Решение № 13613 от 7.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6060/2018 г.

Решение № 13613 от 7.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6060/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ректора на медицински университет П., чрез процесуален представител, против решение № 357 от 16.02.2018 г., постановено по адм. д. № 2388/2018 г. по описа на Административен съд П.. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Не претендира разноски. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД), не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът Р. А., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Подробни съображения излага в писмен отговор на касационната жалба и писмена защита. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд П. отхвърля оспорването на ректора на Медицински университет П., против решение № 288/27.07.2017 г., на КЗД - трети специализиран заседателен състав по преписка № 464/2015 г., с което по оплаквания на Р. А.-д. м. - доцент в секция "Обща медицина" към Факултет по обществено здраве/ФОЗ/ на МУ - П., за дискриминация- тормоз, осъществен на основата на признак "лично положение", КЗД: -установява, че лен-кор. проф. д-р С. К., дмн, в качеството си на ректор на Медицински университет П., е извършил тормоз по признак "лично положение" по см. на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., вр. чл. 5 и чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., като не е приложил еднакви критерии за избор на завеждащ секция "Обща медицина" към катедра Здравен мениджмънт, икономика на здравеопазването и обща медицина"/ЗМИЗОМ/, и е назначил лице в противоречие с утвърдената обичайна практика на университета, без това да е подкрепено от обективно налични мотиви. За постанови съдебния акт първоинстанционния съд е приел, че оплакването ред КЗД касае две форми на дискриминация-неравно третиране по признак "лично положение" и тормоз по см. на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. Съдът е счел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в съответствие със законовите изисквания относно формата и съдържанието му, като проведената процедура е в съответствие с разпоредбите на ЗЗДискр, както и че определени действия и поведение на ответника са довели като резултат до накърняване на достойнството на жалбоподателката и са създали принизяваща и обидна среда. Решението на Административен съд П. е неправилно. В обжалвания акт на КЗД липсват съответни мотиви относно възприетия за осъществен тормоз по признак "лично положение". От прочита на съображенията на КЗД е видно, че същите представляват изложена фактическа обстановка, факти и обстоятелства относно правомощията на ректора в качеството му на административен орган, неписаното обичайно право и евентуалното нарушаването правилата за избор, но не става ясно кои точно действия или бездействия на ректора на медицинския университет П. са създали принизяваща и обидна среда за А., както и дали тези действия са имали за цел и съответно резултат създаването на неблагоприятна среда за жалбоподателката. Съдът въпреки направената констатация, че решението на КЗД "отново не е съвсем мотивирано" в частта, установяваща извършване тормоз по признак "лично положение", е развил подробни мотиви, замествайки липсващите такива на административния орган, при което е достигнал до заключения несъответни на установените факти по делото и приложимите материалноправни разпоредби. Административният съд е възприел осъществяването на тормоз чрез две форми на поведение на ректора на МУ П. - бездействие, изразено в неназначаване лицето А. на съответната позиция и чрез действие- назначаване на друго лице /кандидат/ на тази позиция, като според съда липсата на мотиви относно неприлагането на еднакви критерии за избор на Завеждащ секция "Обща медицина" към катедра ЗМИЗОМ и назначаването на друго лице в противоречие с обичайната практика на университета, осъществява състава на дискриминационно поведение по см. на чл. 5 от ЗЗДискр. Тормозът, като самостоятелен вид дискриминация съгласно разпоредбата на чл. 5 във връзка с § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗЗДискр., е дефиниран като всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. В случая липсва физическо или словесно поведение на ректора на МУ П. спрямо д-р А., целящо накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда, а и наличие на такова поведение не се твърди от подалото жалба лице. Същевременно не се установява от доказателствения материал по делото възприетите от първоинстанционния съд "други начини на поведение" от ректора на МУ- действие и бездействие, описани по-горе, да имат за цел или резултат накърняване достойнството на д-р Р. А., както и да създадат враждебна, обидна или застрашителна среда. Неназначаването на д-р А. на исканата от нея длъжност безспорно е нежелан за самото лице резултат, но същия не е последица от дискриминационно поведение на ректора на МУ П., т. е. не са налице визираните от закона цели на поведението на сочения за дискриминатор - накърняване достойнството на лицето, създаване враждебна, обидна или застрашителна среда, както по принцип, така и на основата на твърдения от лицето признак- лично положение. Не са налице и алтернативно дефинираните резултати на конкретното работно място-не се установява наличие на отрицателно отношение под някаква форма/ неприязън, обида-индивидуализирано конкретно отношение, застрашаване/ от всички други лица в работната среда на д-р Асенова, конкретно насочено спрямо нея. Субективното усещане за накърняване на достойнство в резултат на непостигане на желана цел не може да се тълкува разширително, още повече в контекста на приложимите материалноправни норми, които /§ 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр, вр. чл. 2 и чл. 4 от същия закон/ не изискват кумулация между накърняването на достойнството и евентуално създадената негативна среда, но изискват при всички случаи тази среда следа да съществува като обективен факт от действителността, който следва да се установи в проведеното производство, а това както се отбеляза по-горе в процесния случай не е сторено. Следва да се посочи, че в жалбата до КЗД признака "лично положение" не е конкретизиран от подателя, в последствие не и изяснен и обсъден от КЗД. Административният съд е извел заключение, че се касае за лично качество "упражняване право на труд", но от фактите по делото не се доказва нежелано поведение на дадено лице на основата на това качество, което да е създало негативна среда за д-р Асенова. Независимо от горното, липсата на формално изразени мотиви за действията на ректора в качеството му на административен орган при упражняване оперативна самостоятелност е обстоятелство, което е извън фактическия състав на тормоза по см. на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. В този смисъл несъответно на правомощията на КЗД по чл. 47, т. 4 от ЗЗдискр. е даденото в конкретния случай предписание на ответната в производството пред КЗД страна, тъй като същото не касае спазването на ЗЗДискр. или друг закон, уреждащи равенство в третирането, а по същество представлява непряка намеса в правомощията на администрацията на МУ П.. Предвид изложеното настоящия състав приема, че обжалваното решение е материално незаконосъобразно- не е налице извършена дискриминация от ректора на МУ П. - тормоз по признак "лично положение" по см. на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., вр. чл. 5 и чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Решението е и необосновано -изводите на съдебния състав не кореспондират със събраните по делото доказателства. При липсата на осъществен състав на дискриминация по см. на чл. 5 във връзка с § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗЗДискр. под формата на тормоз решението на административен съд П. е неправилно и в частта относно наложената глоба на д-р С. К., дмн, в качеството му на ректор на Медицински университет П., поради което следва да бъде отменено изцяло, а вместо него се постанови друго, с което решение № 288/27.07.2017 г., на КЗД-трети специализиран заседателен състав по преписка № 464/2015 г. се отмени като противоречащо на материалноправните разпоредби. Разноски от касатора в настоящото производство не са претендирани, поради което такива не следва да се присъждат. Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение