Решение № 15235 от 12.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13505/2016 г.

Решение № 15235 от 12.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13505/2016 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Н. П. срещу решение № 546/24.10.2016 г. по адм. д. № 442/2016 г. по описа на Административен съд М., с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 2153-11-17/01.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ - М., издадено на основание чл. 117, ал. 3 от КСО, с което е потвърдено разпореждане с № 111-00-1249-5/07.03.2016 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО - ръководителя на осигуряването за безработица, с което на П. е отпуснато обезщетение за безработица, считано от 01.11.2014 г. до 28.02.2015 г. в размер на 7.20 лева дневно. В жалбата са наведени съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Видно от легализираните доказателства представени от касационната жалбоподателка, тя е подала молба за изплащане на възнаграждение за годишен платен отпуск, поради което не се касае за обезщетение след прекратяване на трудовото й правоотношение съобразно Кипърското законодателство, а за възнаграждение за годишен отпуск, поради което за периода, за който същото е изплатено, трудовото правоотношение на П. не може да се счита за прекратено. Иска отмяна на решението на Административен съд М. и претендира разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - Директорът на ТП на НОИ М., редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е приел в процесното решение, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. В. П. е подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО на 24.11.2014 г. в ТП на НОИ - М.. Лицето е декларирало прекратено осигуряване, считано от 18.11.2014 г. с работодател в Р. К.. С подадено заявление U002 от същата дата се иска удостоверяване и легализация от НОИ на осигурителни периоди по законодателството на Р. К.. Към заявлението П. е приложила и 4 бр. документи, издадени от съответната държава. По представени на 14.04.2015 г. легализирани документи от Дирекция "Европейски регламенти и международни договори" на НОИ е отразена осигурена заетост на В. Н. П. по законодателството на Р. К., както следва: от 14.04.2014 г. до 31.10.2014 г. Във връзка с искане за уточняване на датата на прекратяване на трудовата дейност от П., на 20.11.2015 г. е подадено ново заявление U002 за удостоверяване и легализация от НОИ на осигурителни периоди по законодателството на Р. К., с приложени 5 бр. документи издадени в съответната държава. На 23.03.2016 г. по представени и легализирани документи от Дирекция "Европейски регламенти и международни договори" отново е потвърдена осигурителната заетост на П. от 14.04.2014 г. до 31.10.2014 г. включително. На основание чл. 54, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 54а, ал. 1 от КСО е издадено обжалваното разпореждане № 111-00-1249-5/07.03.2016 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО - ръководител на осигуряването за безработица, за отпускане на обезщетение за безработица, считано от 01.11.2014 г. до 28.02.2015 г. С решението на Административен съд М. правилно е било отхвърлено оспорването срещу решението на ТП на НОИ М.. Спорният въпрос е: от коя дата е дължимо обезщетението за безработица - от 01.11.2014 г. или от 17.11.2014 г., както твърди В. П.. Според нея, неправилно административният орган не е отчел като осигурителен стаж периода от 01.11.2014 г. - 17.11.2014 г., като не й е признат представен от нея документ удостоверяващ годишен платен отпуск от Фонд "Социално осигуряване" - на л. 19 по адм. д. № 442/2016 г. по описа на Административен съд М.. Според разпоредбата на чл. 54а, ал. 4 от КСО, паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако: 1.заявлението по ал. 3 е подадено в тримесечен срок от тази дата; 2. Лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата. В случая, видно от данните и направените проверки от НОИ, осигуряването на П. е прекратено на 31.10.2014 г., т. е. обезщетението следва да й се изплати, считано от 01.11.2014 г. Неоснователно и неотносимо е възражението й, че й е заплатен годишен платен отпуск за периода от 01.11.2014 г. до 17.11.2014 г., т. е. договорът й е прекратен /приравнено/ по чл. 328, ал. 1 от Кодекса на труда от страна на работодателя - без право на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ (л. 16 по адм. д. № 442/2016 г.). На л. 21 по адм. д. № 442/2016 г. е представена молба от П. за изплащане на възнаграждение за отпуск, поради което не следва да се приеме, че същата е продължавала да работи и е имала качеството на осигурена за този период - от 01.11.2014 г. до 17.11.2014 г. Това се потвърждава и от текста на Декларация - подписана от П., приложена към молбата й за заплащане на обезщетението за платен годишен отпуск, където - видно от подчертания текст - на л. 22 по адм. д. № 442/2016 г. на АС М. - "Декларирам, че съм безработен и нямам намерение да започна работа през периода на отпуска ми. ". Предвид изложеното, настоящият състав на Върховен административен съд, шесто отделение намира, че с получените отговори от компетентната институция на Р. К. и представени документи Е301 и преносим документ U1 безспорно е установена осигурена трудова дейност на касаторката П., съгласно законодателството на република Кипър до 31.10.2014 г. С оглед на това, правилно с разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица, потвърдено с процесното решение на директора на ТП на НОИ М., е отпуснато обезщетението за безработица на П., считано от 01.11.2014 г. По тези съображения и след проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото на ответника по касационната жалба съдебни разноски не следва да бъдат присъдени, тъй като такива не са своевременно поискани и доказани пред касационната инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение