Решение № 50107 от 11.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1683/2022 г.

Решение № 50107 от 11.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1683/2022 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Марио Първанов Производството е по чл. 295 ГПК. С решение № 50072 от 28.06.2023 г. по настоящото дело е отменено обжалваното въззивно решение № 21 от 12.01.2022 г. на Великотърновския окръжен съд по в. гр. д. № 3/2021 г. и е даден ход по същество. Предявен е иск за признаване за установено, че Р. И. М., [населено място], не дължи на "Енерго – Про Продажби" АД, [населено място], сумата в размер на 8952, 06 лв., представляваща доставена и потребена, но незаплатена ел. енергия, за периода 16.03.2018 г. - 15.03.2019 г. по партида с кл. № [ЕГН], аб. № [ЕГН], за обект на потребление на адрес [населено място], [улица], за която е издадена фактура № [ЕГН] от 03.04.2019 г. Ответникът по иска "Енерго – Про Продажби" АД, [населено място], оспорва иска. Твърди, че записаната в скрития регистър на СТИ електроенергия е действително преминала и реално потребена от абоната. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди твърденията и доводите на страните, намира следното по съществото на спора: По делото е установено, че ищецът има качеството на потребител на енергийна услуга по смисъла на § 1, т. 41б ДР ЗЕ по партида, заведена с клиентски № [ЕГН] за обект на потребление в [населено място], [улица] се явява краен клиент по смисъла на § 1, т. 27 ДР ЗЕ, поради което същият е носител на правото да закупува доставяната му чрез електроразпределителната мрежа електрическа енергия, измерена от СТИ, като съответно дължи заплащането на фактурираната й стойност. Събраните по делото доказателства установяват извършването на процесната проверка от служителите на енергоразпределителното дружество, съставянето на констативен протокол, наличието на цифров запис в ненастроен за отчет и невизуализиран на дисплея на електромера регистър, начисляването на исковата сума и издаване на процесната фактура. Спорен по делото остава въпросът дали отчетената от СТИ в тарифа Т4 електроенергия действително е преминала и е доставена, съответно потребена от ищеца. С решение № 160 от 31.12.2020 г. по гр. дело № 1174/2020 г. на ВКС делото е върнато на въззивната инстанция с указания за назначаване на повторна техническа експертиза по делото, изготвена от инженер и софтуерен специалист. В изготвеното заключение е посочено, че цифровите показания в регистър Т4 е възможно да имат различен технически произход – повреда на елементи на СТИ, токов удар, внезапно възникнало пренапрежение, преходни процеси при комутации в мрежата, атмосферни влияния (прегряване), софтуерен "бъг", влияние на енергийно поле и др. Пред настоящата инстанция е назначена и изслушана техническа експертиза, която съдът кредитира като обстойна и компетентно изготвена. В нея е посочено, че наличието на натрупани показания в тарифа Т4 е доказателство за преминала през електромера електрическа енергия. След прочитане на паметта на електромера в лабораторни условия посредством лицензирана програма, предоставена от завода производител, вещите лица са установили, че последната параметризация на СТИ е извършена на 28.05.2015 г., т. е. 13 дни след монтажа на процесния електромер. Посочено е, че доколкото при метрологичната проверка не са констатирани отклонения в регистрите Т1 и Т2, не може да се приеме, че е имало техническа причина за отчитането на енергия само в регистър Т4, тъй като тя би се отразила и на останалите регистри. Именно софтуерна манипулация, извършена с цел незаплащане на преминала през СТИ консумирана електрическа енергия, е довела до отчитането на тези енергия в скрития регистър Т4. Към момента на изготвянето на експертизата е посочено, че СТИ е технически изправен, видно от извършените контролни измервания, което води до извода за повторна умишлена софтуерна манипулация на 15.03.2021 г. Посочено е, че електроразпределителните дружества нямат възможност програмно да променят и преразпределят записаната в регистрите на електромера информация. От заключението се установява, че отчетената в Т4 електрическа енергия е реално преминала през СТИ в периода от 28.05.2015 г. до 15.03.2019 г. Настоящият състав възприема посоченото от вещите лица, че последно документираното отчитане на регистър Т4 е при първоначалната метрологична проверка, извършена на 15.05.2015 г. преди поставянето на електромера, като са отчетени нулеви показания във всички регистри. От заключението се установява, че натрупването на енергия в невизуализирания регистър Т4 е станало в периода след монтиране на устройството след първата софтуерна манипулация на 28.05.2019 г. до втората параметризация на устройството на 15.03.2021 г. Въз основа на събраните доказателства се установява, че енергията действително е преминала през СТИ, потребена е в обекта и следователно абонатът дължи заплащането й. Според посочената по-горе експертиза количеството електрическа енергия, отразено в регистър Т4 може да премине и за едногодишен период от време без да увреди електромера. Цялата преминала през него електроенергия е била доставена на потребителя, поради което той дължи заплащане на нейната цена. При положение, че електромерът за първи път е бил монтиран да отчита електроенергия на обекта на потребление, то преминалата през невизуализирания регистър електроенергия е доставена и потребена именно за този обект. Без значение е точното време, през което е било извършена промяната в тарифната схема на електромера, тъй като посоченото количество електроенергия е доставено и потребено, след монтажа. Същевременно начинът, по който е извършено счетоводното отчитане на сумата, включително и периодът, за който същата е начислена, са без значение и не могат да доведат до отпадане на задължението на потребителя да плати цената. Ето защо предявеният отрицателен установителен иск трябва да бъде отхвърлен като неоснователен. Съобразно изхода на спора на "Енерго – Про Продажби" АД, [населено място], трябва да се присъдят направените деловодни разноски за всички инстанция в размер на 12 466. 28 лв. Направените възражения от Р. И. М. за прекомерност на изплатените адвокатски възнаграждения от 1 860 лв. за всяка една от петте съдебни инстанции са неоснователни с оглед съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Самото обстоятелство, че предявеният иск е разгледан на пет съдебни инстанции, като при последната се е наложило ВКС по реда на чл. 295, ал. 2 ГПК да извършва съдопроизводствени действия с оглед безспорното установяване по делото на доказателствените факти, а също и разрешаването в хода на съдебното производство на многобройните повдигнати правни въпроси при липсата на задължителна съдебна практика, обективирана в тълкувателни решения, обосновават пропорционалност на заплатеното адвокатско възнаграждение от "Енерго – Про Продажби" АД. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о. Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК иск за признаване за установено, че Р. И. М., [населено място], не дължи на "Енерго – Про Продажби" АД, [населено място], сумата 8 952, 06 лв., представляваща доставена и потребена, но незаплатена ел. енергия, за периода 16.03.2018 г. - 15.03.2019 г. по партида с кл. № [ЕГН], аб. № [ЕГН], за обект на потребление на адрес [населено място], [улица], за която е издадена фактура № [ЕГН] от 03.04.2019 г., като неоснователен. ОСЪЖДА Р. И. М., [населено място], да заплати на "Енерго – Про Продажби" АД, [населено място], 12 466. 28 лв. деловодни разноски за всички инстанции. Решението е окончателно.