Решение № 8948 от 18.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4072/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. И. Д. от [населено място], обл.Русе, чрез процесуален представител адв. Ю.Иванова срещу решение 653 от 21.02.2024 г., постановено по административно дело 727/2023 г. по описа на Административен съд /АС/ - Русе, с което е отхвърлена жалбата й против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г., с изх. 02-180-6500/12816 от 07.11.2023 г. /УП от 07.11.2023г./, издадено от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), в частта, с която се извършва намаление на подпомагането в общ размер на 22 057,25 лв. и са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания в размер на 3 796,48 лв. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилни изводите на съда, че декларираните парцели 68713-583-6-1 с площ 3,52 ха и 68713-583-7-1 с площ от 0,7 ха са недопустими за подпомагане, като площи без правно основание, и е приложима разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 7 от ЗПЗП, както е приел и административния орган, при положение, че на 16.04.2021 г. в ОС З - Сливо поле за същите е представен договор за временна замяна и за процесната кампания са ползвани от Д. в реални граници. Твърди, че първоинстанционният съд е нарушил правото на защита на касаторката, като не е допуснал изискване на допълнителна информация от ОС З - Сливо поле защо процесните парцели не са били регистрирани на името на касаторката, при представен договор за замяна и защо административния орган счита, че същите е следвало да са посочени в заявление по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, което не съответства на нормативната уредба. Обобщава, че Д. не следва да понася неблагоприятните правни последици от начина, по който се извършва предаването на информация от ОС З към МЗХГ и РА. Иска обжалваното решение да бъде отменено и се отмени оспореното уведомително писмо. Ответникът по касационната жалба - заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената проверка на оспореното решение по реда на чл.218, ал.2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено в предвидената от закона форма от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, като от фактическа страна е установил следното: На 13.05.2021 г. Д. е подала Заявление за подпомагане за кампания 2021 г. с УИН [номер] по следните схеми и мерки за подпомагане: Схема за единно плащане на площ (СЕПП); Схема за преразпределително плащане (СПП); Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП); Схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група) - СП (основна); Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжан) СЗ-ДКПП; Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши) СЗ-МЗДП; Схема за преходна национална помощ (ПНДП) и Агроекология и климат (Мярка 10), като в заявлението са посочени общо 15 броя земеделски парцела - 6 в землището на с. Кошарна и 9 в землището на с. Стамболово, община Сливо поле, област Русе с обща декларирана площ от 17,28 ха и конкретно заявени култури за всеки един от тях. Във връзка с два от парцелите в землището на с.Стамболово, в ОбСЗ - Сливо поле е представен Договор за временна замяна на земеделски земи от 16.04.2021 г. /споразумение по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.73, ал.2 от ППЗСПЗЗ/, сключен между Н. А. А. /син на Д./ и В. И. Д., съгласно който Н. А. предоставя на В. Д. земи с обща площ от 42,231 дка в землището на с. Стамболово с ЕКАТТЕ 68713: имот 005002 с площ 35,211 дка и имот 005043 с площ 7,002 дка и В. Д. предоставя на Н. А. земи с обща площ от 43,302 дка в землището на с. Стамболово с ЕКАТТЕ 68713: имот 004004 с площ 40,201 дка и имот 005056 с площ 3,101 дка. Безспорно се установява, че със заявление по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, за стопанската 2020/2021 г., Н. А. е заявил имот с 68713.5.2 с площ от 35,211 дка, имот 68713.5.43 с площ от 7,002 дка, имот 68713.4.4 с площ от 40,201 дка и имот 68713.5.56 с площ от 3,101 дка, като на 29.04.2021 г. е декларирал че се отказва от имоти 004024, 004025, 004049, 005002, 005043 и 011031. От своя страна В.Д. не е подала заявление по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. При извършената автоматична проверка, при подаване на заявлението на Д. са констатирани две грешки: 1. Заявителят е декларирал площ, за която няма регистрирано правно основание, като е посочено, че площи без правно основание се считат за наддекларирана площ. Посочено е, че е надвишена максимално допустимата площ с 12,64 ха. и 2. че заявената площ или част от нея попада извън полигона с правно основание, които също се считат за наддекларирана площ. Наддекларираната площ е посочена като отделни 9 парцела със съответните идентификатори. Заявителят се е запознал със съдържанието на резултатите от автоматичните проверки срещу подпис на 13.05.2021 г. На 31.05.2021 г. и в последствие на 09.06.2021 г. същата е подала заявления за съответни редакции, като при автоматичните проверки отново са констатирани две грешки - надвишаване на максимално допустимата площ с 9,82 ха (декларирани са били площи, за които няма регистрирано правно основание), както и че заявената площ или част от нея попада извън полигона с правно основание, които също се считат за наддекларирана площ общо надвишаване - 10,22 ха. Наддекларираната площ е посочена като отделни 5 парцела със съответните идентификатори. С резултатите и при двете проверки заявителят е запознат срещу подпис на съответните дати. Заявените за подпомагане площи са били предмет и на проверка на място, извършена в периода 01.09.2021 г. - 24.09.2021 г., като в изготвения във връзка с проверката доклад, са направени констатации за наддекларирани 1,84 ха. Д. е запозната и с доклада срещу подпис, но не е депозирала възражения На 13.01.2023 г., от зам. - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е издадено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г. изх. 02-180-6500/1281, по силата на което е оторизирана сума по всяка от заявените от жалбоподателя схеми и мерки и са направени намаления на исканите суми както следва: за СЕПП 2 089, 36 лева; за СПП 1 487, 59 лева; за СП (основна) 8 543, 01 лева; за ЗДП 546, 71 лева; за СЗ-ДККП 196, 26 лева; за СЗ-МЗДП 9 194, 32 лева. УП е обжалвано и с влязло в сила Решение 199 от 18.07.2023 г., постановено по адм. дело 107/2023 г. по описа на съда АС Русе е отменено и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагане на закона. В изпълнение на съдебното решение е издадено оспореното УП, с което въз основа на установените площи по съответните схеми/мерки, базирани на площ и допълнителните условия за допустимост по тях са извършени следните намаления, както следва ( Таблица 14 от УП): по СЕПП - 2 089,36 лв.; по СПП - 1 487,59 лв.; по ЗДП - 546,71 лв.; по СП (основна) - 8 543,01 лв.; по СЗ (ДККП) - 196,26 лв.; по СЗ (МЗДП) - 9 194,32 лв. С УП са наложени и санкции, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания в размер на 3 796,48 лв. Административният орган за три парцела е установил основание за недопустимост за подпомагане: по отношение на БЗС/парцел с идентификатор 68713-116-2-4 е налице наддеклариране в размер на 0,1 ха като е посочил, че тази площ попада извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", одобрен със Заповед РД09-150 от 25.02.2022 г. на Министъра на земеделието и същата е приета за недопустима на основание разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП и по отношение на спорните два БЗС/парцели с идентификатор 68713-583-6-1 и 68713-583-7-1, като е приел, че така заявените площи са без правно основание по данни, предадени на ДФЗ от МЗХГ с Писмо вх. 01-04010/296 от 16.11.2021 г. и в този случай приложение намира разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 7 от ЗПЗП - кандидатът не е ползвател на заявените за подпомагане земеделски площи за СЕПП, СПП и ЗДП. По отношение на площи с констатирани несъответствия, заявени по СП основна, СЗ-ДККП, СЗ-МЗДП, административният орган е установил четири парцела, като е приел че по отношение на БЗС/парцел с идентификатор 68713-116-2-3 е налице разлика между декларирана и установена площ в размер на 0,72 ха, като на парцела са открити череши 0,11 ха, праскови 1,17 ха и кайсии 0,61 ха, и на основание чл. 29, ал. 2, т. 4 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. допустима площ се явява само тази, на която през годината на заявяване се отглежда заявената култура. Площи, на които се установи култура, различна от заявената, се считат за наддекларирани. По отношение на БЗС/парцел с идентификатор 68713-116-2-4 - 0,1 ха са изключени от парцела, тъй като при проверката на място е установено, че са с изсъхнали кайсиеви насаждения и по отношение на спорните два БЗС/парцели с идентификатор 68713-583-6-1 и 68713-583-7-1 - недопустимостта на парцелите по заявените схеми е резултат от това, че така заявените площи са без правно основание по данни, предадени на ДФЗ от МЗХГ с Писмо вх. 01-04010/296 от 16.11.2021 г. и е приложена разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 7 от ЗПЗП - кандидатът не е ползвател на заявените за подпомагане земеделски площи. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в законноустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Счел е и че УП е издадено при правилно приложение на материалния закон. След анализ на разпоредбата на чл. 41 от ЗПЗП и съобразявайки разпоредбите на чл. 70 и чл. 71 от ППЗСПЗЗ съдът е приел, че фактическото представяне на копие от договор за временна замяна по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 73, ал.2 от ППЗСПЗЗ, представен от Д. в общинската служба по земеделие, не обвързва автоматично администрацията да извърши регистрация на този договор като форма на стопанисване на наетите земеделски земи. Посочил е, че при липса на изрично заявление за извършване на регистрация на договора за временна замяна на лични и наети земеделски земи, административният орган не е обвързан със задължение за регистрация без да е налично заявление от нейна страна. И след като Д. е била уведомена за генерираните грешки при извършените автоматични проверки, изразяващи се в това, че заявената площ или част от нея попада извън полигона с правно основание, същата е имала възможност да извърши процедурата, предвидена в чл.41, ал.3, ал.4 и ал.5 от ЗПЗП за регистриране на правните основания. Обосновал е извода, че административният орган е изпълнил задълженията си по чл. 41, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП, като е извършил дължимите от него проверки, че е спазил и процедурата по чл.41, ал.8 от ЗПЗП, поради което в съответствие със закона е приел липсата на правно основание за заявените два парцела и е отказал подпомагане по съответните схеми досежно същите, в съответствие с разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 7 от ЗПЗП. Предвид установената недопустимост на част от заявените площи съдът е приел за правилни и съображенията на органа относно оторизираните и неоторизирани суми по съответните схеми и мерки и наложените санкции, при спазване изискванията на Наредба 3 от 17.02.2015 г. и чл.19 и чл.19а от Делегиран Регламент /ЕС/ 640/2014. По изложените съображения отхвърлил жалбата срещу УП в оспорената част . Настоящият състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на обжалваното УП в оспорената част. Първоинстанционният съд правилно е счел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, с изложени фактически и правни основания и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновани са и изводите му, че актът е издаден при правилно приложение на материалния закон. Спорният по делото въпрос е законосъобразно ли декларираните парцели 68713-583-6-1 с площ 3,52 ха и 68713-583-7-1 с площ от 0,7 ха, за които Д. на 16.04.2021 г. е представила в ОС З - Сливо поле договор за временна замяна и които за процесната кампания са ползвани в реални граници, са недопустими за подпомагане, като площи без правно основание, и по отношение на тях е приложима разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 7 от ЗПЗП. Съгласно чл. 37б от ЗСППЗ, ползвателите на земеделски земи са длъжни да представят в общинската служба по земеделие копие от договорите за наем, аренда или съвместна обработка на земята. А съгласно третата алинея на посочената разпоредба в срок до 31.07. ползвателите могат да подадат до Общинската служба по земеделие искане за участие в споразумение по чл. 37в от закона за формиране на масиви от земеделски земи, като за целта към заявлението следва да се приложи опис на имотите, които ще бъдат включени в масивите, съгласно регистрираните в Общинската служба по земеделие договори и/или документи за собственост, респ. заявление по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. С представянето на договора за временна замяна на земеделски земи за 2020/2021 г. / споразумение по чл.37 в от ЗСПЗЗ/ Д. е изпълнила задължението си по чл.37б от ЗСПЗЗ. Не се оспорва обаче обстоятелството, че същата не е подала заявление по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ, т.е. да посочи имотите, ползвани на правно основание, съгласно регистрираните в ОС З договори или документи за собственост, с които желае да участва в масиви за ползване по споразумение, както е направил съконтрагента й по договора - Н. А.. Съгласно разпоредбата на чл.71 от ППЗСПЗЗ при промяна на собствеността, формата на стопанисване и начина на трайно ползване собствениците и ползвателите подават декларация/заявление. Новите обстоятелства се вземат предвид при определяне на масивите за ползване за следващата стопанска година, освен в случаите, когато декларациите или заявленията са представени в срока по чл. 72, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Представеният договор за временна замяна се явява ново обстоятелство, което подлежи на деклариране по чл.71, ал.1 от ППЗСПЗЗ, като неподаването на декларация се счита за липса на промяна в първоначално декларираните обстоятелства /чл.71, ал.2 от ППЗСПЗЗ/. В тази връзка правилни са изводите на първоинстанционния съд, че фактическото представяне на копие от договор за временна замяна, по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 73, ал.2 от ППЗСПЗЗ, в ОС З , при липсата на декларация по чл.71, ал.1 от ППЗСПЗЗ, не обвързва автоматично администрацията да извърши регистрация на този договор като форма на стопанисване на наетите земеделски земи. Този извод не се променя и с оглед обстоятелството, че документацията във връзка с правните основания за ползване на процесните имоти е изпратена до МЗХ на 11.10.2021 г., видно от представеното в касационното производство писмено доказателство. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че предвид генерираните предупреждения за грешки при извършените на 13.05.2021 г., 31.05.2021 г. и 09.06.2021 г. автоматични проверки, изразяващи се в това, че заявената площ или част от нея попада извън полигона с правно основание и площите без правно основание се считат за наддекларирани и като наддекларирана площ са посочени пет парцела, сред които и спорните два, жалбоподателката е имала възможност да изпълни съответната процедура, предвидена в чл. 41, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗПЗП за регистриране на правните основания, които се заявяват за подпомагане от ДФЗ по реда на ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му. Неоснователени са и наведените от касационния жалбоподател доводи за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от решаващия съд и необоснованост на решението. АС - Русе е изяснил релевантните за спора факти, като е формирал изводите си единствено въз основа на представените по делото доказателства. Извършеният анализ на последните е задълбочен, приетата за установена фактическа обстановка напълно кореспондира с доказателствата, а правните изводи са изложени аргументирано и подробно. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение,