Решение № 47 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13011/2013 г.

Решение № 47 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13011/2013 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Бисер Алдинов Пехливанов от с. Бръщен, област Смолянска, против решение № 100 от 17.07.2013 г., постановено по адм. дело № 49/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Смолян, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 06/25.01.2013 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - гр. Смолян. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените в жалбата съображения прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - гр. Смолян, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - Смолян е отхвърлена жалбата на Бисер Алдинов Пехливанов против решение № 06/25.01.2013 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Смолян, с което е потвърдено разпореждане № 5512130029/24.09.2012 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ гр. Смолян. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от оправомощени по закон органи, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон, както и в съответствие със законовата цел. Обосновал е извод, че с разпореждането, потвърдено с оспореното пред съда решение на директора на ТП на НОИ, законосъобразно е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Бисер Алдинов Пехливанов на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО поради това, че същият не отговаря на едно от кумулативно предвидените изисквания - да има 10 години стаж при условията на първа категория труд. Съдът е приел, че административният орган правилно не е зачел осигурителен стаж за периода от 01.01.1992 г. до 01.09.1993 г. - 1 г. и 8 месеца по удостоверение обр. УП-30 с изх. № 30/12.06.1996 г. и за периода 01.10.1994 г. до 31.12.1995 г. - 1 г. и 3 месеца по удостоверение обр. УП-30 с изх. № 69/27.04.1999 г., издадени от ИПП "Биохимтех", поради заличаване след приключила ликвидация на фирмата и непредадени разплащателни ведомости в осигурителния архив, като се е позовал на писмо изх. № К-УП-465/19.07.2012 г. на финансов ревизор при РУСО - София. По отношение третия спорен период - от 1.01.1996 г. до 31.12.1996 г. по удостоверение УП № 182/17.09.2007 г., издадено от "Еко бизнес Комерс" ЕООД, гр. Пловдив, съдът е приел, че правилно административният орган не го е зачел за осигурителен стаж поради това, че представител на дружеството не е намерен за извършване на проверка видно от писмо изх. № К-7441#1/31.01.2012 г. на финансов ревизор при РУСО - гр. Видин. Обжалваното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че Бисер Алдинов Пехливанов е подал заявление с вх. № 4934/28.05.2012 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. При произнасянето по искането от страна на административния орган е прието, че заявителят има общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория на основание чл. 104 КСО в размер на 38 години, 8 месеца и 21 дни (осигурителен стаж от II категория - 6 месеца, осигурителен стаж от III категория - 15 години, 3 месеца и 24 дни, осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3 КСО - 7 години, 7 месеца и 4 дни), при навършена възраст 56 години, 4 месеца и 29 дни или общ брой точки 95, но не отговаря на условията по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО - няма 10 години подземен стаж по условията на чл. 104, ал. 3 КСО, като не е зачетен стажа за периода от 1.01.1992 г. до 1.09.1993 г. и от 1.10.1994 г. до 31.12.1005 г. по удостоверения обр. УП-30 с изх. № 30/12.06.1996 г. и изх. № 69/27.04.1999 г., издадени от ИПП "Биохимтех". Безспорно е установено, че назначената проверка относно посочения в двете удостоверения осигурителен стаж не може да бъде извършена поради заличаване и приключила ликвидация на фирмата, която към този момент е с променени съответно наименование от ИПП "Биохимтех" в "ПЕП - 97" ЕООД, седалище и адрес на управление от гр. София в гр. Пловдив, както и поради непредадени разплащателни ведомости за съхранение в НОИ съгласно Инструкция № 5 от 20.08.2005 г. за приемане и съхраняване на разплащателни ведомости на прекратени осигурители без правоприемник. По делото са представени незаверени копия на трудови договори № 1 от 5.01.1992 г. и № 20 от 03.10.1994 г., сключени между жалбоподателя и ИПП "Биохимтех" за длъжността "апаратчик (шлосер) в цех "Пероцин", както и на заповеди за прекратяване на трудовото му правоотношение съответно от 1.09.1993 г. и от 02.01.1996 г., които съвпадат с периодите, в които Пехливанов е работил при този осигурител, посочени в удостоверения обр. УП-30 с изх. № 30/12.06.1996 г. и изх. № 69/27.04.1999 г. Няма спор по делото, че стажът в ИПП "Биохимтех" не е отразен в трудовата книжка на жалбоподателя. Не са представени никакви други писмени доказателства, въпреки дадените от съда указания, от които да се направи извод относно осигурителния стаж и доход, вида и характера на изпълняваната от жалбоподателя работа в ИПП "Биохимтех". При тези данни двете удостоверения обр. УП-30 с изх. № 30/12.06.1996 г. и изх. № 69/27.04.1999 г., издадени от ИПП "Биохимтех", правилно не са приети като документи по чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), удостоверяващи осигурителен стаж за посочените периоди. В цитираната разпоредба е предвидено, че осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. В чл. 40, ал. 3 от НПОС е предвидено, че документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В конкретния случай не може да се извърши проверка относно издаването на удостоверенията въз основа на посочените в ал. 3 документи. Безспорно е установено, че "ПЕП - 97" ЕООД, гр. Пловдив (с предишно наименование ИПП " Биохимтех") не съществува като правен субект след проверена процедура по ликвидация по реда на Търговския закон, приключила със заличаването му от търговския регистър, няма каквито и да било счетоводни документи, както и че разплащателните ведомости не са предадени за съхранение в ТП на НОИ. Не е налице и хипотезата на чл. 40, ал. 5 НПОС, според която в случаите, когато документите по ал. 3 липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. Тази хипотеза в случая не е налице, тъй като не са налице автентични документи, съдържащи посочената информация. Наред с това следва да се отбележи и следното: в двете удостоверения е посочено, че положеният от Пехливанов труд като апаратчик (шлосер) в цех "Пероцин" е при условията на първа категория труд съгласно т. 66ж от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - отм.). В цитираната разпоредба е предвидено работници и инженерно-технически работници до началник на цех (производство) в химическата промишленост, които се пенсионират при 15 години трудов стаж в посочените производства на химическата промишленост и възраст 57 години за мъжете и 52 години за жените. Този трудов стаж да се счита за първа категория. Изброени са предприятия и производства на химическата промишленост, сред които не попада ИПП "Биохимтех", гр. София, филиал Пловдив, за да се приеме, че трудът на Пехливанов през двата спорни периода е в обхвата на чл. 66ж от ПКТП (отм.), поради което не може да бъде определен като положен при условията на първа категория. По делото не са събрани писмени и гласни доказателства относно вида и характера на изпълняваната от жалбоподателя работа, за да се извърши преценка дали тази работа е свързана със същата вредност и тежест с някоя от изброените в т. 66ж от ПКТП и съответно намира ли приложение в случая нормата на т. 67 от ПКТП. По изложените съображения правилно административният орган не е зачел трудовият стаж на Пехливанов по двете удостоверения, издадени от ИПП "Биохимтех". Дори този стаж да бъде зачетен предвид представените копия от трудови договори и заповеди за прекратяването им, то положеният труд като апаратчик (шлосер) не може да бъде определен като такъв при условията на първа категория труд съгласно чл. 66ж от ПКТП (отм.). Следователно не е налице една от предвидените в § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО предпоставки, а именно лицето да е работило 10 години при условията на първа категория труд, поради което изводът на пенсионния орган и на съда за липса на условията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на това основание е законосъобразен и обоснован. Правилно от административния орган и от съда не е зачетен и стажа за периода от 1.01.1996 г. до 31.12.1996 г. по удостоверение № 182/17.09.2007 г., издадено от "Еко бизнес Комерс" ЕООД, гр. Пловдив. От страна на заявителя не е представен трудов договор, нито заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение с това дружество, не е представена трудова книжка, в която е отразен спорният осигурителен стаж, нито са представени други доказателства, установяващи осигурителен стаж през този период, въпреки дадените от съда указания. Отделно от това е установено, че в хода на административното производство не е извършена проверка на документация при "Еко бизнес Комерс" ЕООД, тъй като не е открит управителя или друг представител на дружеството както на вписания в търговския регистър адрес на управление, така и на постоянния адрес на неговия управител. Поради това не е извършена проверка относно факти и обстоятелства, които имат значение за преценката на достоверността на информацията, съдържаща се в удостоверение изх. № 182/17.09.2007 г., издадено от "Еко бизнес Комерс" ЕООД, гр. Пловдив. При тези данни обосновано и правилно е прието от административния орган и от първоинстанционния съд, че осигурителният стаж за периода от 1.01.1996 г. до 31.12.1996 г., удостоверен с това удостоверение, не може да бъде зачетен. Липсват писмени доказателства по смисъла на чл. 40, ал. 3 от НПОС за установяване на осигурителния стаж на Пехливанов в "Еко бизнес Комерс" ЕООД, въз основа на които да се извърши проверка на данните, отразени в издаденото от този осигурител удостоверение. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на съдебното решение, което се изразява в това, че съдът неправилно не е зачел стажът по удостоверения обр. УП-30 с изх. № 30/12.06.1996 г. и изх. № 69/27.04.1999 г., издадени от ИПП "Биохимтех", тъй като отговорност на държавата е да следи за предаване на разплащателните ведомости в осигурителния архив. Направеното възражение е неоснователно. От съществено значение в случая е, че наличието на осигурителен стаж през определен период от време е обективен факт, който подлежи на доказване по общия ред и поради това, че с неговото осъществяване се претендира настъпване на благоприятни за жалбоподателя правни последици, то той носи доказателствената тежест за установяването му, което доказване в случая не е проведено както в административното, така и в съдебното производство. Първоинстанционният съд неколкократно е давал указания на жалбоподателя за необходимостта от представяне на доказателства в подкрепа на твърдението му, че са налице законовите предпоставки за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, които не са изпълнени. Не може да бъде споделено и възражението за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила, тъй като съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Обжалваното решение е постановено след анализ на представените от административния орган и от жалбоподателя писмени доказателства. Проверките по отношение на двамата осигурители в рамките на административното производство са имали за цел да установят дали заявителят действително е осъществявал трудова дейност в посочените дружества, от какво естество и при какви условия с оглед удостоверяването на осигурителен стаж от първа категория в ИПП "Биохимтех". След като тези обстоятелства не са установени, то не може да се направи извод за автентичност на представените удостоверения и респ. да се зачете като осигурителен стаж посоченият в тях за спорните периоди. Като е достигнал до извод за неоснователност на подадената жалба и като е отхвърлил същата, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се присъждат разноски за настоящото производство, тъй като ответникът не е претендирал такива. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,