Решение № 13950 от 19.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6865/2010 г.

Решение № 13950 от 19.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6865/2010 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Фригопан" ООД - гр. Пловдив срещу решение № 355/11.03.2010 г., постановено по адм. дело № 1206/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 160900346/11.05.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 419/24.06.2009 г. на заместник директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 95 128,33 лв. и лихви в размер на 32 293,77 лв. по фактури, издадени през месец декември 2006 г. от "Лиос - С" ЕООД, "Ти Ауто" ЕООД, "Колор" ЕООД, "Владивимекс" ЕООД, "Мериал Комерс" ЕООД и "Христов - 93" ЕООД. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Макар изрично да не е посочено, но това се установява от изложението в касационната жалба, че се релевира и другото основание по чл. 209, т. 3 АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила с оглед неправилното според касатора обсъждане от съда на доказателствата по делото. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са посочени в касационната жалба, с която се иска отмяна изцяло на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Москова я оспорва и моли да се остави в сила обжалваното решение, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът е обсъдил всички доказателства и становищата на страните, както и че жалбоподателят не е представил доказателства, с които да опровергае констатациите на ревизионния акт за липсата на реалност по процесните фактури. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: I. За издадените 2 бр. фактури от "Лиос - С" ЕООД с предмет "СМР съгласно договор" съдът е приел, че нито в хода на ревизионното, нито в съдебното производство са се събрали убедителни доказателства относно реалността на доставките по процесните фактури, а те, както и заключението на съдебно-техническата експертиза доказват съществуването на обектите - цех за производство, складове, битова сграда и офиси, но не доказват по категоричен начин кой е техния изпълнител. От уговореното по договора за СМР според съда се установява, че доставчикът се е задължил да достави и монтира производствени халета на жалбоподателя, за което правилно съдът е приел, че не са представени убедителни доказателства, че тези СМР са извършени от посочения в 2 бр. фактури доставчик. Последният въпреки усилията на приходния орган и на вещото лице, не е бил открит на адрес и не е представил относимите към спорния въпрос доказателства - кой е изпълнителят на обекта, какви материални е използвал, както и транспортни средства и трудов персонал. Наличието на регистрирани работници - зидаро-мазач, мозайкаджия, паркетаджия, бояджия и тапетаджия не може да обоснове извод, че те са извършили доставката и монтирането на процесните халета съгласно сключения договор. Обстоятелството, че обекта е бил завършен правилно е преценено от първоинстанционния съд, че с него не се доказва кой е изпълнителя му. Това не се доказва и от представения констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, в който като строител е отразено "по стопански начин". Освен това по време на ревизията от обясненията на управителя на касатора е установено, че няма издадени актове - обр. 12 за установяване качеството на всички видове СМР, удостоверение по чл. 181 ЗУТ и приемателно-предавателни протоколи за извършените СМР от доставчика. Относно вложените материали в обекта пак по обяснения на касатора всички строителни материали и транспортирането им до обекта са били за сметка на доставчика "Лиос - С" ЕООД, но такива доказателства от последния не са ангажирани. Установено е също така при повторна проверка в информационната система на НАП - VAT-8, че по данни от дневниците за покупки за процесния данъчен период "Лиос - С" ЕООД е декларирало услуга по договор и комисионно възнаграждение с ЕТ "Теди - Аси Пенов" и "Кадико" ЕООД, поради което не се установява, че прекият доставчик е закупувал, респ. транспортирал строителни материали за процесния обект. Оплакването в касационната жалба, че по отношение на издадените 2 бр. фактури от "Лиос - С" ЕООД е налице плащане на целия данък по "ДДС-сметка", поради което счита, че е приложим чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.), то е неоснователно. Тази разпоредба се прилага само в случаите на установена по безспорен начин осъществена доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.), което правилно решаващият съд е установил, че не е доказано. Съдебно-счетоводната експертиза не доказва изпълнението на СМР от посочения доставчик и правилно съдът е приел, че с нея се установява само изпълнението на обекта, но не и кой е изпълнителя. Издадените на касатора разрешение за строеж и удостоверения за експлоатация не представляват доказателства, които да установят изпълнителя на обекта и като е приел за законосъобразни констатациите на приходната администрация за недължимост на претендирания данъчен кредит, съдът е постановил правилно решение. II. За издадената фактура с предмет "транспортни услуги по договор" с доставчик "Ти Ауто" ЕООД законосъобразни са изводите на съда, подкрепили констатациите на ревизионния акт, че дружеството не притежава обект за осъществяване на транспортна дейност, няма назначени водачи на МПС, не притежава лиценз за транспортна дейност. Допуснатите нарушения при извършване на насрещните проверки, правилно е преценено от съда като несъществено. Нееднократно състави на Върховния административен съд са се произнасяли, че допуснатите при ревизията процесуални нарушения при извършване на насрещни проверки не могат да доведат до незаконосъобразност на акта само на това основание, а само до игнориране на събраните по повод на тези проверки доказателства. В процесния случай няма ангажирани никакви доказателства за изпълнение на транспортните услуги. Наличието на представен РА № 20008011912/02.09.2008 г. на "Ти Ауто" ЕООД също не води до други изводи, като се има предвид, че акта е издаден на основание чл. 122 ДОПК и проверка в счетоводството на този доставчик не е извършвана. И относно този доставчик неоснователно касаторът се позовава на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.) с оглед установеното плащане на данъка по "ДДС-сметка", но както и за предишния доставчик следва да се отбележи, че при недоказване реалността на доставката чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.) не е приложим. III. За фактурата, издадена от "Колор" ЕООД с предмет на доставка "грунд и боя по спецификация" законосъобразни са изводите на съда, че не са представени убедителни доказателства за реалността на доставката - чл. 6 и чл. 25 ЗДДС (отм.). Правилно съдът е приел, че наличието на фактури и спецификация при получателя, не доказва, че доставчикът действително е разполагал с тези стоки, както и с транспортни средства за транспортирането им до обекта. Освен това приходната администрация по време на ревизията от извършена справка в НАП е установила, че доставчикът няма деклариран обект и склад за осъществяване на търговска дейност, нито е установено да е декларирал покупки на описаните във фактурата стоки - грунд и боя, поради което правилно съдът е приел, че липсата на доказателства за реалността на доставката, не може да обоснове извод за приспадане на правото на данъчен кредит за получателя само с оглед наличните данни за плащане на данъка по "ДДС-сметка" и приложението на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.). Издаденият на "Колор" ЕООД РА № 04001000/22.02.2008 г. също не води до други изводи за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. IV. За фактурата, издадена от "Владивимекс" ЕОД с предмет "реклама, изработка и разпространение" правилно съдът е приел, че няма доказателства за осъществяване на реклама, изработка и изпълнение рекламиране дейността на "Фригопан" ООД, тъй като е установено от ревизията, че посочения доставчик не притежава обект, където да извършва дейността си, не е доказано какви материали са вложени и как са изработени рекламните материали и каква реклама е извършена. Наличието на РА № 5711/2.07.2008 г. на доставчика не представлява доказателство за реалност на предмета на доставката, обективиран в процесната фактура. Плащането на данъка по "ДДС-сметка" също не обосновава правото на приспадане на данъчен кредит за получателя, както и приложението на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.). V. За фактурата, издадена от "Мериал Комерс" ЕООД с предмет "компютърна обработка на данни" правилно съдът е приел, че не са представени доказателства за реалността на доставката, поради ненамиране на доставчика, както по време на ревизията, така и от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. Установено е само плащане на данъка по "ДДС-сметка", но както се посочи по-горе това не може да обоснове прилагане на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.) поради непредставяне на доказателства за реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 във връзка с чл. 25 ЗДДС (отм.). VI. За фактурата, издадена от "Христов 93" ЕООД с предмет на доставката "авточасти за автомобил" правилно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 1, т. 3 ЗДДС (отм.), тъй като няма данни дружеството да извършва някоя от изброените дейности в посочената разпоредба, които да представляват 50 % от общата стойност на тези дейности за 12 месеца назад. След като няма данни с лекия автомобил на дружеството, за което са закупени авточасти да са извършвани дейностите по чл. 65, ал. 1, т. 3 ЗДДС (отм.) - поддръжка, ремонт, подобрение и експлоатация на лекия автомобил, който да отговаря на условията по т. 2 на същата разпоредба. Не е налице и изключението, посочено в нея, тъй като няма доказателства, нито твърдения, че касаторът извършва с процесния автомобил основна дейност. В тази връзка следва да се отбележи, че в касационната жалба относно тази доставка и отказаното право на приспадане на данъчен кредит не са посочени конкретни оплаквания. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е постановено при спазване изискванията на материалния данъчен закон, на процесуалните правила и при правилно установена фактическа обстановка са изградени и правните изводи на съда, поради което е и обосновано и затова като правилно, включително и в частта за разноските, следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане от юриск. Москова, на ответника по касационната жалба не се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК то е за цялото производство, а не поотделно за всяка съдебна инстанция, както е за адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,