Решение № 6071 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2810/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 85, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ж. Л., [ЛНЧ], гражданин на Гамбия, с адрес: София, [улица], срещу Решение № 3010/23.01.2026г. по адм.дело№13207/2025г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 5146 / 13. 10. 2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците. Kасационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че при постановяване на решението, съдът не е извършил задълбочен анализ на заявените от кандидата търсещ закрила обстоятелства и на събраните писмени доказателства, включително относно актуалната обстановка в страната по произход на чужденеца, което е довело до необосновани изводи за липсата на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Иска да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново, с което да се отмени решението на председателя на ДАБ и да се върне преписката за ново произнасяне по молбата на лицето търсещо закрила. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез процесуалния си представител гл.юрк. Хичовски, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска обжалваното решение, като правилно, да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Ж. Л., срещу Решение № 5146 / 13. 10. 2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установил е, че административното производството е започнало по молба за международна закрила с вх. № ПМЗ-ВР-2537/ 27. 08. 2025 г. до председателя на ДАБ, подадена от Ж. Л., роден на [дата], гражданин на Гамбия, пол – мъжки, религия – [заличен текст], етническа принадлежност - [заличен текст], семейно положение - неженен. С жалбоподателят, е проведено интервю, за което е съставен протокол от 02.09.2025г., подписан от чужденеца, преводач и интервюиращия орган. В проведеното интервю жалбоподателят, е посочил, че е напуснал Гамбия през 2020г.,защото от [заличен текст] и баща му искал да го убие за това, минал транзит през Сенегал и Мали, заминал за Алжир и Либия, където останал по около една година.Впоследствие отишъл в Италия за 2-3 седмици,след което заминал за Франция за 2 месеца и стигнал до Англия,където подал молба за закрила, но му била отказана такава.Опитал се да стигне до Турция и минал през Италия,Словакия,Хърватска,Сърбия и България, но бил арестуван и принуден да подаде молба за закрила у нас. Ж. Л. мотивира молбата си за международна закрила с твърдението, че е [заличен текст] и имал проблеми със семейството си заради смяната на религията си. Според думите му, той променил религията си, защото всичките му приятели са [заличен текст], предложили му книги и той решил да я смени. Разказва, че след това баща му искал да го убие или да му причини нещо много лошо. Той се преместил на друго място и се обадил на братята си, защото искал да се вижда с тях и им казал къде е и така и баща му разбрал къде е. Според разказа му, където и да се премести да живее, баща му щял да успее да го намери. Причината да стане [заличен текст] била, че харесва повече начина на молене, обличане и законите на тази религия, въпреки, че знаел колко опасно може да е за него тази смяна на вярата. Според думите му майка му е починала, но нейните братовчеди били в Турция и той искал да отиде при тях, но не успял, защото бил арестуван в България. Заявява, че никога не е имал проблеми заради етноса си, не е членувал в политическа партия или организация, никога не е бил заплашван, насилван, преследван или отвличан в Гамбия. В заключение допълва, че никога е нямал проблеми с властите, нито с други организации заради религията си, а само с баща си. След анализ на изложените обстоятелства и актуалната обстановка в страната на произход, административният орган е приел, че по отношение търсещия закрила не са налице предпоставките по чл.8 и чл.9 от ЗУБ за предоставяне на бежански или хуманитарен статут. Посочил е, че по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Кандидатът при проведеното интервю, е посочил, че той не е членувал в политическа партия или организация, както и във въоръжена групировка. Не е имал проблеми във връзка с етническата си принадлежност или изповядваната религия. По отношение на заявителя официалните власти в Гамбия или други недържавни субекти не са извършвали действия по чл. 8, ал. 5 от ЗУБ, които да са нарушили основни права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повтаряемост. В заключение е счел, че данните от бежанската история обосновават извод за липсата на основания по чл.8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. По отношение на липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ административният орган е отбелязал, че липсват доказателства търсещият закрила да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ - като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, или наказание; не се установява да е напуснал след като е изложен на реална опасност от тежки посегателства /такива по чл. 9, ал. 2/, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, както и че не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като в страната по произход не е налице въоръжен конфликт. Първоинстанционният съд е счел за обоснован извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, като е отчел, че според изложената бежанска история не е налице преследване, представляващо нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаването им. Приел е за законосъобразен и извода на административния орган за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ спрямо чужденеца, съобразявайки представените данни за актуалното положение в Гамбия. По подробно изложените в съдебния акт съображения, първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването като неоснователно и недоказано. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилен и съответен на закона и събраните в хода на производството доказателства е изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения административен акт, по изложените в него подробни мотиви, които изцяло се възприемат от настоящата касационната инстанция и при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК препраща към тях. При съответна на доказателствата установена по делото фактическа обстановка, включително отчетена личната бежанска история на жалбоподателя, както и ситуацията в държавата му на произход, административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от Ж. Л. международна закрила. Неоснователни са възраженията на касатора, че съдът не е обсъдил в цялост представените от кандидата доказателства. Напротив, съдът е обсъдил и е изследвал обстоятелствата и събраните по делото доказателства, като е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай правилен е изводът на съда, че в конкретната бежанска история, не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Ж. Л. не е доказал по отношение на него да има наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, най-вече от проведеното с чуждия гражданин интервю, не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. Съобщените от лицето причини за търсене на международна закрила са такива от икономически характер. Сочените от касатора обстоятелства не попадат в обхвата на цитираната разпоредба. Причините за напускане на страната му на произход са лични и налагат да се приеме, че чужденецът е икономически мигрант, търсеща по-добър живот в Европа. По тези съображения крайният извод на първостепенния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно предвид правилния извод за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 ЗУБ. В случая касаторът не е бил принуден да напусне Гамбия, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. При издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход на Ж. Л., като е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставките по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Изложените от първостепенния съд правни изводи във връзка с общото положение в Гамбия се потвърждават и от представената в касационното производство справки от ДАБ с вх. № МД-02-482 от 10.09.2025 г. относно актуалната обстановка в Гамбия, която се характеризира като нормална и спокойна. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че мотивите на съда са в противоречие със събраните по делото доказателства и не е обсъдена в цялост бежанската му история и актуалната обстановка в страната му по произход. От представената информация се установява,че гражданските власти полагат усилия в Гамбия за спазване на човешките права. Представената справка е изготвена от дирекция “Международна дейност” на ДАБ в съответствие с Методологията на Агенцията на Европейския съюз за убежището /бивша Европейска служба за подкрепа в областта на убежището/ за изготвяне на информация за страните на произход/ и са съставени изцяло на базата на внимателен преглед на публично достъпни външни източници на информация. Тези справки имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ и удостоверяват, че компетентният орган е извършил проверка и е установил определени факти, отразени в документите. Справките се изготвят в кръга на правомощията на агенцията и следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест. Съдът цени тези източници на информация като неопровергани доказателства и официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК относно изнесените в същите факти за ситуацията в Гамбия, предвид издаването им от специализирани органи по засегнатите в същите въпроси. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-нисък би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. По делото към момента не са налице основанията за прилагане и на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Гамбия има вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е без история на преходно преследване, а политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Преценката за спазване на посочения принцип ще следва да бъде извършена и при връщане на лицето в страната на произход, въз основа на актуалната информация към вземане на такова решение. Към настоящия момент може да се счита, че лицето може да се завърне по безопасен начин до страната и мястото си на произход. Налага се изводът, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант, търсещ по-добри условия за живот и реализация. Ж. Л. е напуснал Гамбия, за да се засели другаде, от желание за промяна и по причини от личен характер, което го прави мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации. След преценка на всички индивидуални фактори, касаещи личното положение на лицето, кандидатстващо за закрила, и актуалната информация относно страната му на произход се установява, че при евентуалното му завръщане той би могъл да води нормален начин на живот. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение правилно са тълкувани и приложени разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, поради което оспореният съдебен акт не страда от сочените с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, изр. „първо“, предл. „първо“ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,