Решение № 10765 от 24.11.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Азиз, чрез процесуалния му представител адв. Георгиева, срещу решение 2206 от 04.04.2022 г., постановено по адм. д. 4643/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което са отхвърлени предявените от него искове за обезщетяване на причинени му неимуществени и имуществени вреди. Излагат се доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважат предявените от него искове в претендирания размер. Подадена е и касационна жалба лично от Азиз, с наведени аргументи за неправилност на съдебното решение. В съдебно заседание касаторът се явява лично и с особен представител адв. Георгиева, като поддържа касационната си жалба. Иска отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС за тълкуване на чл. 4 от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС), вр с чл. 52 параграф 3 от ХОПЕС, вр. с чл. 3 от Европейската Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОЗ). Ответникът Главна дирекция Изпълнение на наказанията (ГДИН), чрез процесуалния си представител юрисконсулт Василева, в писмен отговор по касационната жалба взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание ответникът се представлява от гл. юрк. Николова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. По отношение на заявеното пред настоящата инстанция искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за тълкуване разпоредби на общностното право, настоящата инстанция съобрази следното: Разпоредбата на чл. 628 от ГПК поставя като условие за отправяне на преюдициално запитване преценката дали разпоредба на правото на ЕС би имало значение за решаване на делото. Необходимо условие е наличие на преюдициалност и връзка с разглеждане на спора по съществото му. В този смисъл преюдициалното тълкувателно запитване не може да е хипотетично, а трябва да има пряко отношение към предмета на делото. Настоящият състав намира, че формулираното от ищеца искане не съответства на основанието, залегнало в чл. 628 от ГПК. Преюдициалното запитване следва да има за предмет тълкуване на конкретна общностна правна норма в контекста на определена национална правна уредба, за да се установи въз основа на това тълкуване противоречието на националното право с норми на европейското право. Последицата от същото ще е неприлагане на противоречащата национална правна уредба по конкретното дело. Касационният съдебен състав намира, че при така отправеното искане и с оглед предмета на правния спор няма основание за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл. 267 ДФЕС и чл. 628 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Касаторът цели Съдът на ЕС да се произнесе като национална касационна инстанция по конкретния правен спор. Преценката дали поставените въпроси са от значение за делото и са свързани с общностното право е в правомощието на националния съд. С оглед изложеното искането за преюдициално запитване е неоснователно. Производството пред АССГ се е развило по исковата молба на Н. Азиз против ГДИН, с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) са предявени искове, с които претендират обезщетения за претърпени неимуществени вреди в размер от 5000 лева, следствие от непреведената сума от 200 лв., дължима по изпълнителен лист от 12.10.2020 г. по адм. дело 806/2018 г. по описа на Административен съд - Пазарджик и имуществени вреди в размер на 274,51 лева, ведно със законната лихва от 08.01.2021 г. - датата на превода не към посочената от лицето сметка, а по сметка на Затвора-Пазарджик в ОББ. Исковете се основават на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица при ответника, изразяващо се в непревеждането на сумата по изпълнителния лист, по посочената от ищеца сметка. Вследствие на изложените обстоятелства ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди, които се изразяват в унижение, стрес, безсилие, психически тормоз. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявените от Азиз искове, като неоснователни и недоказани. За да постанови този резултат съдът е приел, че не е установена една от кумулативно дадените от чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки по въведените от ищеца в исковата молба обстоятелства, а именно, твърдяното незаконосъобразно бездействие на администрацията на ответника при изпълнение на вменените и от закона задължения. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Правилен е изводът на административния съд, че в случая по делото не е установена една от законовите предпоставки, обуславяща основателност на предявените от ищеца искове - незаконосъобразно бездействие на служители на ГДИН, изразяващо се в непревеждането на сума по изпълнителен лист, по посочената от ищеца сметка. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за неправилност на решението, като постановено в нарушение на закона. В полза на ищеца е издаден изпълнителен лист, по който ГДИН е следвало да му плати присъденото му с решение 791 от 19.12.2018 г., постановено по адм. д. 806/2018 г. по описа на Административен съд Пазарджик, обезщетение за неимуществени вреди, в размер от 200 лева. На 08.01.2021 г. по сметка в ОББ - клон Пазарджик с титуляр Затвора в [населено място], е преведена сумата от 274, 51 лв. с основание неимуществени вреди по цитираното дело на Н. Азис. Същевременно са били налице образувани изпълнителни дела срещу Азиз и до Затвора в [населено място] са изпратени запорни съобщения. С преводно нареждане от 27.01.2021 г. сумата в размер на 274, 51 лева е удържана от личната партида на Азиз в ОББ - клон Пазарджик с титуляр Затвора в [населено място] и преведена по сметката на държавен съдебен изпълнител при Районен съд Ардино. Правилно е прието с обжалваното решение, че не е налице соченото в исковата молба бездействие на администрацията на ответника, изразяващо се в непревеждане на сумата по исканата от ищеца сметка. В случая не е налице законово задължение на органа за действие, в качеството му на административен такъв да преведе конкретната сума по точно посочена от лицето сметка. Въпросите относно правилно или не е преведена сумата по наложените запори и какъв е видът на вземането за непозволено увреждане могат да намерят отговор при повдигане на гражданскоправен спор. Затворническата администрация е действала с оглед получените запорни съобщения, в качеството на трето задължено по изпълнителните дела лице. Законодателят е предвидил солидарна отговорност, както на третото задължено лице, така и на лицата от органите му на управление чл. 452, ал. 3 от ГПК. Третото задължено лице няма ангажимент да уведомява длъжника за извършени плащания от негови сметки. При неустановяване на посочения елемент от фактическия състав основаващ отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, като е отхвърлил предявените искове. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно, предвид изхода на делото и разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ. Касаторът Н. Азиз следва да бъде осъден на основание да заплати на ГДИН юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК Върховният административен съд, състав на Трето отделение,