Решение № 2399 от 17.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7421/2010 г.

Решение № 2399 от 17.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7421/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Илко Иванов Ганев от град София против решението от 14.10.2009 г., постановено по административно дело № 3525 от 2005 г. на Софийския градски съд, административно отделение, 3-ти "е" състав, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение № 690 от 06.10.2005 г. на главния директор на СУСО и потвърденото с него разпореждане № 6933 от 11.08.2005 г. (поправено с разпореждане от 01.06.2006 г.) на ръководителя на осигуряването за безработица при СУСО, с което е разпоредено възстановяване на добросъвестно получени обезщетения за безработица в размер на 419,28 лв. за периода от 27.09.1999 до 02.02.2000 г., на основание чл. 54е, ал. 1 КСО. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание касаторът Илко Иванов Ганев и служебно назначения му защитник за процесуално представителство адвокат Веселина Николова Минчева от САК поддържат доводите за неправилност на атакувания съдебен акт и молят да се отмени същия и касационният съд да се произнесе по същество, с което да се отменят оспорените административни актове на органите на СУСО. Ответникът - главният директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО), не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила като съобразен със закона. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С обжалваното решение Софийският градски съд е отхвърлил жалбата на Илко Иванов Ганев от гр. София срещу решение № 690 от 06.10.2005 г. на главния директор на СУСО, с което е потвърдено разпореждане № 6933 от 11.08.2005 г. (поправено с разпореждане от 01.06.2006 г.) на ръководителя на осигуряването за безработица при СУСО относно подлежащите на възстановяване добросъвестно получени обезщетения за безработица в размер на 419,28 лв. за периода от 27.09.1999 до 01.02.2000 г., на основание чл. 54е, ал. 1 КСО. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с целта на закона и при точно прилагане на материалноправните разпоредби. Приел е, че изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда. Отбелязал е, че нормата на чл. 54е от Кодекса за социално осигуряване е императивна и не допуска получаването от едно лице едновременно на двата вида обезщетение. По делото е установено, че след прекратяването на трудовото му правоотношение със заповед № 215 от 02.08.1999 г. на изпълнителния директор на "Стройинжект" АД - гр. София, Илко Иванов Ганев е бил регистриран като безработно лице и с решение от 29.09.1999 г. на началника на Бюрото по труда "Красно село" към Националната служба по заетостта му е отпуснато парично обезщетение за периода от 27.09.1999 до 26.08.2000 г. в размер на 100,50 лв. месечно, изчислено на база средномесечна сума 263,87 лева. С решение от 01.08.2000 г. по гражданско дело № 7541 от 1999 г. на Софийския районен съд е отменена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, изр. 2 КТ и уволнението му е признато за незаконно, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и дружеството е осъдено да му заплати на основание чл. 225, ал. 1 КТ обезщетение за периода 02.08.1999-02.02.2000 г. (шест месеца) ведно със законната лихва от 04.11.1999 г. общо в размер от 1441,80 лева. С решение от 12.07.2001 г. по въззивно гражданско дело № 4032 от 2000 г. на Софийския градски съд - гражданска колегия, II-А отделение, е отменено решението на Районния съд - София, 65-и състав, в частта, в която е уважен предявеният от Илко Ганев срещу "Стройинжект" АД иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ над размера от 961,80 лв. до пълния присъден размер от 1441,80 лв., и вместо това е постановено решение за отхвърляне на иска в тази част. С решение № 881 от 20.11.2003 г. по гражданско дело № 196 от 2002 г. на Върховния касационен съд - III ГО, е оставено в сила въззивното решение от 12.07.2001 г. по гражданско дело № 4032 от 2000 г. на СГС - ГК, II-А отделение, в частта, с която е оставено в сила решението на СРС от 01.08.2000 г. по гр. дело № 7541 от 1999 г. в частта за уважаване на предявените от Илко Ганев против "Стройинжект" АД - гр. София, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, третият частично - в размер на 961,80 лв., ведно със законната лихва. С писмо от 14.07.2005 г. работодателят "Стройинжект" АД - град София, е уведомил СУСО, че уволнението на жалбоподателя е признато за незаконно и съгласно постановените съдебни решения му е изплатено обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода 02.08.1999-02.02.2000 г. в размер на 961,80 лв. ведно със законната лихва за забава. С разпореждане № 6933 от 11.08.2005 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при СУСО, потвърдено с решение № 690 от 06.10.2005 г. на главния директор на СУСО, жалбоподателят е задължен да възстанови изплатената сума за обезщетения от фонд "Безработица" за периода, за който е получил обезщетение от работодателя за оставане без работа поради незаконно уволнение, на основание чл. 54е, ал. 1 от КСО. Решението на Софийския градски съд, предмет на касационно оспорване, е правилно и изводите на първоинстанционния съд като обосновани и законосъобразни се възприемат изцяло от касационната инстанция. Съдът е обсъдил всички фактически обстоятелства, установени по делото въз основа на доказателствата, и е направил обоснован правен извод за законосъобразност на решението на директора на СУСО и на потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица. Правилно е прието, че жалбоподателят е получил обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ и в хипотезата на чл. 54е, ал. 1 от КСО това е юридическият факт, който води до недължимост на изплатеното за същия период парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО и на основание отменения Закон за закрила при безработица и насърчаване на заетостта (ЗЗБНЗ). Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Съгласно чл. 54е, ал. 1 от КСО изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда. Тълкуването на разпоредбата налага извода, че полученото парично обезщетение за безработица се връща единствено и доколкото лицето реално е получило от работодателя обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ. Аргументи в тази насока са както употребеният в правната норма израз "полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ", а не "присъденото", така и разпоредбата на чл. 54е, ал. 2 от КСО, според която в седемдневен срок от изплащане на обезщетението осигурителят е длъжен да представи копия от съдебното решение и платежните документи в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, от който момент нататък се установяват реалният размер и срокът на действително полученото от лицето обезщетение. В касационната жалба се развиват доводи, че чл. 54е от КСО се отнася само за лица, които са получили реално обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ, и те следвало да върнат същото, а в случая касаторът не бил получил от работодателя обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното му уволнение. Последното не се подкрепя от данните по делото и изцяло им противоречи. От всички събрани по делото доказателства безспорно се потвърждава обстоятелството, че в изпълнение на влязлото в сила решение от 01.08.2000 г. на СРС и призовка за доброволно изпълнение от 12.10.2004 г. по изп. дело № 4547/2004 г., с разходен касов ордер № 191 от 26.10.2004 г., издаден от "Стройинжект" АД, жалбоподателят (касатор в настоящото производство) е получил обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 961,80 лева за оставането му без работа поради незаконно уволнение за периода от 02.08.1999 г. до 02.02.2000 г. От Бюро по труда "Красно село" на Илко Ганев е изплатено парично обезщетение за безработица в размер на 100,50 лв. месечно, или 1184,75 лв. за целия период от 27.09.1999 до 26.08.2000 г.. Изплатеното на същия обезщетение за периода 27.09.1999-02.02.2000 г., съвпадащ с периода на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, е било в размер на 419,28 лева. Последното се потвърждава и от изготвените и приети по делото заключения на единичната, допълнителната и тройната съдебно-счетоводни експертизи. Именно тази сума е предмет на издаденото от ръководителя на осигуряването за безработица при СУСО разпореждане № 6933 от 11.08.2005 г. за възстановяване на добросъвестно получени от Илко Ганев обезщетения за безработица за периода 27.09.1999-02.02.2000 г., както и на потвърждаващото го решение № 690 от 06.10.2005 г. на главния директор на СУСО. Както правилно е приел първоинстанционният съд, паричното обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО и паричното обезщетение при отмяна на уволнението като незаконно по чл. 225, ал. 1 от КТ не могат да се кумулират и получават едновременно. Следователно административният съд обосновано е приел, че Ганев следва да възстанови добросъвестно получено обезщетение за безработица - от 27.09.1999 до 02.02.2000 г., като правилно е определен и размерът на подлежащата за възстановяване сума - 419,28 лева. Наведените възражения от касатора, че СУСО му били изплатили компенсации за безработица с един месец по-малко - единадесет вместо полагащото му се обезщетение за дванадесет месеца, са неотносими към настоящия спор. Периодът и сумата на отпуснатото парично обезщетение са определени с предходен административен акт - решението от 29.09.1999 г. на началника на Бюрото по труда "Красно село" към Националната служба по заетостта, срещу което не е била подадена жалба от Ганев и същото е влязло в сила по отношение на него. Оплакванията на касатора, че определеното обезщетение, което е следвало да му се заплати от работодателя, било незаконосъобразно редуцирано, също са неотносими. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, определеното и изплатено на Ганев обезщетение не се отнася за по-кратък период, а за шест месеца. Разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от КТ предвижда, че при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от шест месеца. Що се отнася до размера му, той се определя на база брутното трудово възнаграждение на работника за месеца, предхождащ този, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение. С решението от 12.07.2001 г. по въззивно гр. дело № 4032 от 2000 г. на Софийския градски съд обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ е редуцирано до 961,80 лв., но не поради намаляване на срока, за който се дължи, а с оглед установения от въззивния съд размер на действително полученото от Ганев брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението, и след уважаване на направеното от работодателя възражение за прихващане. В писмените бележки към касационната жалба касаторът излага претенции да му бъдат възстановени сумите, отнети по чл. 220 и 222 от КТ, и твърди, че извършеното предварително прихващане било незаконно, от което следвало, че той не бил задължен да възстанови цялата сума на НОИ. От правно значение за определяне на подлежащото на връщане обезщетение за безработица е само времето, през което лицето е получавало обезщетението по реда чл. 225, ал. 1 КТ. Всички останали обстоятелства, на които се позовава касаторът ("удържаните му незаконно две брутни заплати" в производството по трудовия спор, претенцията за "възстановяване на неизплатените от работодателя компенсации в размер на 677 лв." и др.), не са елементи от фактическия състав на чл. 54е, ал. 1 от КСО и не подлежат на преценка поради правната им неотносимост. Като е отхвърлил оспорването на актовете на органите на НОИ, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и обосновано съдебно решение, което поради липсата на касационни основания следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд- шесто отделение,