Решение № 9444 от 29.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14142/2011 г.

Решение № 9444 от 29.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14142/2011 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Тимер Груп" ООД, със седалище в гр. Пловдив, чрез процесуален представител, срещу Решение № 1332 от 28.07.2011 г. по адм. д. № 2843/2010 г. на Административен съд - Пловдив, VI състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за прекратяване на регистрация по ЗДДС № 16099090003967/24.06.2009 г., издаден от началник сектор "Регистрация" в ТД на НАП - Пловдив в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 574/24.08.2009 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за прекратена регистрация по ЗДДС. Релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния и процесуалния закон, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационна жалба - Директорът на Дирекция "ОУИ" - Пловдив, в писмена зашита изразява становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба Касационната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, но разгледана по същество, е неоснователна. Производството е за втори път пред Върховния административен съд като касационна инстанция. С решение № 15957 от 27.12.2010 г. по адм. д. № 8320/2010 г. на Върховния административен съд, първо отделение, е било отменено решение № 685 от 10.05.2010 г. по адм. д. № 1654/2009 г. на Административен съд - Пловдив, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АС - Пловдив, със задължителни указания при новото разглеждане на делото съдът да допусне съдебно-счетоводна експертиза, която да установи точния размер на активите и пасивите, и задълженията по влезли в сила административни актове, за да се извърши преценка за приложението на чл. 176 ЗДДС. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е изпълнил указанията на ВАС и е допуснато извършването на съдебно-счетоводна експертиза, от която е установено, че към 30.04.2009 г. "Тимер Груп" ООД има осчетоводен размер на активите - 2 821 347, 49 лв.; следуем счетоводен размер на активите 3 221 347, 49 лв.; общ размер на осчетоводени задължения /пасиви/ - 2 922 565,04 лв.; задължения по влязъл в сила РА № 160800758/07.10.2008 г. - 494 432.52 лв. Към 31.05.2009 г. - осчетоводен размер на активите - 2 952 589.19 лв.; - следуем счетоводен размер на активите - 3 352 589.19 лв.; - размер на осчетоводени задължения /пасиви/ - 2 962 474.48 лв.; - задължения по влязъл в сила РА № 160800758/07.10.2008 г. - 494 432.52 лв. При анализа на данните от заключението на вещото лице в съпоставка с останалите писмени доказателства по делото, съдът е приел, че размерът на задълженията на дружеството надхвърля размера/стойността на активите, дори при съпоставка с тези, които е трябвало да бъдат осчетоводени. Посочено е, че задълженията на дружеството-жалбоподател не произтичат само от ревизионни актове, а съществуват и други, извън обжалвания и невлязъл в сила РА от 24.04.2008 г. В тази връзка съдът е отбелязал, че данъчните задължения по РА от 24.04.2008 г. са общо в размер на 438 095.41 лв., а след като се изключат данъчните задължения по този РА от всички останали задължения резултатът е 990 904.59 лв. Констатираната сума на актива е на стойност 3 244 000 лв., а другите задължения след изваждане на данъчните задължения с корекцията, изключваща тези по РА от 24.04.2008 г., са на стойност 3 563 095.59 лв. При изваждането им от актива се получава отрицателна стойност. В мотивите на обжалваното решение съдът е отчел обстоятелството, че в експертизата са отразени задълженията по влязъл в сила РА от 07.10.2008 г. - общо в размер на 494 432.52 лв. /ДДС - 483 151.91 лв. и лихви - 11 280.61 лв./, които следва да бъдат прибавени към данъчните задължения на дружеството. Въз основа на преценката на доказателствата, съдът е приел, че са били налице условията на чл. 176, т. 4 ЗДДС, за издаване на акта за прекратяване на регистрацията по ЗДДС, тъй като са установени данъчни задължения, общата стойност на които надхвърля стойността на активите на ЗЛ, намалена с неговите задължения, като тези задължения са установени с влязъл в сила административен акт. Обжалваното решение е правилно постановено. Разпоредбата на чл. 176, т. 4 ЗДДС предвижда, че при условията на оперативна самостоятелност органът по приходите може да прекрати регистрацията по ЗДДС в случай, че лицето има публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения. Практиката на ВАС е категорична, че при позоваване на ревизионни актове, с които са определени данъчни задължения, последните следва да са влезли в сила, за да може да се приеме, че с тях са определели изискуеми публични задължения по смисъла на чл. 176, т. 4 ЗДДС. В случая е установено, че РА № 160800758/07.10.2008 г. е влязъл в сила, като съдът е съобразил това безспорното обстоятелство, ведно с определените с него данъчни задължения в размер на 494 432.52 лв. При липсата на стабилитет на РА № 160800280 от 24.04.2008 г. правилно съдът е изключил установените с него задължения от общия размер на задълженията. В изпълнение на указанията, дадени от ВАС, първоинстанционният съд е назначил съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните по делото, която е установила точните стойности на активите на дружеството и на неговите задължения към датата на издаване на оспорения административен административния акт, въз основа на която е изведен обоснованият извод, че данъчните задължения по влезлия в сила РА 160800758/07.10.2008 г. надхвърлят стойността на активите на дружеството, намалена с неговите задължения, поради което предявената жалба е неоснователна. Като е достигнал до този краен правен извод, съдът е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение