Решение № 470 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 611/2018 г.

Решение № 470 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 611/2018 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) към Министерския съвет против решение № 5945/23.10.2017 г. по адм. дело № 7229/2017 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменено решение № 9209/10.05.2017 г. на председателя на ДАБ, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на А. Таха, [гражданство], и преписката е върната за ново разглеждане със задължителни указания. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, тъй като съдът необосновано е приел, че административното решение е немотивирано спрямо приложението на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Ответникът в касационното производство – А. Таха, представляван от адв. Тодорова, в писмен отговор и в хода на делото по същество, оспорва основателността на касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е било решение № 9209/10.05.2017 г. на председателя на ДАБ, с което на А. Таха, [гражданство], на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут. Формиран е общ извод, че спрямо кандидата не са налице предпоставките, визирани в закона за предоставянето на единия или другия статут. С обжалваното решение, административният съд е приел, че решение № 9209/10.05.2017 г. на председателя на ДАБ е незаконосъобразно. Прието е, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липсата на подробен анализ на личната бежанска история на чужденецът, съдът е отменил административното решение и е върнал преписката за ново разглеждане. Дадени са указания, че при новото разглеждане на преписката, административният орган следва да събере и обсъди всички посочени от жалбоподателя доказателства, да се изследва дали връзката на лицето с извършваната от него работата като охрана на Генералния директор на националната служба към Върховния комисариат за независими избори е създало основания на страх и заплахи за живота му. Изводът за наличие на съществено нарушение на административнопроизводствените правила е обоснован въз основа на констатацията, че в хода на производството пред ДАБ, не е дадена възможност на чужденецът да представи всички материали, които могат да потвърдят бежанската му история. Установена е липса на мотиви и спрямо това каква е етническата принадлежност на лицето, като от регистрационния лист е посочено, че владее и кюрдски и арабски, но няма данни откъде следва това. Не е разгледана бежанската история на лицето с оглед конкретните факти, които са изложени. Отразено е, че лицето е неженен като същевременно е отразено в мотивите, че е представено удостоверение за брак. Отразено е, че лицето се е представяло с друга самоличност като З. Яхия и интервюто е било проведено на арабски език. Решението е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, споделя изцяло фактическите констатации и правните изводи на административния съд. Правилно, първоинстанционният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че изводът на административния орган за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденецът на основание чл. 8 и 9 от ЗУБ е изведен при непълно изследване и издирване на относимите към конкретния случай обстоятелства. При съпоставяне на ясната и последователно поддържана бежанска история на молителя спрямо общите констатации в административното решение за неоснователност на молбата за закрила, административният съд правилно е приел, че като краен резултат административният орган, не е изследвал всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и държавата му на произход и съобщени от него по време на интервюто му, както и не е събрал и анализирал, документите, които чужденецът е искал да представи в подкрепа на своята история. В тази връзка, първоинстанционният съд правилно е посочил, че при новото разглеждане на преписката, ДАБ следва да прецени, не само, дали молителя е бил обект на преследване, а дали от събраните данни може да се изведе извод за съществуваща реална опасност за живота му, да се изяснят спорните от безспорните обстоятелства. От представената в касационното производство справка МД-639/17.09.2018 г. относно актуалната ситуация в Ирак се потвърждават констатациите на административния съд. Решението на председателя на ДАБ, правилно е преценено от съда като немотивирано. Нарушенията, допуснати от административния орган следва да бъдат отстранени при новото разглеждане на преписката съобразно дадените указания до ДАБ. Административният орган следва да обсъди всички обстоятелства, съобщени от чужденеца по време на интервюто му, които са релевантни за молбата му за бежански и хуманитарен статут, вкл. и проверявайки ги чрез анализ на информацията от събраните в преписката писмени документи, вкл. и тези събрани в съдебната фаза на обжалването. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,