Решение № 3097 от 10.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14465/2009 г.

Решение № 3097 от 10.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14465/2009 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" против решение № 64 от 29.07.2009 г. по адм. дело № 1890/2009 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, Даниела Денева Иванова, от гр. София счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е основателна. За да отмени по жалба на Даниела Денева Иванова решение № 20 от 2.02.2009 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване", с което е потвърдено разпореждане № 4603086250 от 17.12.2008 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО и върне преписката на административния орган за ново произнасяне, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден в нарушение на материалноправни разпоредби - чл. 54е, ал. 3 във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО и чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО. Посочил е, че за възстановяване на получаваното обезщетение за безработица, освен дублирането на периода, през който е получавана и лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, органите по социално осигуряване е следвало да установят недобросъвестност на правоимащото лице, което задължение произтича от нормата на чл. 114 от КСО. Решението е постановено при неточно прилагане на материалния закон. По делото е установено, че Даниела Иванова е получавала обезщетение за безработица през периода 18.10.2007 г. - 17.10.2008 г. С разпореждане № 4603086250 от 28.11.2008 г. на ръководител пенсионно осигуряване при СУ "Социално осигуряване" й е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 1.07.2008 г. по нейно заявление, подадено на 20.11.2008 г. За дублирания период на получаване на паричното обезщетение за безработица и пенсията за осигурителен стаж и възраст е издадено разпореждане № 4603086250 от 17.12.2008 г. на длъжностно лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО, с което е разпоредено на основание чл. 54е, ал. 3 от КСО възстановяване на неоснователно получената сума от 709.68 лева главница, касаеща периода 1.07.2008 г. - 18.10.2008 г. и лихви в размер на 39.83 лева. Главният директор на Столично управление "Социално осигуряване" е потвърдил атакувания административен акт с решение № 20 от 2.02.2009 г. Съгласно чл. 54е, ал. 3 от КСО изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране, и за периода, през който са получавали парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане. Разпоредбата е създадена с изменение и допълнение на КСО, обн. ДВ, бр. 105 от 22.12.2006 г. и е в сила от 1.01.2007 г. Систематически тя се намира след тези на чл. 54а - чл. 54д от КСО, регламентиращи съответно предпоставките за възникване на правото на парично обезщетение за безработица, размера и продължителността на същото и условията за спиране и прекратяване на изплащането му, и е озаглавена "възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за безработица", т. е. правната норма урежда самостоятелна и различна от изброените хипотези, поради което прилагането й не следва да се свързва с материалноправните предпоставки по предходните текстове. Систематическото, граматическото и логическото и тълкуване, предполагат прилагането и при изплатено парично обезщетение за безработица и отпусната пенсия за ОСВ, изплащането на която по време съвпада изцяло или частично с периода на получаване на паричното обезщетение за безработица. Тези предпоставки са обективни и не са поставени в зависимост от това кога и по чия инициатива е отпусната пенсията, нито от добросъвестността или недобросъвестността на получателя на обезщетението. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 114, ал. 2 от КСО, съгласно която е изключена възможността в случаите по чл. 54е, ал. 3 КСО, какъвто е процесният, лицата да бъдат освободени от задължението за връщане на получено обезщетение за безработица, включително когато то е получено добросъвестно. Предвид изложеното неправилно административният съд е приел, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен и го е отменил. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна, поради което вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, с което се отхвърли оспорването срещу решение № 20 от 2.02.2009 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване". Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,