Решение № 11199 от 4.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5328/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия, назначена със Заповед РКД-22-19 от 23.09.2020 г. на областен управител на Област Добрич /Комисията/, чрез юрисконсулт Монева против Решение 99 от 26.03.2021 г., постановено по адм. дело 621/2020 г. по описа на Административен съд Добрич, с което е обявена нищожността на задължителни предписания, обективирани в т.1.2, 1.3, 1.4, 1.5, 1.6 и 1.7 от раздел IV на констативен протокол от 15.10.2020 г. относно проверка на състоянието и създадената организация за експлоатация на язовирна стена и съоръжения към нея на язовир Полковник Минково. Касаторът чрез процесуалния си представител твърди, че решението е недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т.2 и т. 3 АПК. Твърди, че Комисията не представлява административен орган и не издава индивидуални административни актове; предписанията по издаваните от нея протоколи не са принудителни административни мерки и не подлежат на обжалване, поради което неправилно съдът е оставил без уважение искането за оставяне на жалбата на община Добрич без разглеждане. Освен това касаторът счита, че в съдебното решение не се съдържат правни изводи. По тези съображения иска отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на оспорването. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Община Добричка, чрез адвокат Георгиева взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, при наличие на изискуемите за това процесуални предпоставки. Разгледана по същество, е основателна. Производството пред Административен съд Добрич е образувано по жалба от Община Добричка, срещу задължителни предписания по чл. 138а, ал. 3 ЗВ, обективирани в т. IV на констативен протокол от 15.10.2020г. относно проверка на състоянието и създадената организация за експлоатация на язовирна стена и съоръжения към нея на язовир Полковник Минково, съставен от комисия, назначена със заповед РкД-22-19 от 23.09.2020 г. на областен управител на област Добрич, който протокол е утвърден от същия областен управител. Административен съд Добрич е приел, след анализ на нормативната уредба, че обжалваният пред него акт има качеството на индивидуален административен такъв. С обжалваното решение съдът е обявил нищожността на обжалваните предписания, тъй като протоколът, в който се съдържат те, е подписан само от четирима души от общия състав на комисията, което според съда представлява порок в нормативноизискуемата форма, толкова съществен, че води до нищожност на акта. Решението е недопустимо. Както правилно е констатирал съда, приложими при разглеждане на спора са нормите на Глава девета от Закона за водите, озаглавена Защита от вредното въздействие на водите. Съгласно разпоредбата на чл.138а, ал.3, т.1-6 от ЗВ областните управители назначават комисии, които веднъж в годината извършват проверки за готовността за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях по чл. 141б, ал. 1, т. 1 и 2, а за тези по чл. 141б, ал. 1, т. 3 - веднъж на три години. Комисиите дават заключение за готовността за безопасна експлоатация на язовира и съоръженията към него в нормални, екстремни и аварийни условия, въз основа на становището на всеки член на комисията; във връзка със заключението дават предписания на собствениците на язовири за привеждане в готовност за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях в нормални, екстремни и аварийни условия на работа, в т.ч. за извършването на ремонти и други технически дейности за привеждането на язовирната стена и съоръженията към нея в изправно техническо състояние, както определят срок за тяхното изпълнение; съставят протокол за извършената проверка, съдържащ заключението по т.4 и предписанията по т.5 в срок до 14 дни от проверката по т.1, който предоставят на областния управител за утвърждаване т.6. В същия смисъл са и разпоредбите на глава ІІ, раздел І на Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и осъществяването на контрол за техническото им състояние, /Наредбата/, чл.112 от която гласи, че областните управители със заповед назначават комисии за извършване на проверки за готовността за безопасна експлоатация на язовирите съгласно чл. 138а, ал. 3 - 6 от Закона за водите. В чл.114, т.3 от Наредбата е предвидено, че комисията за проверка на готовността за безопасна експлоатация на язовирите има право да прави предписания на собствениците на язовири за изпълнението в определен срок на необходимите действия за осигуряване на готовността за безопасната им експлоатация в различни условия на работа, а в чл.115, ал.1, че съставя протокол за всяка извършена проверка, който съдържа предписания за отстраняване на установени проблеми, слабости и пропуски в организацията на експлоатацията на язовира в различни условия на работа и в сигурността на техническите му съоръжения и срок за тяхното изпълнение (т.17), както и заключение за готовността за безопасна експлоатация на язовира в момента на проверката (т.18). Според ал.2 на същия текст протоколът се изготвя в 14 дневен срок от приключването на проверката и се подписва от членовете на комисията, а според ал.3 когато някой от членовете на комисията има особено мнение, то се отбелязва в протокола и към него се прилагат писмени мотиви в 3 дневен срок от подписването му. В ал.4 е посочено, че протоколът се изготвя в еднообразни екземпляри за всеки от членовете на комисията и за собственика на язовира. С обжалваното решение съдът е отменил акт на орган, който не подлежи на обжалване съгласно чл. 21, ал. 5 АПК, като в същото време го е и конституирал като ответник в производството, вместо надлежния такъв. Комисията по чл. 138а, ал. 3 ЗВ е помощен орган и не притежава административна правосубектност. Административният акт, който подлежи на оспорване в случая е извършеното утвърждаване от областния управител на област Добрич на изготвения от комисията констативен протокол със задължителните указания. Едва с волеизявлението на административния орган с отметката "утвърдил" протоколът на помощния орган придобива характеристиката на индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК, и губи тази на акт по чл. 21, ал. 5 АПК. Предвид правомощията на Областния управител и възлагането му на компетентност на орган на власт със ЗВ, това e актът който има белезите на индивидуален административен акт и който подлежи на съдебен контрол. Неправилното конституиране на ответника по делото в нарушение на изискванията на чл. 153, ал. 1 АПК засяга процесуалната легитимация на страните в процеса, която е абсолютна предпоставка за допустимост на съдебното производство. В настоящия случай производство по делото пред първоинстанционния съд е проведено с ненадлежна страна и съответно без участието на надлежната такава, поради което постановеното решение се явява недопустимо и следва да се обезсили, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, при което да се конституира надлежния ответник съгласно чл. 153, ал. 1 АПК. Разноските следва да бъдат присъдени съгласно чл. 226, ал.3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение