Решение № 1395 от 11.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5704/2007 г.

Решение № 1395 от 11.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5704/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Диана Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. М. Б. в качеството му на процесуален представител на Т. И. К. против решение № 793/29.01.2007 г. по в.гр. д. № 593/06 г. на Б. окръжен съд. В жалбата подробно са развити оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) Ответникът по касация О. "О." с. Г., обл. Б., не е изразил становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното въззивно решение е обезсилено като недопустимо решение № 326/20.03.2006 г. по гр. д. № 63/05 г. на Районен съд - П. и е прекратено производството по делото по предявения от Т. К. срещу О. "О" иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че липсва правен интерес от търсеното с иска съдебно установяване на правото на собственост върху процесния имот, представляващ нива с площ от 6 дка в м. "З." в землището на с. Г., към момента на обобществяването му, тъй като с решение на ОСЗГ този имот е признат за възстановяване в полза на ищеца с план за земеразделяне и разрешаването на заявения правен спор не може да повлияе върху реституционното производство. Въззивното решение е правилно. Установителният иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ има за предмет установяване принадлежността на правото на собственост върху земеделска земя към момента на обобществяването й. Провеждането му не е самоцелно, а е насочено към установяване на субекта, в полза на когото следва да се възстанови собствеността върху земеделската земя. Такъв спор за материално право е налице, когато и двете страни противопоставят права по отношение на един и същи имот към релевантния минал момент - този на обобществяване на земята, поради което са го заявили за възстановяване в свое лице. Настоящият случай не е такъв. По заявлението на ищеца за възстановяване на собствеността върху процесния имот е налице позитивно решение, с което процесният имот е определен за възстановяване, но не в стари реални граници, а в нови такива - с план за земеразделяне. Чрез предявения иск ищецът, касатор в настоящото производство, цели да установи, че възстановеният на ответниците в нови реални граници с план за земеразделяне имот е идентичен по местоположение, площ и граници със земеделската земя, притежавана от него към момента на образуване на ТКЗС. С оглед на това правилно въззивният съд е приел, че липсва правен интерес от воденето на настоящия иск, тъй като изходът от него е без значение за реституционното производство-решението е неотносимо към начина на възстановяване на земеделския имот и касаторът не би могъл да постигне като резултат възстановяване на собствеността в границите на притежаваната преди колективизацията земеделска земя. Изискванията, на които трябва да отговаря планът за земеразделяне, са посочени в чл. 23а ППЗСПЗЗ и сред тях не фигурира такова за възстановяване в старите граници, в които имотът е съществувал при внасянето му в ТКЗС. При този начин на възстановяване собственикът следва да получи равностойна по количество и качество земя по възможност в местностите, където са се намирали имотите му. Изводът е, че искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е недопустим, поради което правилно въззивният съд е обезсилил постановеното първоинстанционно решение и е прекратил производството по делото. Водим от гореизложеното съдът