М. и инспектор Г. Д. При извършената тематична проверка от ръководителя на инспектората по чл. 46 ЗА на 11.05.2012 г. К. е дал обяснение, че е получил информация от оперативните работници от СООМЛС, че Д. разполага с телефон и интернет връзка, но същите предложили да не се осъществяват целенасочени обиски, тъй като телефона е под оперативно наблюдение. Ревизиращите са приложили към доклада единствено докладна записка от В. до началника му от 6.06.2013 г., в която същият твърди, че обясненията на К. не отговарят на истината. Дисциплинарно разследващият орган, в обобщената справка на извършена на 9.07.2012 г. проверка на място в Затвора - Бургас твърди, че е провел разговор единствено с В. и така е установил, че К. не е предприел действия по изземване на забранени вещи от Д.. От материалите по дисциплинарната проверка се установява, че информацията за ползвани мобилни устройства от страна Д. е била съобщена на К. в присъствието и на други лица. В хода на съдебното производство е разпитан свидетеля К. Х., който до 11.05.2012 г. е заемал длъжността заместник началник на Затвора - Бургас който установява, че през месец март 2012 г. оперативни работници са споделили, че разполагат с оперативна информация, че вероятно лишеният от свобода П. Д. притежава мобилен компютър - таблет, с който поддържа интернет връзка с неизвестни лица. На срещата присъствали освен него и жалбоподателя, старши инспектор М. В. и друг оперативен работник с малко име Г. Тъй като предоставената информация за притежаване на тази вещ не била сигурна, началникът на затвора им разяснил реда, по който следва да бъдат извършени мероприятия, както и съответните мерки по установяване на по-широк кръг информация за евентуалното откриване и изземване на забранени вещи, ако съществуват такива, за да не се провали разработката на съответните служби. Свидетелят установява, че след тази среща били проведени планирани и внезапни мероприятия по обиск и претърсвания, но такова устройство не било открито. От материалите по извършената проверка от ръководителя на Инспектората по чл. 46 от ЗА се установява, че таблетът и три мобилни телефона са открити на 11.05.2012 г., когато в затвора са присъствали журналисти, пресаташето на министерство на отбраната, заместник министъра на правосъдието и главния директор на ГДИН. Свидетелят установява, че този ден, както и предишния жалбоподателят е бил в служебна командировка, а той самият е отишъл в затвора към 16 часа, тъй като е присъствал на дело по обжалване на заповед за наказание. Твърдяните обстоятелства от свидетеля не само не опровергават, но и потвърждават факта, че жалбоподателят е знаел за наличието на вещите в стаята на Д., но е забавил предприемането на действия под предлог, че "не следва да се провали разработката на съответните служби". Що се касае до отсъствието на жалбоподателя на конкретната дата, този факт не освобождава жалбоподателя от задълженията му като началник на затвора да осъществява постоянен контрол върху подчинените си относно начина на изпълнението на техните задължения спрямо лишените от свобода. Административният орган се е позовал и на обясненията на старши инспектор М. В., с оглед на което нарушението е установено с надлежни доказателства. Оценката на всички доказателства води до извода за изпълнение на задълженията от страна на дисциплинарно наказващият орган да разкрие обективната истина по чл. 229, ал. 4 ЗМВР, като събере и оцени всички доказателства. Освен това по административната преписка са приложени два броя протоколи, съставени от М. Д. А., в присъствието на поемните лица С. Т. Ч. и А. П. от които се установява, че на 11.05.2012 г. в 14 часа е извършен личен обиск на лишения от свобода Деян Недялков Савов, при което са открити едни брой таблет със сер. № 356354-04-006254-0, 1 бр. безжични слушалки "free talk" с USB"free talk", както и 1 бр. телефон Нокия 6303, 1 бр. СИМ карта, 2 бр. телефон Нокия 1208, 1 бр. рутер за 4G интернет Макс телеком, 1 бр. безжична мишка и 1 бр. СИМ карта на Виваком. Независимо, че тези вещи са намерени в килията на лишения от свобода П. Д., правилно е вменено като нарушение на жалбоподателя, който има задължения да осъществява контрол върху надзирателите, осъществяващи преките задължения за предотвратяване и недопускане на наличието на неразрешени вещи в килите на лишените от свобода. По отношение на установените по т. I, 2.1 и 2.2 нарушения по ЗИНЗС при налагане на дисциплинарни наказания на лишените от свобода в Затвора - Бургас от м. януари до м. юни 2012 г. от страна на жалбоподателя, от събраните доказателства се установява, че заповеди № № 86/22.02.2012 г.; № 112/08.03.2012 г. и 149/09.04.2012 г., с които са наложени различни наказания на три лица, лишени от свобода, изтърпяващи наказанието си в този затвор са подписани от заместник началника на затвора - К. Х., като правилно дисциплинарнонаказващият орган е приел, че нарушението се изразява в това, че тези заповеди са подписани от заместник-началника в дни, в които началникът не е отсъствал от работа и не е упълномощил друг да изпълнява неговите функции. Доказано е извършеното нарушението по т. I. 3 от заповедта. В хода на дисциплинарното производство жалбоподателят е представил с възражението си против обобщената справка своя заповед № 2 от 04.01.2010 г., с която на основание чл. 15, ал. 2 от ЗИНЗС е делегирал своите правомощия по чл. 99, ал. 1 и 3, чл. 104, ал. 1, 105, 107, 108 и 111 от ЗИНЗС, както и да ръководи разпределителната комисия, съгласно чл. 35 и 46 от ППЗИНЗС, в случаите когато е възпрепятстван или отсъства по обективни причини. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 8 ЗИНЗС началникът на затвора, освен конкретно посочените правомощия по т. т. от 1 - до 7 на цитирания текст, изпълнява функциите, възложени му с този закон или със заповед на министъра на правосъдието или на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", а съгласно ал. 2 на чл. 15 ЗИНЗС, въз основа на който е издадена цитираната заповед може да делегира със заповед правомощия на определени от него длъжностни лица. В цитирания текст законодателят не е предвидил ограничения за правомощията, които могат да бъдат делегирани. При първоначалното разглеждане на делото съдът е приел, че в преписката и в хода на съдебното производство не са представени доказателства, въз основа на които да се изведе обоснован извод че на 22.02.2012 г., 8.03.2012 г. и 9.04.2012 г. жалбоподателят не е отсъствал или не е бил възпрепятстван по обективни причини. Това становище не се възприема от настоящия съдебен състав. Касае се за доказване на факта, че за времето, през което жалбоподателят е делегирал правомощия на своя заместник, същият не е бил на работа поради отпуск, командировка или други причини. Тези обстоятелства могат да бъдат доказани само с писмени доказателства, установяващи отсъствието на титуляра. В съдържанието на приложените по делото заповеди за възлагане и делегиране на правомощия от жалбоподателя на своя заместник, е видно, че за конкретен период от време той е възлагал изпълнението на функциите си по заместване /поради отсъствие/, а делегирането на правомощия също е било под условие "в случаите, когато е възпрепятстван или отсъства по обективни причини." Следователно след като са налице единствено доказателства за времето, когато жалбоподателят е отсъствал от работа, надлежно установени с приложени писмени доказателства, възпрепятстването или отсъствието му по обективни причини следва да бъдат доказани от него. Така например по отношение на заповеди № 65/8.02.2012 г.; 132/23.03.2012 и 157/11.04.2012 г. също не са представени доказателства, че по време на извършване на проверката и преди налагане на дисциплинарните наказания на лишените от свобода, административния орган не установил наличието на доказателства, установяващи отсъствието на жалбоподателя и поради това той е следвало да докаже обратното - че е отсъствал и е бил възпрепятстван да извърши лично същата по обективни причини. От представено с административната преписка копие от личен картон се установява, че К. е ползвал платен годишен отпуск за времето от 10.01. до 4.02.2011 и от 11.07. до 5.08.2011 г., с оглед на което при липса на писмени доказателства за други отсъствия и възпрепятстване по обективни причини, които не са свързани единствено с ползването на платен годишен отпуск, тежестта на доказване е за оспорващия, тъй като административния орган е изпълнил разпоредбата на чл. 170 АПК, да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него. При оспорване на тези фактически обстоятелства, без представяне на надлежни доказателства или направено искане за събиране на такива, не е основание да се приеме, че нарушенията не са доказани. Тежестта на доказване в този случай е за оспорващия, а не за административния орган, който подкрепил фактическите обстоятелства с надлежни писмени доказателства. Поради това посоченото нарушение е доказано. Същите изводи са относими и по отношение на заповеди № 65/8.02.2012 г.; 132/23.03.2012 и 157/11.04.2012 г., които факти не са оборени от жалбоподателя, но са налице писмени доказателства, установяващи фактите по преписката - т.е. че жалбоподателят не е бил в отпуск или командировка, или е бил възпрепятстван да извърши лично същата по обективни причини. По отношение на нарушението по т. 2.3 от заповедта в нарушение на чл. 105, ал. 1 ЗНИНС - налагани дисциплинарни наказания на лишени от свобода без задължително изслушване от органа, налагащ санкцията, липсват доказателства наказаните лица да са изслушани, но и в трите цитирани в заповедта случая към преписката са налице писмени обяснения от тях по повод на деянието, за което им е наложено наказание. С оглед на това, съдът счита, че посоченото нарушение не е установено с надлежни доказателства от страна на административния орган. По отношение на нееднакво прилагане на процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, спрямо лишени от свобода, които са извършители на едни и същи дисциплинарни нарушения административният орган е цитирал 4 преписки, като за първите три случая от приложените резултати от извършена проверка по докладната записка, въз основа на която е започнало производството по налагане на дисциплинарното наказание са изложени съображения за обстоятелствата по чл. 102, ал. 1 ЗИНС и наложените наказания са съобразени с тях. За изброените в точка 3 от заповедта нарушения, дисциплинарнонаказващият орган е приел, че по отношение спазването на процедурата по налагане на дисциплинарни наказания на лишените от свобода, както и преместването им в затворнически общежития от по-лек тип е налице превишаване на правомощията от страна на началника на затвора К.. Неправилно при първоначалното разглеждане на делото съставът на съда е приел, че дисциплинарнонаказващия орган обаче не е посочил кои свои правомощия е превишил в случая К.. Тези изводи противоречат на доказателствата по преписката и нормативната уредба. Задълженията на жалбоподателя по отношение на посочените нарушения произтичат от нормата на чл. 64 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, съгласно ал. 1 на който "Лишените от свобода с добро поведение, които са изтърпели най-малко 6 месеца от наложеното наказание в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип и имат остатък от наказанието не по-голям от 5 години, могат да бъдат премествани за доизтърпяване на наказанието в затворнически общежития от открит тип". Всички посочени случаи на премествания в затворнически общежития от открит тип от страна на жалбоподателя са по отношение на лишени от свобода, които не отговарят на изискванията на разпоредбата /без да са изтърпели минимум 6 месеца или с остатък от наказанието повече от пет години/, което обосновава превишаването на правомощията на началника на затвора, дадени ни му със законова норма. За всички изброени лица, които в противоречие с нормативните изисквания са преместени в общежитие от по-лек тип са приложени доказателства, които се намират в административната преписка. По т. 4 от заповедта обстоятелствата, свързани с нарушения на щатната дисциплина и по - конкретно случаите с М. Щ., Ц. Г. и Я. В., при които е допуснато служителите за изпълняват по две длъжности без изрични заповеди, настоящият състав приема че са налице посочените нарушения, като същите са установени с приложени по преписката писмени доказателства. Преназначаването, преместването, командироването или друго изменение на служебното правоотношение преместването на служители, които работят по служебно правоотношение се извършват винаги с заповед от органа по назначаването /арг. от разпоредбите на Глава четвърта - чл. 81-87а от ЗДСл/, каквито функции притежава жалбоподателя по отношение на подчинените му служители. Аналогични са и разпоредбите на КТ по отношение на служителите, работещи по трудово правоотношение и спрямо които жалбоподателят е работодател. Поради това посочените нарушения са доказани при липса на заповеди за преместване или изпълняване на допълнителни функции, без да необходимо да се посочва конкретна разпоредба на закона, вменяваща това служебно задължение за жалбоподателя. По отношение на нарушението по т. 5 от заповедта, административният орган е посочил, че същото се изразява в несъответствие на декларираните от жалбоподателя обстоятелства в декларациите му за имотно състояние за периода от 2004-2012 г., с тези, които се намират в Агенцията по вписванията. Според наказващият орган, в декларациите си от 2004 до 2012 г. жалбоподателят не е декларирал доходи от недвижими имоти, които е придобил и притежава, конкретно от наеми и аренда, като това са доходи, извън получените от жалбоподателя по служебно правоотношение. От съдържанието на приложената справка от Служба по вписванията за цялата страна на името на Д. И. К., се установява, че той притежава недвижим имот - обект № 7 в сграда в град Бургас с площ от 82 кв. м., заедно с изба от 17.84 кв. м.,; съсобствен поземлен имот в град Дряново с площ от 1185 кв. м., заедно с построена в него жилищна сграда от 72 кв. м., гараж и навес, за който имот е вписан договор за наем през 2009 г.; както и два договора за аренда: от 2003 и 2004 г. за срок от 5 години за земеделска земя в землището на с. Драма, община Дряново. По отношение на недвижимият имот в град Бургас наказващият орган е приел, че същият е придобит пред 2010 г., а е деклариран в декларациите от 2011 и 2012 г., а по отношение на вторите, наказващият орган е приел, че не са декларирани доходи от наемен и арендни договори. Съдът намира, че за недвижимият имот в град Бургас не налице нарушение на задължението на жалбоподателя по чл. 187, ал. 3 от ЗМВР да подаде декларация за, имуществото и доходите си до 31 март. Имотът в град Бургас е вписан в Агенцията по вписванията на 28.09.2009 г., поради което декларирането му се извършва до 31 март 2010 г., което задължение е изпълнено от жалбоподателя. По отношение на вписаните договор за наем и договори за аренда, наличието на такива договори не доказва получени от жалбоподателя доходи над нормативноопределения размер, подлежащи на деклариране за всяка календарна година, поради което органът следва да докаже посочените обстоятелства. Тези факти не само, че не са доказани, но и нарушението, за което е наказан жалбоподателя, е за недеклариране на доходи извън трудовото правоотношение, а не за несъответствие между декларираните обстоятелства от жалбоподателя и тези, които са вписани в АП. Само несъответствието не е достатъчно да се приеме за доказан факта на наличие на доходи от наеми, хонорари и др., както е приел административнонаказващия орган. По тези съображения твърдяното нарушение не е доказано. За нарушението по т. 6 от заповедта, административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят в нарушение на разпоредбата на чл. 72, ал. 2 от ЗИНЗС е разкрил работен обект "Овчарника" извън пределите на затворническото общежитие, и в този обект нощуват лишени от свобода. Подписан е и договор за отдаване на обекта под наем, което е в нарушение на чл. 179, ал. 5 от ППЗИНЗС. С тези свои действия жалбоподателят е превишил правата си като началник на затвора. Също така като нарушение е посочено, че за останалите обекти, намиращи се на територията на "Овчарника" - стопански сгради, сеновал, краварник, свинарник и др. липсват документи за заплащане на електроенергия и вода, както и наем за сградния фонд. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗИНЗКС предвижда, че лишените от свобода, които изтърпяват наказание в затворнически общежития от открит тип, се поставят при смекчен надзор и могат да работят извън района на общежитието без охрана, а ал. 2 дава правомощия на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", със своя заповед да разреши на отделни лишени от свобода да нощуват на работните обекти извън общежитието. Контролът и проверката в тези случаи се възлагат на началника на съответното общежитие. Според чл. 179, ал. 1 от ПЗЗИНЗС договорите за отдаване на труд се сключват между Държавно предприятие "Фонд затворено дело" и съответния работодател - юридическо или физическо лице или едноличен търговец, въз основа на заповедта по чл. 178 и в съответствие с подходящите здравословни и безопасни условия на труд. Ал. 3 на чл. 179 ППЗИНЗС забранява в договорите да се предвижда нощуване на лишените от свобода извън затворите и затворническите общежития, без да е налице заповед съгласно чл. 72, ал. 2 от ЗИНЗС и осигурен денонощен контрол от надзорно-охранителния състав, а съгласно ал. 5 на разпоредбата мениджърът на Държавното предприятие "Фонд затворно дело" установява контакт с работодателя и преценява условията за работа съобразно предложението по ал. 5, наличието на подходяща работна ръка, икономическата изгода от сключването на договор и други. Нарушенията по т. 6 от заповедта произтичат от законови и подзаконови нормативни изисквания посочени по-горе, според които началникът на затвора няма правомощия както да отдава под наем сградния фонд, така и да сключва договори за отдаване на труд, с оглед на което извършвайки посочените действия той е действал извън правомощията си. Доказано е извършеното нарушения по т. 7 от заповедта, в която са цитирани публикации в средствата за масова информация след инцидента на 11.05.2012 г. Участието на представители на медиите при извършване на проверката на 11.06.2012 г., както и последващите публикации са основания да се приеме, че по този начин обществеността е информирана за нарушения в затвора в Бургас, което уронва името и престижа на институцията, ръководена от жалбоподателя. Ето защо следва да се приеме, че нарушенията, установени от административния орган, макар и част от тях съдът да приема за недоказани, обосновават наличието на основанията на чл. 227, ал. 1, т. 7 предложение първо и т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя и за санкционираните му с най-тежкото дисциплинарно наказание. Поради това дисциплинарната власт на административния орган е упражнена в съответствие със закона. Поради изложеното съдът приема, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция, и направеното искане за присъждане на разноски от ответника, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на административният орган разноски по делото в размер на 300 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуалния му представител. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,