Решение № 114 от 6.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10022/2009 г.

Решение № 114 от 6.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10022/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Антоанета Христова от гр. София срещу решение № 169 от 23.10.2008 г. по адм. дело № 02101/2006 г. на Софийски градски съд, III-ж отделение, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност и необоснованост. Ответникът по касационната жалба Петър Янев изразява становище за неоснователността на касационната жалба. Останалите ответници не са изразили становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № РД-09-327 от 10.11.2003 г. на кмета на СО район Слатина, с която е одобрено попълване на кадастралната основа на ПИ 45, кв. 204 по плана на м. "Подуене - Редута" с двуетажна жилищна сграда, като незаконосъобразна. Касаторката, по жалба на която е образувано настоящото производство е участвала в производството като заинтересувана страна. Установено е при контрола за законосъобразност на оспорения административен акт, че същият е издаден от компетентния орган. Обсъдени са от съда посочените в заповедта правни и фактически основания, изложени от административния орган. Правилно съдът е стигнал до извода, че в случая, макар и да не е посочено в заповедта конкретно правно основание, на което е издадена заповедта, предвид позоваването на административния орган на общата разпоредба на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, попълването на сградата в кадастралния план е станало на основание подадена молба от Калин Христов Николов и при условията на § 6, ал. 6 от ПР на ЗУТ. Тази разпоредба препраща към реда за изменение по ЗТСУ и ППЗТСУ, изискващ спазване на процедурата по чл. 86 от правилника. Заложено е в разпоредбата императивното изискване за съставяне на констативен акт, съдържащ подписите на заявителя, актосъставителя и съсобствениците на процесния имот в който се нанася сградата, а така също и на собствениците на съседните имоти. В случая констативният акт е подписан само от Калин Христов, като от останалите собственици на имот 45, в който се попълва сградата актът не е подписан, а също така не е подписан и от собствениците на имот 44, при установеното обстоятелство, че сградата е построена на границата на двата имота, поради което неоснователно е твърдението на касаторката за липсата на правен интерес на жалбоподателя да оспорва заповедта. В жалбата, с която съдът е сезиран е изложено, че сградата, предмет на нанасяне в кадастралния план е построена на общата странична гранична линия между двата имота, като на основание чл. 109 от Закона за собствеността от жалбоподателя е заведено гр. дело № 7294/1995 г. по описа на Софийски районен съд, което е висящо пред СГС и към момента на подаването на жалбата не е приключило с влязло в сила решение. При тези данни следва извода, че е наличен спор за материално право, което е пречка за попълването на кадастралния план с процесния имот. Също така едно от основанията, на които е издаден административният акт е заповед № РД-09-50-537 от 24.10.1996 г., която заповед е оспорена пред съда и е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила решение № 5264 от 3.06.2002 г. по адм. дело № 3597/2001 г. на Върховния административен съд. Това решение е произвело своето правно действие и административният орган като се е позовал на отменена от съда като незаконосъобразна заповед е постановил незаконосъобразен административен акт, обстоятелство отчетено от съда при формиране на извода за незаконосъобразност на заповедта. Касационните основания са неотносими към извода на съда, поради което не биха могли да го опровергаят пред настоящата инстанция, а обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното, Върховният административен съд, второ отделение на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,