Решение № 10861 от 22.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5209/2011 г.

Решение № 10861 от 22.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5209/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Татяна Петрова Стефанова от гр. Димитровград, чрез процесуалния й представител - адв. Адриан Хаджииванов, против решение № 108 от 01.03.2011 г., постановено по адм. дело № 90 от 2011 г. на Административния съд - Хасково, с което е отхвърлено оспорването й срещу решение № Ж-179-1 от 21.12.2010 г. на директора на РУСО - Хасково, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № 276 от 19.10.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при същото управление, и жалбоподателката е осъдена да заплати на РУСО - Хасково, разноски по делото в размер 150 лева. Искането е за отмяна на оспорения съдебен акт като неправилен, а сочените пороци са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК (нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост). Претендира се отмяна като незаконосъобразни на горецитираното решение на директора на РУСО - Хасково, и на потвърденото с него разпореждане № 276 от 19.10.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при същото управление за възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 от КСО за периода от 07.05 до 12.10.2007 г. в размер на 943 лв. главница и 691 лв. лихва поради настаняване на детето в детско заведение. Ответникът - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Хасково, не ангажира становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Хасково, по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО е оспореното от Татяна Петрова Стефанова от гр. Димитровград решение № Ж-179-1 от 21.12.2010 г. на директора на РУСО - Хасково, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № 276 от 19.10.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО - Хасково. С последното на основание чл. 114, ал. 3 от КСО е разпоредено касационната жалбоподателка да възстанови недобросъвестно полученото за периода 07.05-12.10.2007 г. вкл. парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО в размер на 943,43 лв. главница и 691,62 лв. дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспорваният административен акт е законосъобразен като постановен в съответствие с чл. 53, ал. 4 от КСО, според който ако детето е настанено в детско заведение, майката няма право на отпуск и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, независимо колко редовно е било посещавано детското заведение, и е отхвърлил жалбата на Татяна Стефанова срещу оспорваното решение на директора на РУСО - Хасково. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилни правни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. От данните по делото съдът е установил безспорно, че Татяна Стефанова е работила по трудов договор в ЕТ "Красимир Кирков" - гр. Димитровград, от 01.06.2005 до 12.10.2007 г. и е получавала парично обезщетение за отглеждане на дете по чл. 53, ал. 1 от КСО в платен отпуск, разрешен от работодателя й на основание чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). В заявлението-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 от КСО, представено на 16.01.2006 г. в ТП на НОИ - Хасково, касаторката е декларирала, че детето й не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка. Видно от доказателствата по делото, на 25.08.2006 г. Татяна Стефанова е подала нова декларация по чл. 46, ал. 2 от НРВПО във връзка с извършените промени в чл. 53, ал. 4 КСО, в сила от 26.08.2006 г., в която отново изрично е декларирала, че детето й не е настанено в детско заведение, че не е дала съгласието си платеният отпуск да се използва от друг чл. на семейството и че детето не се отглежда от безработно лице по програмата "В подкрепа на майчинството". При направена от контролните органи на РУСО - Хасково, проверка по чл. 107 от КСО било установено, че детето Елена Мариянова Стефанова е прието в ОДЗ № 2 - гр. Димитровград, на 07.05.2007 г. и в 7-дневния срок по чл. 14, ал. 1 от НИИПОПДОО (в редакцията й към ДВ, бр. 1 от 2007 г.) и до отписването му на 01.06.2008 г. жалбоподателката Татяна Стефанова не е подала декларация за промяна на обстоятелствата, която осигурителят да представи в РУСО - Хасково. Това е дало основание за започване на административното производство по издаване на оспорените административни актове - разпореждане и решение. Със служебна бележка изх. № 68 от 24.11.2010 г. (л. 13 от първоинстанционното дело) директорката на ОДЗ № 2 - гр. Димитровград, е удостоверила, че детето на касаторката е посещавало детското заведение за периода от м. 05 до 10.2007 г. и е отписано на 01.06.2008 г. Административният съд правилно е определил съществото на съдебния спор, който се свежда до тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО, според която парично обезщетение по ал. 1 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства е приел за установено, че дъщерята на жалбоподателката, родена на 12.10.2005 г., за времето 07.05-12.10.2007 г. е била настанена в детско заведение, поради което не е било изпълнено едно от условията, предвидени в чл. 53, ал. 4 от КСО, Татяна Стефанова да получава парично обезщетение за отглеждане на малко дете и съответно законосъобразно е било наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за този период ведно със законната лихва. Паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО се плаща на майката (или осиновителката) през време на нейния допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете, а това е отпускът по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), чиито разрешаване и ползване са регламентирани с чл. 46 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Правото на този отпуск възниква при условие, че детето не е настанено в детско заведение (чл. 164, ал. 1 КТ), а според чл. 47, ал. 7, т. 2 от цитираната наредба отпускът по чл. 164 КТ се прекратява, когато детето след разрешаването на отпуска бъде настанено в детско заведение. Това прекратяване на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете има за последица прекратяване и на паричното обезщетение, защото то е юридическият факт, пораждащ правото на обезщетение - чл. 164, ал. 3 КТ и чл. 53, ал. 1 КСО. Затова с чл. 53, ал. 4 КСО е прогласено правилото, че паричното обезщетение не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Идеята на законодателя е паричното обезщетение да се получава само от майка на дете, което не е настанено в детско заведение. С чл. 118, ал. 1 от Закона за здравето е предвидено детските ясли да се създават за подпомагане на семейството при отглеждане на деца до тригодишна възраст и за осигуряване на тяхното нормално физическо и психическо развитие. Към 29.09.2008 г. за "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора на заведението и са постъпили в детското заведение при спазване на реда по раздел III от Наредба № 6 от 27.02.1987 г. за организацията и дейността на детските ясли (отм. - ДВ, бр. 103 от 2.12.2008 г.). Основните касационни основания, направени пред настоящата инстанция, са в насока незаконосъобразност на оспореното разпореждане поради неспазване на 14-дневния срок по чл. 57, ал. 1 АПК. Както правилно е посочил административният съд, цитираната разпоредба определя сроковете, в които компетентният административен орган следва да се произнесе по искането за издаване на административния акт и да го издаде, и те са диференцирани с оглед обстоятелството дали органът е едноличен или колективен. Така установените срокове за издаване на административните актове не преклудират възможността и правомощието на административните органи да издават индивидуални административни актове след тяхното изтичане, а са създадени с оглед осигуряване на защитата на заинтересованите лица в случаи на мълчаливи откази на администрацията. В този смисъл Върховният административен съд споделя извода на първоинстанционния, че издаването на административния акт след изтичането на предвидените в чл. 57 АПК срокове не представлява съществено нарушение на производствените правила. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на изводите на съда по направеното от касатора възражение за размера на посочените в атакуваното решение суми за възстановяване и лихви върху тях. Както правилно е приел решаващият състав, представената справка за задълженията на Татяна Стефанова към НОИ представлява официален свидетелстващ документ, който като неоспорен по предвидения за това законов ред се ползва с презюмирана и обвързваща съда доказателствена сила. В тази връзка административният съд обосновано не е приел довода на касаторката за нерегулярното посещение на детето й в ОДЗ № 2 - гр. Димитровград, което според нея обуславяло отмяна на атакуваното административно решение. Обстоятелството дали то реално е посещавало детското заведение е ирелевантно, защото с неговото записване в обединеното детско заведение то се счита за настанено в ОДЗ № 2 - Димитровград, по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО. От данните по делото е видно, че за визирания в процесното решение период - 07.05-12.10.2007 г. вкл., настоящата касаторка е получавала обезщетенията при условията на § 22б от ПЗР на КСО като лице, намиращо се в разрешен отпуск за отглеждане на малко дете към 01.01.2007 г.. В тази връзка, видно от съдържащата се в административната преписка декларация от 25.08.2006 г., подадена по повод изменението на чл. 53, ал. 4 КСО (изм., ДВ, бр. 68 от 2006 г.), Татяна Стефанова е декларирала изрично, че детето й не е настанено в детско заведение. Това по категоричен начин сочи на извод за нейната недобросъвестност в случая - при знание, че новото обстоятелство (настаняване на детето в детско заведение) изключва правото на обезщетение по чл. 54, ал. 1 КСО, същата е получила и разходвала, а не е върнала на РУСО като недължими направените по заявената от нея сметка парични преводи. След като в хода на производството пред първоинстанционния съд е било безспорно установено от приобщената по надлежния ред към доказателствения материал по делото административна преписка, че дъщерята на касационната жалбоподателка е била записана през периода 07.05.2007-01.06.2008 г. в ОДЗ № 2 - гр. Димитровград, то в съответствие с приложимия материален закон решаващият състав на Административния съд - Хасково, е приел, че в случая е налице настаняване в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО и липсват основания за изменение на размера на определените за възстановяване суми. Безспорният факт, че за времето, през което касационната жалбоподателка е получавала обезщетение за отглеждане на малко дете, същото е било записано в детско заведение, се явява пречка за изплащане на посоченото обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от КСО, което води до извода, че Татяна Стефанова е получавала обезщетението недобросъвестно, следователно административният орган законосъобразно е наредил възстановяване на полученото обезщетение за този период ведно с начислената лихва. Настоящият състав на Върховния административен съд - шесто отделение, споделя и останалите фактически и правни изводи, изложени от Хасковския административен съд в мотивите към постановеното от него решение, поради което и с оглед изложените по-горе съображения счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,