Решение № 3765 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12292/2016 г.

Решение № 3765 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12292/2016 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от "Е.-П. П." АД, чрез процесуалния представител юрк. М. М., срещу решение № 5826 от 10.09.2016 г. постановено по адм. дело № 927/2016 г. по описа на Административен съд С.-град. С него съдът е отхвърлил жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение № Ж-103 от 17.12.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и предвид изхода на спора съдът е осъдил дружеството да заплати на КЕВР разноски по делото в размер на 300 лева. В касационната жалба се съдържа оплакване за недопустимост на решението в частта относно оспорването за обект "Защитено жилище за хора с умствена изостаналост" - I с. Ц. ливада, а по-долу в мотивите същото твърди и по отношение обект "Дневен център за деца и възрастни с увреждания". Твърди, че в тази част КЕВР се е произнесла без да е изрично сезирана. За останалата част от решението твърди, че същото е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са доводи, че "Дружеството за умствено и психически увредени лица" не консумира електрическа енергия за собствени нужди, а за предоставяне на социални услуги на настанените в обектите си лица, поради което енергията, която потребява следва да се фактурира като такава за небитов клиент. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез юрк. Райкова, в открито заседание оспорва жалбата. Не сочи нови доказателства. Заинтересована страна - "Дружеството за умствено и психически увредени лица" (ДУПУЛ), представлявано от председателя на Управителния съвет на ДУПУЛ Р. П., в писмен отговор и в открито заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи за това, че ДУПУЛ е регистрирано в обществена полза, с нестопанска цел и като такова не реализира печалба и не е регистрирано в търговския регистър. Твърди също така, че в случая потребителите на социалната услуга са лица с умствена изостаналост, които са поставени под запрещение и не са на собствена издръжка. Моли съда да потвърди оспореното решение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, по подробно изложени аргументи. Счита, че съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, съобразил е с всички искания и доводи на страните и е приложил правилно нормативната уредба. Приема, че направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и предлага решението като правилно да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и насочена срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Неоснователно е твърдението за недопустимост на решението в частта относно оспорването за обект "Защитено жилище за хора с умствена изостаналост" - I с. Ц. ливада, както и в частта по отношение обект "Дневен център за деца и възрастни с увреждания". За да е налице основание за обезсилване на решението поради свръх петитум следва съдът да се е произнесъл с диспозитив по спор, с който не е бил сезиран, а не регулаторният административен орган, каквото възражение има в касационната жалба. В настоящия случай първоинстанционният съд изцяло се е придържал към възраженията посочени в жалбата, поради което твърдението за недопустимост на съдебното решение поради произнасяне свръх петитум, е неоснователно и недоказано. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба подадена от настоящия касационен жалбоподател срещу Решение № Ж-103 от 17.12.2015 г. на КЕВР, с което по жалба на председателя на УС на "Дружеството за умствено и психически увредени лица", КЕВР е дала на "Е.-П. П." АД задължителни указания да сключи договори за продажба на електрическа енергия на битови клиенти за обектите: "Защитено жилище за хора с умствена изостаналост" - I с. Ц. ливада "Защитено жилище за хора с умствена изостаналост" - II с. Ц. ливада и "Дневен център за деца и възрастни с увреждания", гр. Д.. Указала е и в десетдневен срок от получаване на решението "Е.-П. П." АД да уведоми КЕВР за предприетите действия. За да постанови оспорения резултат първоинстанционният съд е счел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Съдът е приел за неоснователно възражението относно липсата на сезиране от страна на жалбоподателя за обект "Дневен център за деца и възрастни с увреждания" - гр. Д., тъй като в подадената до КЕВР жалба изрично е посочено, че този обект е собственост на дружеството с нестопанска цел и е очевидно искането всички обекти да получават ел. енергия по цени за битови клиенти. В провелото се административно производство от дружеството е изискана информация за посочения обект, т. е то е било наясно, за кои обекти се извършва проверка и не е направило възражение, а точно обратното - предоставило е подробна справка и е описало точно статута на обекта. За неоснователно е счел и твърдението за нарушаване на процесуалните правила при издаване на административния акт. Действително жалбата е подадена директно до КЕВР, но в изпълнение на чл. 143, ал. 4 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката Комисията е изпратила жалбата до "Е.-П. П." АД като е изискала извършването на проверка, копия от присъединителните договори към електроразпределителната мрежа на дружеството за порцесните обекти и предоставяне на становище във връзка с повдигнатите в жалбата въпроси. Съдът е установил, че в съответствие с изискването на чл. 145 от Наредба № 3 Комисията е изготвила доклад, ведно с проект за решение разгледан на закрито заседание, проведено на 17.12.2015 г., поради което е приел, че процедурата по разглеждане на жалбата, предвидена в чл. 142 и следващите от Наредба № 3, е спазена. Относно материалната законосъобразност на оспорения акт съдът е приел, че в решението на КЕВР подробно е изследвана нормативната уредба, даваща регламентация в понятията "битов" и "небитов" клиент и са приложени както релевантните норми на Закона за енергетиката (ЗЕ), така и относимите клаузи на Общите условия за продажба на електрическа енергия на "Е.-П. П." АД, уреждащи същите понятия. Счел е за правилен извода на Комисията, че в ЗЕ критерият за разделение между битов и небитов клиент е на плоскостта на различните нужди, които те ще задоволяват със закупената енергия, а не на плоскостта на предназначението на обектите, за които ще я закупуват. В решението съдът е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя, че след като "Дружество за умствено и психически увредени лица" предоставя социални услуги на настанените в обектите си лица не е налице основание за фактуриране на ел. енергията по цени за битови клиенти, тъй като никъде в ЗЕ не се поставя критерий за вида на субекта, за който се предоставя енергията. Отчита и това, че жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че сдружението не осъществява стопанска дейност, както и не оспорва, че енергията е предназначена за задоволяване на битови нужди на ползващите услугите на сдружението. С оглед на изложеното съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен, постановен е в рамките на материалната компетентност на регулаторния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е релевираното в касационната жалба възражение, че КЕВР се е произнесла при липса на сезиране относно обект "Дневен център за деца и възрастни с увреждания". Видно от представените по делото доказателства сдружението "Дружество за умствено и психически увредени лица" е регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) и организира и управлява три социални услуги: "Дневен център за деца и възрастни с увреждания" гр. Д., "Защитено жилище за хора с умствена изостаналост" - I с. Ц. ливада и "Защитено жилище за хора с умствена изостаналост" - II с. Ц. ливада. С жалбата подадено до КЕВР сдружението е заявило, че е доставчик на социални услуги в трите обекта, в т. ч и "Дневен център за деца и възрастни с увреждания" гр. Д.. Жалбата е подадена директно до КЕВР и в изпълнение на чл. 142 и чл. 143 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. с писмо изх. № Е-12-00-648/3.10.2015 г. (л. 81), Комисията е изпратила жалбата до "Е.-П. М." АД като е изискала мотивирано становище от дружеството. В допълнително писмо с изх. № Е-12-00-648/9.10.2015 г. (л. 82) КЕВР изрично е поискала в срок от 3 работни дни да се предоставят копия от пълните досиета по присъединяването към РМ на дружеството за двете защитени жилища в с. Ц. ливада и за Дневния център за деца и възрастни с увреждания, гр. Д.. Именно в отговори на писмо с изх. № Е-12-00-648/9.10.2015 г., "Е.-П. М." АД и "Е.-П. П." АД са предоставил подробна информация относно трите обекта на Сдружението, в т. ч и за обект "Дневен център за деца и възрастни с увреждания" гр. Д., като възражение по отношение на спорния обект липсва. Липсва и възражение от страна на Сдружението, поради което настоящия състав намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че искането за получаване на ел. енергия по цени за битови клиенти, съдържащо се в жалбата до КЕВР, е по отношение и на трите обекта. Неоснователно е и твърдението за постановяване на оспореното решение в противоречие с материалния закон и несъобразяване с легалната дефиниция за "битов" клиент дадена в § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Съгласно цитираната разпоредба "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Според § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. От приложените по делото доказателства става ясно, че Сдружението "Дружество за умствено и психически увредени лица" е регистрирано по ЗЮЛНЦ и представлява юридическо лице с нестопанска цел. Предметът му на дейност е подпомагане на лицата с умствена и психическа увреденост, като целта на сдружението не е реализиране на печалба, а съдействие и стимулиране благосъстоянието на своите обгрижвани лица, включително тяхната интеграция и социална адаптация в обществото. Тези лица са поставени под запрещение и техните нужди се представляват и защитават от Сдружението, а използваната ел. енергия в трите обекта е за домашни нужди именно на поставените под запрещение. В Дневния център обитателите ползват социалните услуги през деня, а през останалото време живеят в Защитените жилища, като те не заплащат за тези услуги. Финансирането на предоставените социални услуги не е от стопанска дейност, а от държавата и от дарения. Представените по делото доказателства и анализът на разпоредбите на § 1, т. 2а и § 1, т. 33а от ЗЕ безспорно водят до извода, че Сдружението попада в категорията на битов клиент. С оглед изложеното настоящият състав счита, че първоинстанционният съд е изяснил относимите за спора факти и обстоятелства, съобразил е направените от страните възражения и е постановил едно правилно решение, при спазване на материалните и процесуалните разпоредби, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касационния жалбоподател разноски не следва да се присъждат. Ответната страна не е претендирала сторени по делото разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение