Решение № 1920 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11157/2008 г.

Решение № 1920 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11157/2008 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Кирил Малинов и Георги Малинов от гр. София, подадена от пълномощник и процесуален представител адв. Банев срещу решение от 22.04.2008 г. по адм. д. № 5072/2006 г. на Софийски градски съд, АО, III "з" състав. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед със законните последици. Ответникът главен архитект на София не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, СГС е отхвърлил жалбата на настоящите касатори срещу Заповед № РД-09-50-666/9.06.2006 г. на главния архитект на София, с която на основание чл. 124, ал. 3 във връзка с чл. 12, ал. 3 и чл. 108, ал. 1 от ЗУТ и протокол № 58/15.09.2003 г. на СОС е постановен отказ за издаване разрешение за изработване на ПУП за поз. имот № 034002 в землището на с. Бистрица, общ. панчарево по искане с приложена скица с вх. № ГР-94-К-25/28.03.2006 г. на Кирил Малинов и Георги Малинов. Прието е, че имота попада в земеделска зона по ОУП, поради което е недопустимо исканото изработване на ПУП с промяна на предназначението, преди да е изменен ОУП. Обсъдени са подробно релевантните доказателства и доводите на страните, както и приетото по делото заключение на СТЕ, сочеща статута на имота - попадащ в територията на парк Витоша и впоследствие - в земеделска зона по ОУП. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 3 ЗУТ, в приложимата й редакция след изм. с ДВ, бр. 65/2003 г. "Когато изменението на подробния устройствен план налага и изменение на действащ общ устройствен план, първо се изменя общият устройствен план". Безспорно е обстоятелството, установено и от неоспореното заключение на СТЕ, че към момента на издаване на процесната заповед имота попада по ОУП в земеделска зона, извън границата на урбанизираната територия, точно очертана по приложената към заключението скица. Следователно, както правилно е прието от административния орган и СГС следва да са налице изискванията по чл. 59 и чл. 12 ЗУТ, които касаят промяна предназначението на имота и застрояване, съобразено с предвижданията на ПУП, съобразен съответно с ОУП, което в случая не е налице и е основание за отказ по ал. 3 на чл. 124 ЗУТ. Неоснователен е доводът по касационната жалба за нищожност на обжалваната заповед, тъй като както правилно е приел СГС, същата е издадена от главния архитект при надлежно делегирани правомощия със Заповед № РД-09-1865/02.10.2003 г. на кмета на СО. Неоснователно е и възражението за несъобразяване от съда на фактическата характеристика на имота, тъй като релевантен е установения от експертизата факт, че имота попада по ОУП в земеделска зона, който не е оборен с доказателства в процеса. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение