Решение № 9630 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9676/2012 г.

Решение № 9630 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9676/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Николай Николов, в качеството му на процесуален представител на Златко Георгиев Марков, управител на "Зета фон" ЕООД, срещу решение № 2525 от 9.05.2012 г. по адм. дело № 8402 по описа за 2010 г. на Административния съд - София град. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 2000906265 от 15.03.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1422 от 27.09.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София (сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на закона, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Депозирана е писмена защита от адв. Николов. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ" - гр. София оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Искра Гърбелова. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 2000906265 от 15.03.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1422 от 27.09.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София. Ревизията е в изпълнение на решение № 426 от 26.03.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София, като за данъчни периоди от 1.01.2007 г. - 31.07.2008 г. и конкретно за м. 02, м. 03, м. 04.2008 г. дружеството е декларирало вътреобщностни доставки на стоки - мобилни телефони, но според ревизиращия екип не е представило документи, които доказват осъществяването им, съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗДДС и чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора, събраните по делото доказателства, възраженията на дружеството - жалбоподателна и приложените правни разпоредби. Обоснован е извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Съдът правилно е отграничил основния спорен момент, а именно налице ли са предпоставките на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, за наличие на декларираните от ревизираното лице ВОД по представените фактури. Конкретно е спорен въпросът дали дружеството притежава документ, посочен в чл. 45, т. 2 от ППЗДДС - конкретно транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, който да е редовно съставен и да удостоверява транспортиране на стоките до друга държава - членка. По делото са представени фактурите за доставките и документи относно изпращане/транспортиране: международни товарителници, потвърдителни писма и фактури за транспортна услуга. Правилно административният съд не възприема като годни доказателства процесните международни товарителници, понеже от тях, както и от потвърдителните писма не се установява мястото на получаване на стоките. От друга страна в последните не се уточнява кое е лицето, което ги е оформило за получател и коя е страната, на чиято територия е осъществено получаването на стоките. Една от товарителниците е в две различаващи се копия и е коригирана датата на изготвяне с оглед датата на фактурата. Не се установява идентичността между "превозваните" стоки и тези предмет на фактурите. Фактурите за транспортни услуги се отнасят до един от периодите и не са конкретизирани. Освен това в съответствие с чл. 5 от Регламент ЕС 1798/2003 г. в хода на ревизията е изпратена молба за административно сътрудничество до данъчната администрация на Р Румъния за проверка на получателя Danina Komertz LTD. Същата е изпратила писмо, което е върнато с отбелязване от пощенската служба "липсващ в помещенията на адреса". В отговора на приходната администрация е посочено, че счетоводителят на румънското дружество, съконтрахент, е декларирало пред местните данъчни служби, че не притежава счетоводни документи на дружеството, понеже същите с иззети от звеното за разследване на измами от румънската полиция. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. След като не се доказва нормативно установения факт на физическото преминаване на стоката, правилно е прието, че е налице хипотезата на общото правило за доставка на стока на територията на страната по чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, която е облагаема със стандартна ставка 20 %, за което допълнително е начислен ДДС с процесния ревизионен акт за посочените данъчни периоди - в размер на 115 469.00 лв. за м. 02.2008 г.; в размер на 74 694.33 лв. за м. 03.2008 г. и в размер на 40 368.52 лв. за данъчен период м. 04.2008 г. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касатора не се следва съдебни разноски, понеже такива са присъдени в първоинстанционното производство, което е в съответствие с чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение