Решение № 1879 от 12.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6747/2020 г.

Решение № 1879 от 12.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6747/2020 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Органик Сиидс" ЕООД срещу решение № 2186 от 24.04.2020 г. по адм. дело № 12149/2019 г. на Административен съд – София град. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и е необосновано – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – заместник изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуалния си представител, изразява становище, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: С обжалваното решение Административен съд – София град е отхвърлил жалбата на "Органик Сиидс" ЕООД срещу уведомително писмо изх. № 02-220-2600/906 от 6.08.2019 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г." за кампания 2016 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Съдът е установил от фактическа страна следното: Жалбоподателят "Органик Сиидс" ЕООД е подал заявление за подпомагане за кампания 2016 г., УРН 571360, по изброените в същото схеми и мерки за подпомагане. С оспореното уведомително писмо изх. № 02-220-2600/906 от 6.08.2019 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2016 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е постановено, че оторизираната субсидия по мярка 214 "АЕП" по подадено от кандидата заявление за подпомагане с УИН: 22.31.0516/64027, и Приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2016 г., е в размер на 0 лв. Посочено е, че общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни и/или проверки на място (съгласно чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление. Тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството, дирекциите на националните паркове и контролиращите лица във връзка с чл. 68 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. От ДФ "Земеделие" са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в описаните площи в табличен вид, като е посочено какво означава всяка една от графите в таблицата. В мотивите на акта е посочено, че на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП и чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г., ДФ "Земеделие" отказва подпомагане на площта, за която са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. За констатираните при кръстосаната проверка двойно заявени площи, кандидатът е уведомен с уведомително писмо с изх. № 02-220-2600/1742/13.09.2016 година. В пояснението към колона 7 е отразено и: "Неспазване на изискването на чл. 13, ал. 3 от Наредба 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 е установено чрез извършване на административна проверка. На основание т. V "Намаления при неспазване на базови изисквания за дейностите от мярка 214 от ПРСР 2007-2013" от Методиката за намаляване и отказване на агроекологичните плащания, утвърдена на основание чл. 16 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г., със заповед № РД 09-243 от 17.03.2017 г., издадена от министъра на земеделието и храните, за парцел, за който е било установено неспазване на базови изисквания, не се извършва плащане за 2016 година. Площта на парцелите не се счита за наддекларирана, а за площ, за която кандидатът не е спазил някои от ангажиментите, свързани с предоставянето на финансовата помощ, различни от тези, които засягат декларирания размер на площите. В съответствие с т. IV "Изчисляване и налагане на намаленията", втори абзац, от Методика за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013, утвърдена със заповед № РД 09-243 от 17.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните, след изтичане на минималните периоди на преход към биологично производство, съгласно чл. 36, чл. 37 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета, не се предоставя финансово подпомагане за площите и пчелните семейства, заявени за подпомагане по дейност за преминаване към биологично земеделие (периода на преход), като установения размер се изключва от избираемия за подпомагане. В уведомителното писмо в табличен вид е изчислен размерът на финансово подпомагане, като са посочени и ставките за агроекологичните дейности и обяснение на съдържащото се във всяка една от колоните в таблицата. Неразделна част от уведомителното писмо са таблицата за оторизирани суми и таблицата за извършени плащания. По делото е приложен договор за инспекция на биологична селскостопанска продукция за подизпълнител, сключен на 10.03.2009 г. между "Лакон" ООД като сертифициращо лице, "Гюрля 93" ООД като оператор и "Органик Сиидс" ЕООД като подизпълнител. Вписаните в договора площи, уточнени с последващ анекс са всички парцели, заявени по мярка АП 10. В материалите по делото е приложен и договор за инспекция по отношение на стопанството на жалбоподателя, включително двата парцела, заявени по мярка АП 07 с обща площ 8, 86 ха, като видно от първоначално подписания анекс към този договор парцелите са били засети с ръж. Съдът е приел съдебно – техническа експертиза по делото, съгласно която заявените за 2016 г. два парцела с обща площ 8, 86 ха с код на дейност АП07 - биологично растениевъдство в преход - за полски култури, са били включени към поетия агроекологичен ангажимент заедно с останалите 8 парцела през 2013 година. До 2015 г. тези парцели са били заявявани по подмярка АП 10 и са били засаждани с медицински и ароматни култури - бял трън. От извършената проверка в ДФ "Земеделие" е установено, че по заявлението на жалбоподателя за 2016 г. са констатирани два парцела, минимални части, от които са били застъпени с други земеделски стопани. Това са БЗС 49076-780-1-1, заявен с площ от 11. 99 ха, в който е констатирано застъпване от 0, 54 ха и БЗС 49076-961-1-1, заявен с площ от 1, 22 ха, в който е констатирано застъпване от 0, 09 ха. Жалбоподателят не е представил документи за право на ползване на застъпените площи, с която се е отказал от тях и те не са били включени в установената площ за подпомагане. Съдът е приел от правна страна, че обжалваният административен акт не страда от пороците по чл. 146, т. 1 – 5 АПК. Посочил е, че уведомителното писмо е издадено от компетентния административен орган, при условията на надлежно делегиране на пълномощията от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Отхвърлил е като неоснователни възраженията на дружеството, че актът не е мотивиран, като е посочил, че спецификата на производството по подпомагане на земеделските производители е наложила издаване на уведомителните писма с таблична и пояснителна част, в които се съдържат достатъчно данни за решението на органа. Съдът е приел, че обжалваното уведомително писмо е материално законосъобразно. Обсъдил е подробно посоченото в уведомителното писмо като основание за отказ разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11 от 6.04.2009 година. По спорния въпрос за заявените два парцел с обща площ 8, 86 ха с код на дейност АП 07 – биологично растениевъдство в преход – за полски култури, включително фуражни, е посочил, че са били включени към поетия агроекологичен ангажимент заедно с останалите 8 парцела през 2013 година. До 2015 г. тези парцели са били заявявани по подмярка АП 10 – за биологично растениевъдство в преход – ароматни и медицински растения и са били засаждани с медицински и ароматни култури – бял трън. Определянето на производството като биологично и съответно – на продукцията като такава, е експертен въпрос, който е изцяло в задължение на сертифициращия орган, който упражнява контрол за спазване на изискванията на Регламент (ЕО) на Съвета № 834/2007 и този за прилагането му Регламент (ЕО) 889/2008 на Комисията. Установяването на това съответствие е експертна дейност, като се доказва с "писмено доказателство", съгласно член 29 на Регламент /Е0/ № 834/2007 на Съвета, но това обстоятелство е извън предмета на обсъждания казус, т. к. не е част от фактическите основания за отказ на подпомагане на земеделския стопанин. Посочил е, че периодите на преход нямат горна граница, а зависят от конкретната преценка на сертифициращия орган дали продукцията има качествата на биологично производство. В член 36, т. 1 от Регламент /Е0/ 889/2008 на Комисията е предвидено, че за да се считат растенията и растителните продукти за биологични, разпоредбите за производството, посочени в членове 9, 10, 11 и 12 от Регламент (ЕО) № 834/2007 и глава 1 от настоящия регламент и по целесъобразност, изключенията от разпоредбите за производство в глава 6 от настоящия регламент трябва да се прилагат върху земеделските площи в преходен период най-малко две години преди сеитба или, при ливади или площи с многогодишни фуражни култури - поне две години преди употребата им като фураж, произведен по метода на биологичното земеделие, или при многогодишни култури, различни от фуражните, най-малко три години преди първата реколта от биологични продукти. На следващо място съдът е приел, че в аспекта на нормативно регламентирани периоди от време, тези периоди на прехода са и пределна граница, защото икономическата логика на подпомагане на земеделския стопанин предполага спазване на принципите на ефикасност и ефективност на разходване на средствата от ЕСИ Фондове, които разумно и отговорно следва да се управляват по аргумент от член 73 от Регламент № 1698/2005 г. В съответствие с тези принципи, в националното законодателство е нормативно предвидено в чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. подпомагане само за такъв стопанин, който се старае в тези минимални срокове на преход да достигне производство на биологична продукция. В противен случай следва да отпадне от подпомагането, защото не спазва базово правило за този вид дейност, т. е. не изпълнява поетия агроекологичен ангажимент, както предвижда нормата на чл. 16 от Наредба № 11 от 6.04.2009 година. По делото не са представени доказателства за проведена процедура по чл. 37, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за удължаване на периода на преход на обсъжданите парцели. Отбелязал е и забележката в т. 5. 2, подмярка 1 на "Биологично земеделие" при описанието на мярка 214 в ПРСР 2007 – 2013 г., в която изрично е предвидено, че плащанията за периода на преход към биологично земеделие могат да бъдат получавани от земеделските стопани за период, не по-дълъг от определения с Регламент /Е0/ 2092/91 г. и е достигнал до извод, че максималният срок на плащанията за периода на преход следва да бъде определен от посочения минимален праг за съответния период на преход, предвиден от регламента. При положение, че жалбоподателят е кандидатствал за подпомагане, за кампания 2016, която се явява четвърта година в преход от поетия петгодишен ангажимент, това кандидатстване се явява заявено след изтичане на нормативно предвидения период на преход към биологично производство за съответната култура и основание за отказ да бъде уважено заявеното искане. Съдът е отхвърлил като неоснователни доводите на жалбоподателя, че националните разпоредби въвеждат различни и/или по-строги изисквания към земеделските стопани, отколкото съответните Регламенти на ЕС по отношение на периодите на преход към биологично производство. Посочил е, че не констатира противоречие между нормите на чл. 24, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/7.02.2013 г., респективно чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11 и чл. 36, т. 1 от Регламент на Комисията /Е0/ № 889/2008 г., т. к. определеният кратък период на преход следва да се разглежда като установен в полза на потребителите, а не във вреда на земеделските стопани, и в съответствие с принципите на добро финансово управление. При тези съображения съдът е постановил обжалвания резултат. Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е неправилно поради следното: Съдът е правилно приел, че оспореният акт е издаден от компетентния административен орган, при условията на надлежно делегиране на правомощията от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", съгласно чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП, в предписаната от закона форма. Според възприетата форма на акта - в табличен вид и пояснения към колоните в таблиците, в него се съдържат фактическите и правни обстоятелства, при които е постановен. Спорният въпрос е дали същите са коректно изложени и съответни на материалния закон, който е относим към преценката за материална законосъобразност на обжалваното уведомително писмо. Неправилно съдът е приел, че обжалваният акт е материално законосъобразен. Фактическите и правни основания за издаване на акта, съставляващи мотиви на административния орган за постановения отказ, се съдържат в табличен вид в оспореното уведомително писмо, в разясненията по колона 7 – неспазване на базови изисквания от таблицата на страница 2 от уведомителното писмо. В конкретния случай, административният орган е посочил, че е констатирано: "Неспазване на базови изисквания чрез извършени административни проверки на място. Съгласно раздел V "Намаления при неспазване на базови изисквания за дейностите от мярка 214 от ПРСР 2007-2013" от Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г., за парцел, за който е било установено неспазване на базови изисквания не се извършва плащане за 2016 г. Площта на парцела не се счита за наддекларирана, а за площ, за която кандидатът не е спазил някои от ангажиментите, свързани с предоставянето на финансова помощ, различни от тези, които засягат декларирания размер на площите". Позоваването от страна на органа, издател на оспореното уведомително писмо, на утвърдената от министъра на земеделието, храните и горите методика само по себе си не може да се приеме за надлежно мотивиране на административния акт, както от фактическа, така и от правна страна. В уведомителното писмо не се съдържат никакви фактически обстоятелства, които да сочат на неспазени базови изисквания, а от там и на основания за прилагане на цитираната Методика. Базовите изисквания, на които следва да отговарят заявените за подпомагане по мярка 214 парцели са посочени в чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г., според изричното препращане на чл. 16 от същата наредба. Съгласно правилото на чл. 16, ал. 1 от Наредбата, когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели, животни или пчелни семейства не са спазени базовите изисквания по чл. 26, ал. 1 и 2 или изискванията по управление, агроекологичните плащания се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието и храните. С оглед цитираната разпоредба, в Методиката, одобрена със заповед № РД-09243 от 17.03.2017 г., не се съдържат базови изисквания, извън определените в чл. 16 от Наредбата. В чл. 26, ал. 1 е предвидено, че земеделските стопани, подпомагани по реда на тази наредба, поддържат парцелите на територията на цялото земеделско стопанство, като спазват: 1. условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, одобрени съгласно чл. 42 ЗПЗП; 2. минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита съгласно приложение № 5, и 3. правилата за добра земеделска практика, утвърдени съгласно чл. 6, т. 1 от Наредба № 2 от 2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници. За площите, върху които се прилагат агроекологични дейности, освен изискванията по ал. 1 се спазват и следните изисквания за опазване на околната среда по направление "Биологично растениевъдство" - чл. 6, ал. 1 и 2 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) и чл. 14, ал. 1 от Закона за защита на растенията – чл. 26, ал. 2, т. 1 от наредбата. В таблиците на стр. 2 и 4 от уведомителното писмо е отразено, че кандидатът не спазва базовите изисквания. В поясненията към колоните в уведомителното писмо не е посочено кои базови изисквания не са спазени и в какво се състои неизпълнението на същите. По отношение на нарушението на земеделския стопанин във връзка с неспазването на минималния период на преход за заявените за подпомагане площи, изводите на съда за законосъобразност на обжалвания отказ за финансиране на това основание са неправилни и по същество допълват мотивите на административния акт. Посоченото в стандартизирания текст като пояснение към колона 7 - неспазване на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г., не е съпроводено с излагането на фактически основания, които се субсумират в хипотезата. Съгласно цитирания в писмото чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11/2009 г., агроекологичните плащания за периодите на преход по ал. 1, т. 1, 3, 5, 7, 9 и 10, (настоящата хипотеза касае т. 1), се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава периодите на преход към биологично производство, съгласно чл. 36, чл. 37, § 2 и чл. 38, § 3 на Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008, за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета, относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ, L 250 от 18.09.2008 г.). Разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. препраща към периодите на преход към биологично производство, уредени в Регламента, но гласи, че агроекологичните плащания, в предвидените случаи, се предоставят на подпомаганите лица, за срок, който не надвишава периодите на преход по чл. 38 от Регламента. В този смисъл е и т. IV "Изчисляване и налагане на намаленията" втори абзац от Методиката за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания по мярка 214 "АЕП" по ПРСР 2007-2013 г. В случая обаче тези фактически и правни обстоятелства не се покриват с изложените в оспореното уведомително писмо. Посочените данни от таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо са относими към неспазване на базови изисквания, а не към изискванията за управление на агроекологичните дейности. Както вече се посочи, нито в поясненията към съответните колони, нито в приложените към преписката доказателства не се посочват кои точно от базови изисквания не са спазени от земеделския производител и в какво се състои неизпълнението на същите, а позоваването на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. не е съпроводено с излагането на релевантни фактически основания. Едва в съдебното производство е направен опит за мотивиране на оспорения акт, което е недопустимо. Това обуславя и материална незаконосъобразност на административния акт. С оглед на изложените мотиви, настоящият състав приема, че обжалваното решение е неправилно. Правните изводи на решаващият съд за законосъобразност на оспореното уведомително писмо са необосновани и постановени в нарушение на приложимия материален закон. Решението следва да бъде отменено и вместо него постановено решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Преписката следва да се върне за ново разглеждане от административния орган с указания за точно посочване на относимите фактически и правни основания при произнасяне по подаденото заявление за подпомагане. С оглед изхода на спора, ответната страна следва да заплати на касационния жалбоподател разноски за двете инстанции. Съгласно представения списък на разноските, дружеството е направило разноски в размер на 4439 лв. пред първата инстанция и 4450 лв. пред касационната инстанция. Процесуалният представител на ответника е направил възражение за прекомерност, което е основателно и следва да се намали размерът на претендираните разноски. Предвид фактическата и правна сложност на делото и обема на правната работа, на касационния жалбоподател следва да се присъдят 2000 лв. за първата инстанция и 2500 лв. за касационната инстанция за адвокатско възнаграждение, както и разноски за държавна такса в размер съответно на 50 лв. и 370 лв., т. е. общо разноски в размер на 4920 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,