Решение № 468 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7318/2010 г.

Решение № 468 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7318/2010 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "А Дизайн" ЕООД, гр. София, чрез адв. Ростислав Шишков, срещу решение № 931 от 14.04.2010 г. по адм. дело № 7213 от 2009 г. на Административен съд - София-град, I отделение, 19 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 392/18.06.2009 г. на началника на митница Аерогара - София, потвърдено с решение № РМ 4401 - 0226/3.08.2009 г. на директора на РМД - гр. София. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - началникът на митница Аерогара - София, не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА: За да потвърди оспореното митническо решение, административният съд е приел, че при определяне на дължимите митни сборове административният орган се е позовал на официален документ - писмо от чешките митнически органи, съгласно което процесния сертификат EUR 1 е обявен за невалиден. Според съда, писмото на чешките митнически власти, съгласно чл. 179 ГПК притежава материална, обвързваща съда доказателствена сила и не е оспорено от жалбоподателя по реда на чл. 193 ГПК. Следователно, съдът е приел, че фактите предмет на удостоверителното изявление на съставилите го длъжностни лица са се случили по начина, по който са описани, като същите не са опровергани от доказателства по делото. Съдът е изложил мотиви, че съгласно чл. 200 от Регламент 2913/1992 г. на Съвета, длъжникът може да се позове на своята добросъвестност, когато е в състояние да докаже, че през периода на въпросните търговски операции е положил надлежни усилия, за да се увери, че са спазени всички условия за преференциално третиране. В тази връзка съдът е приел, че доказателствената тежест при спорове, касаещи истинността - валидност и вярност на сертификатите EUR 1 и нейното доказване пада върху лицето, което ги използва, като в конкретния случай не са представени доказателства, оборващи становището на чешките митнически власти. Постановеното решение е правилно. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения в процедурата по издаване на оспорения административен акт. Твърдяните от касатора нарушения не представляват съществено нарушение на административнопроизводствени правила (не могат да обосновават нищожност на административния акт), поради което не представляват самостоятелно основание за отмяна на процесното митническо решение. Още повече, че административният съд е длъжен да разреши материално - правния спор по същество, като прецени налице ли са условията за преференциално третиране на процесните стоки. По същество на правния спор, административният съд е изложил правилни мотиви, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Процесното митническо решение е постановено на основание становището на чешката митническа администрация, съгласно което процесния сертификат EUR 1 е обявен за невалиден. Съгласно чл. 10, ал. 5 от Регламент 1207/2001 г., когато в рамките на пет месеца от датата на подаване на молбата за проверка няма отговор, или когато полученият отговор не съдържа достатъчно информация за доказване действителния произход на стоките, митническите власти на държавата на износа обявяват за невалидни доказателствата за произход, които са били издадени въз основа на въпросните документи. В конкретния случай безспорно е установено, че митническите власти на Чешката Република, в съответствие с правомощията си по чл. 32 от Протокол № 4 и във връзка с чл. 10, ал. 1 от Регламент 1207/2001 г. на Съвета, са направили запитване до холандските митнически власти за потвърждаване на декларацията на доставчика по посочените сертификати. Тъй като в рамките на пет месеца не е получен отговор, е взето решение, че сертификатите трябва да се обявят за невалидни. В тази насока, административният съд правилно е изложил, че при спорове, касаещи истинността - валидност и вярност на сертификатите EUR 1 и нейното доказване, доказателствената тежест пада върху лицето, което ги използва. В конкретния случай, нито в хода на административното, нито в съдебното производство жалбоподателят е представил доказателства, които да оборят становището на чешките митнически власти. Както правилно е приел решаващият съд, в защита на своите интереси, още в хода на административното обжалване оспорващият е могъл да поиска от доставчика информационен сертификат INF 4, използвайки формуляра, посочен в приложение V на регламент 1207/2001 г., но в случая това не е направено. Като е достигнал до тези изводи, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и предвид обстоятелството, че ответникът не се е представлявал в настоящото производство, на страните не се присъждат разноски. Предвид изложеното, Върховният административен съд, I А отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК