Решение № 7930 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10146/2011 г.

Решение № 7930 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10146/2011 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Административно дело № 10146/2011 г. e образувано по постъпили от Димитър Атанасов Димитров, чрез адв. Йовчо Горанов, АК - Варна две жалби: касационна и частна, съответно срещу решение и срещу определение на Административен съд - Варна, ХХIV състав, постановени по адм. дело № 3613/2010 г. Производството по касационната жалба е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Същата е насочена срещу решение № 922/18.04.2011 г., с което е отхвърлена жалбата на Димитър Атанасов Михалев срещу Заповед № 3250/18.10.2010 г. на Кмета на Община Варна, с която се изземва имот 72 по КП на ползвателите на с. о. "Ментеше", землище кв. "Вл. Варненчик", попадащ в новообразуван поземлен имот № 501.1029 по ПНИ на с. о. "Ментеше" - собственост на наследници на Георги Петков Куртев, от наследниците на Атанас Димитров Михалев, които го ползват без правно основание и жалбоподателят Димитър Атанасов Михалев е осъден да заплати на ответната Община Варна сумата от 150 лева за юрисконсултско възнаграждение, както и е осъден да заплати на заинтересованите страни Недялка Атанасова Ангелова, Албена Николова Николова, Калоян Великов Кирилов, Самуил Великов Кирилов и Атанас Георгиев Стоянов, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според него от логическото тълкуване на нормата на чл. 34 от ЗСПЗЗ с оглед разкриване действителната воля на законодателя може да се направи обоснован извод, че той е имал впредвид единствено и само имоти със статут на земеделска земя, за които тя да бъде приложима. Счита, че още с чл. 2 от ЗСПЗЗ е направено разграничение между земеделските имоти и тези с друг статут, именно с цел очертаване кръга на приложимост на чл. 34 от ЗСПЗЗ и в този смисъл не може да се приеме, че той се явява специален, както е приел съдът. Позовава се и на съдебна практика. По така наведените основания моли съдебното решение, респективно и обжалваната заповед на кмета да бъдат отменени. Частната жалба на Димитър Атанасов Димитров подадена от адв. Йовчо Горанов, е насочена срещу определение № 3002/31.05.2011 г. по адм. дело № 3613/2010 г. и производството е с правно основание чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Видно от съдържанието на определението, съдът е допълнил решение № 922/18.04.2011 г. в частта относно разноските, като е осъдил жалбоподателя Димитър Атанасов Михалев да заплати на основание чл. 143, ал. 3 от АПК на Мария Георгиева Михалева, Любчо Атанасов Димитров, Продан Калудов Георгиев, Тодорка Калудова Петкова, Гинка Начева Петкова, Мартин Георгиев Калудов, Павлина Георгиева Ралева, Петранка Стоянова Минчева, Никола Стоянов Джеров, Тодорка Петкова Кьосева, Стойко Георгиев Георгиев, Петко Георгиев Георгиев и Райна Стойкова Георгиева, сумата от 900 лева. Частният жалбоподател заявява, че съгласно чл. 78, ал. 10 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК на заинтересованите страни не се дължат разноски, поради което счита, че определението на Административен съд - Варна е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. По адм. дело № 3613/2010 г. Варненският административен съд е постановил още едно определение под № 3617/30.06.2011 г., с което на основание чл. 175 от АПК е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 3002/31.05.2011 г., като вместо числото 900 лева следва да се чете 300 лева. Срещу това определение не е постъпила частна жалба от никоя от страните. От ответника - Кмета на Община Варна е постъпил писмен Отговор, в който се оспорва касационната жалба и се моли да бъде оставена без уважение и потвърдено първоинстанционното решение. От заинтересованите страни Недялка Атанасова Ангелова, Албена Николова Николова, Калоян Великов Кирилов, Самуил Великов Кирилов и Атанас Георгиев Стоянов, чрез адв. Владимир Трайков е постъпил писмен Отговор, в който се моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Писмен отговор е постъпил и от адв. Благовеста Ганчева при АК - Варна, процесуален представител на част от заинтересованите лица (непосочени поименно), в който отговор се изразява становище, че депозираната касационна жалба е неоснователна. Останалите заинтересовани страни не вземат отношение по касационната жалба. Срещу частната жалба на Димитър Атанасов Димитров е постъпило възражение единствено от адв. Благовеста Ганчева при АК - Варна, процесуален представител на част от заинтересованите лица (пак непосочени поименно), в който се изразява становище, че е неоснователна. Всички останали страни не вземат отношение по частната жалба. Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима и основателна. Решението е неправилно като материалнонезаконосъобразно. Противоречи на ТР № 1/2013 г. на ВАС, съгласно което административното производство по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ се прилага само в случаите, когато възстановените по реда на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи имоти представляват земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ. Според разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Фактически установено е, че в разглеждания случай земята, обект на оспорената заповед не е земеделска по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ. Прокурорът заявява още, че поддържа становището на прокурора от ВАП, представено в с. з., проведено на 09.04.2012 г., което е че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а по същество е и основателна. Решението на Административния съд е неправилно. Съдът е допуснал нарушение на материалния закон, като при правилно установена фактическа обстановка е извел погрешен правен извод относно характера на имота, въз основа на което е приел, че разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е приложима. Решението е неправилно и следва да се отмени, включително и в частта за разноските и спорът да се разгледа по същество, като се постанови решение, с което да се отмени заповедта на кмета на общината като незаконосъобразна. С оглед отмяната на основното решение, неправилно е и определението, с което е допълнено това решение във връзка с разноските за заинтересованите страни. С оглед датата на пощенското клеймо - 09.05.11., настоящият съдебен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба на Димитър Атанасов Димитров която е входирана в Административен съд - Варна на 11.05.2011 г., се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок от съобщаването на решението, което е станало на 26.04.2011 г., и като подадена от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, настоящият тричленен състав, констатира следното: Както се каза вече по-горе, с решение № 922/18.04.2011 г. по адм. дело № 3613/2010 г., в производство по реда на чл. 145 от АПК вр. чл. 34, ал. 2 от ЗСПЗЗ, Варненският административен съд, трето отделение, двадесет и четвърти състав ОТХВЪРЛЯ жалбата на Димитър Атанасов Михалев, чрез адв. Йовчо Горанов срещу Заповед № 3250/18.10.2010 г. на Кмета на Община Варна, с която се изземва имот 72 по КП на ползвателите на с. о. "Ментеше", землище кв. "Вл. Варненчик", попадащ в новообразуван поземлен имот № 501.1029 по ПНИ на с. о. "Ментеше", землище кв. "Вл. Варненчик" - собственост на наследници на Георги Петков Куртев, от наследниците на Атанас Димитров Михалев, които го ползват без правно основание. С други два диспозитива съдът ОСЪЖДА жалбоподателя Димитър Атанасов Михалев от гр. Варна, кв. "Вл. Варненчик", да заплати на Община Варна, представлявана от кмета на общината сумата от 150 лева за юрисконсултско възнаграждение, както и на Недялка Атанасова Ангелова, Албена Николова Николова, Калоян Великов Кирилов, Самуил Великов Кирилов и Атанас Георгиев Стоянов, сумата от 300 лева за възнаграждение на един адвокат. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че заповедта е издадена от компетентно лице, в кръга на правомощията му, при спазване на законовите разпоредби. Приел е, че в настоящия казус са налице и двете кумулативни предпоставки за издаване на заповед от кмета на основание чл. 34 от ЗСПЗЗ: 1. да има искане от правоимащи лица - собственици или ползватели на правно основание на земеделски имот с възстановено право на собственост и 2. установяване от страна на кмета, по надлежния ред, че имота се ползва без правно основание от настоящите си ползватели. Съдът не е споделил възражението за неприложимост на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ по отношение на имота, като е приел, че тази разпоредба се явява специална, тъй като урежда обществените отношения свързани конкретно с изземването на земеделски имоти с възстановено право на собственост и следва да се приложи, независимо че процесният имот попада в урбанизирана територия по смисъла на чл. 7 от ЗУТ и въпреки разпоредбата на чл. 2 от ЗСПЗЗ, където са изброени земеделските земи по смисъла на закона, а именно, че те не трябва да се намират в границите на урбанизираните територии /населени места и селищни образувания/, определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон. Няма спор по делото, че имотът, предмет на изземване с обжалваната заповед № 3250 от 18.10.2010 г. на Кмета на Община Варна, се намира в селищно образувание "Ментеше". Специално за Община Варна следва да се отбележи, че с Решение № 322-4 от 29.05.2000 г., Общински съвет - Варна, на основание чл. 21, т. 11 от ЗМСМА и чл. 105, ал. 3 от ППЗТСУ (отм.), обн. в ДВ, бр. 59 от 21.07.2000 г., одобрява околовръстните полигони на териториите по § 4, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с което същите територии придобиват статут на селищни образувания - урбанизирана територия по смисъла на чл. 7 от ЗУТ. Съгласно тази разпоредба, териториите в страната са: урбанизирани територии (населени места и селищни образувания), земеделски територии, горски територии, защитени територии и нарушени територии за възстановяване. Единственият спорен по делото въпрос е дали имот, който се намира в селищно образувание може да бъде иззет от лицата, които го ползват без правно основание по реда на бързата административна процедура, уредена в разпоредбата на чл. 34 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Предвид противоречивата съдебна практика при разрешаването на такива спорове, Омбудсманът на Република България, на основание чл. 125 във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е направил ИСКАНЕ до Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд да приеме тълкувателно решение по въпроса: "Прилага ли се административното производство по чл. 34 от ЗСПЗЗ за имотите, възстановени по реда на ЗСПЗЗ, които се намират в урбанизирана територия (населени места и селищни образувания) и не представляват земеделски земи, или е приложимо само в случаите, когато възстановените по реда на ЗСПЗЗ имоти представляват земеделски земи по смисъла на чл. 2 от закона?", по което искане е образувано тълкувателно дело № 3/2011 г. Няма спор, че решението по това тълкувателно дело има значение за правилното решаване на спора по настоящото административно дело № 10146/2011 г., тоест е налице преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, а освен това, съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Затова с определение от 17.04.2012 г. настоящото административно дело на тричленен състав на Върховния административен съд е било спряно до приемането на Тълкувателно решение от Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по тълкувателно дело № 3/2011 г. Това определение не е било обжалвано с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, поради което е влязло в сила. С Тълкувателно решение № 1 от 25.01.2013 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г., Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд приема, че административното производство по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ се прилага само в случаите, когато възстановените по реда на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи имоти представляват земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ. От събраните по адм. дело № 3613/2010 г. по описа на Варненския административен съд доказателства, вкл. и от приетото неоспорено от страните заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, се установява по безспорен начин, че процесният имот, предмет на изземване по заповед № 3250 от 18.10.2010 г. на Кмета на Община Варна, а именно - поземлен имот № 72 по КП на ползвателите на С. О. на м. "Ментеше", землище кв. Вл. Варненчик, попадащ в новообразуван поземлен имот № 501.1029 по ПНИ на селищно образувание на м. "Ментеше", землище кв. Вл. Варненчик, се намира в селищно образувание, което е урбанизирана територия по смисъла на чл. 7 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Следователно той не е земеделска земя по характеристиката на чл. 2 от ЗСПЗЗ и не може да бъде предмет на изземване по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ, която е бърза административна процедура за изземване на имоти от лица, които ги ползват без правно основание. Защитата на собствеността се осъщестява по общия исков ред. Постановеното в обратния смисъл съдебно решение на Варненския административен съд се явява неправилно, поради което ще трябва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК спорът да бъде решен по същество, като се отмени като незаконосъобразна обжалваната заповед на кмета на Община Варна. С оглед датата на пощенското клеймо - 17.06.11., настоящият съдебен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че и частната жалба на Димитър Атанасов Димитров, която е входирана в Административен съд - Варна на 20.06.2011 г., се явява депозирана в законоустановения в чл. 230 от АПК 7-дневен срок от съобщаването на определението, което е станало на 10.06.2011 г., и като подадена от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник, и като насочена срещу акт, изрично предвиден за обжалване на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява основателна. Както се каза вече по-горе, с определение № 3002/31.05.2011 г. по адм. дело № 3613/2010 г., Варненският административен съд ДОПЪЛВА решение № 922/18.04.2011 г. в частта относно разноските, като ОСЪЖДА Димитър Атанасов Михалев от гр. Варна да заплати на Мария Георгиева Михалева, Любчо Атанасов Димитров, Продан Калудов Георгиев, Тодорка Калудова Петкова, Гинка Начева Петкова, Мартин Георгиев Калудов, Павлина Георгиева Ралева, Петранка Стоянова Минчева, Никола Стоянов Джеров, Тодорка Петкова Кьосева, Стойко Георгиев Георгиев, Петко Георгиев Георгиев и Райна Стойкова Георгиева, сумата от 900 лева, поправена по реда на чл. 175 от АПК на 300 лева. Разноските за адвокат са присъдени на заинтересованите страни като е осъден жалбоподателя да ги заплати на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, поради което позоваването в частната жалба на разпоредбата на чл. 78, ал. 10 от ГПК е неоснователно. Статутът на третите лица в гражданския процес е различен от статута на заинтересованите страни в административния процес. Но в конкретния случай, предвид изхода на спора пред касационната инстанция, разноските, които са последица от резултата от делото и са акцесорни спрямо основния предмет, не се дължат на заинтересованите страни и обжалваното определение ще трябва да бъде отменено. Следва да се посочи за прецизност, че жалбоподател пред Административен съд - Варна е Димитър Атанасов Михалев, а касационен и частен жалбоподател пред Върховния административен съд е Димитър Атанасов Димитров. Според приложеното пред първоинстанционния съд Удостоверение за наследници, наследник на Атанас Димитров Михалев е Димитър Атанасов Михалев, поради което явно се касае за допусната от пълномощника адв. Йовчо Горанов от АК - Варна техническа грешка, която може да се преодолее чрез издаване от общината на удостоверение или декларация за идентичност на лице с различни имена. Воден от горното, Върховният административен съд - Четвърто отделение,