Решение № 6653 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1441/2020 г.

Решение № 6653 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1441/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Джи Ти Ес Груп" ООД, ЕИК 114674113, чрез процесуален представител адв. Стефанова, против решение № 684/25.11.2019 г. на Административен съд - Плевен, постановено по адм. дело № 1079/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10511/04.09.2019 г. на началник сектор "Мобилни групи" в отдел "Оперативни дейности" - Велико Търново, Дирекция "Оперативни дейности" към ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект - закусвалня, находяща се в гр. Плевен и е забранен достъпът до него за срок от 7 дни. Касаторът изразява несъгласие с мотивите на първоинстанционния съд за наличие на основание за налагане на принудителната административна мярка. Твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че от контролния орган е даден задатък, за който не следва да бъде издаден фискален бон. Искането е за отмяна на решението и отмяна на наложената принудителна административна мярка. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът - началник на сектор "Мобилни групи" в отдел "Оперативни дейности" - Велико Търново, Дирекция "Оперативни дейности" към ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП – не се представлява в съдебното заседание по делото и не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10511/04.09.2019 г. на началник сектор "Мобилни групи" в отдел "Оперативни дейности" - Велико Търново, Дирекция "Оперативни дейности" към ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която на основание на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е постановено запечатване на търговски обект – закусвалня, находяща се в гр. Плевен, ул. "Сан Стефано" № 4, стопанисван и експлоатиран от "Джи Ти Ес Груп" ООД и забрана за достъп до него за срок от 7 дни. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган по приходите по чл. 186, ал. 3 ЗДДС, в изискуемата писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. От фактическа страна съдът е установил, че на 02.09.2019 г. е извършена оперативна проверка на търговски обект - закусвалня, находящ се в гр. Плевен, стопанисван от "Джи Ти Ес Груп" ООД, при която за контролна покупка на 1 бр. малка баница със сирене (поръчка за 03.09.2019 г.) на стойност 6 лв., заплатени в брой от проверяващия инспектор, не е издаден фискален бон от работещото в обекта фискално устройство. Издадена е ръчно написана бележка за приетата поръчка. При тези данни съдът е приел, че са налице фактическите, както и правните основания по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за налагане на принудителната административна мярка - запечатване на обект, както и основанията по чл. 187, ал. 1 ЗДДС за забрана достъпа до обекта и отстраняване стоките от него. Обсъдил е и мотивите на органа по приходите относно продължителността на срока на наложената мярка, обоснована с вида на нарушението, последствията от него, реда и организацията по отчитане на оборотите в търговския обект, декларираните обороти и финансови резултати, както и наличие на непогасени публични задължения и е приел, че определените 7 дни са под средния размер и съответстват на целта на закона и преустановителната и превантивна функция на ПАМ. Решението е правилно постановено. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и е извършил дължимата преценка за законосъобразност на административния акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай съдът е установил, че от "Джи Ти Ес Груп" ООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. От страна на дружеството не е оспорена описаната в акта фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. При тези факти законосъобразни са изводите на съда, че са налице предвидените от закона правни основания за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя, че е налице договор за поръчка и сумата от 6 лв., платена на 02.09.2019 г. представлява задатък и следва да бъде отчетена продажбата при получаване на продукта на 03.09.2019 г. и правилно е приел, че щом сумата е платена изцяло на 02.09.2019 г., то на тази дата следва да се издаде фискален касов бон, какъвто оспорващият не е издал, което не се оспорва, а и се доказва от КЛЕН от 02.09.2019 г. Принудителната административна мярка се прилага независимо от ангажиране административнонаказателната отговорност на дружеството и издаването на заповед за налагането й не е обусловено от издаване на наказателно постановление за установеното нарушение. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Възраженията за нарушение принципа за съразмерност по чл. 6 АПК са неоснователни. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. Останалите доводи в касационната жалба касаят законосъобразността на административния акт, а не конкретни пороци на първоинстанционния акт, съставляващи касационни основания по чл. 209 АПК. При извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора на касатора разноски не се дължат, а от ответника не е налице искане за присъждане, нито са представени доказателства за сторени такива. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,