Решение № 5306 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10284/2013 г.

Решение № 5306 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10284/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Русе против решение № 14 от 21.06.2013 г. по адм. дело № 155/2013 г. на Административен съд - Русе, с което е отменена заповед № з-1709/23.04.2013 г. на същия административен орган, с която на Мирослав Йорданов Митев е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички изисквания на закона и след установяване на допуснатото от Митев дисциплинарно нарушение. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд - Русе е постановено в противоречие с материалния закон. Правилно съдът приема, че атакуваната заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган и при спазване на установените в чл. 225, ал. 1 от ЗМВР срокове за налагане на дисциплинарно наказание. Изводът на съдебния състав за съществено нарушение на процедурата по образуване на дисциплинарното производство е направен в противоречие с нормативната уредба. Съгласно разпоредбата на чл. 238а от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР), когато дисциплинарното нарушение е по чл. 225 - 229 от правилника, дисциплинарното производство може да започне и без издаването на заповед, а за негово начало следва да се приеме първото извършено действие. В случая цитираният текст следва да се приложи и по отношение на извършеното от служителя Митев нарушение, което е квалифицирано по чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР. Ето защо обстоятелството, че в случая не е издадена заповед за образуване на дисциплинарно производство от дисциплинарно - наказващия орган, не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и не опорочава процедурата по налагане на наказание. В случая с оглед разпоредбата на цитирания текст следва да се приеме, че дисциплинарното производство е образувано с първото извършено действие по изясняване на случая, предприето след като с постановление от 29.01.2013 г. на Районна прокуратура - Русе материалите по преписка вх. № 310/2013 г. включително сигнала на Митев и на Горлоев, са изпратени на ОДМВР - Русе за установяване и проверка на фактите, изложени в сигнала. В конкретната хипотеза в това постановление и документите към него се съдържат данни по смисъла на чл. 231, ал. 1 от ППЗМВР за дисциплинарно нарушение. Образуването на проверка обаче в този случай не е задължително. Този извод се налага, както от разпоредбата на чл. 231, ал. 2 от ППЗМВР, така и от нормата на чл. 230 от ЗМВР, който предвижда задължителна проверка само в случаите на тежки дисциплинарни нарушения. След като проверка не е задължителна следва да се приеме, че не се изисква съставяне на писмена справка по реда на чл. 9, ал. 2 от Инструкция Iз - 2813 от 4.11.2011 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи и изготвената докладна записка от 11.03.2013 г. на началника на отдел "ОП" при ОДМВР- Русе е достатъчна да изясни релевантните факти и обстоятелства и основанията за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Митев. Ето защо съображенията на съдебния състав за допуснати съществени нарушения при образуване на дисциплинарното производство, водещи до отмяна на издадената заповед, не се споделят от настоящата инстанция. При издаване на оспорената заповед не е допуснато и нарушение на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Разпоредбата на цитирания текст задължава дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения. В случая изискванията на закона са изпълнени - на 15.04.2013 г. Митев е изслушан от дисциплинарно наказващия орган (протокол от същата дата), а на 16.04.2013 г. същият депозира пред органа писмени обяснения във връзка с нарушението, за което по- късно е наказан. Обстоятелството, че след изслушване на служителя дисциплинарно наказващият орган е събрал допълнителни доказателства, не опорочава дисциплинарното производство. Време на провеждане на изслушването и за приемане на писмените обяснения в закона не е предвидено. Освен това смисълът на изслушването, респ. на приемането на писмените обяснения, е да даде възможност на служителя да се запознае с твърдяното нарушение, да изрази отношението си към него и евентуално да представи доказателства. В случая целта на изслушването е постигната, а обстоятелството, че органът е длъжен да вземе предвид и доказателствата, посочени от служителя (чл. 229, ал. 3 от ЗМВР) налагат извода, че не е налице забрана за събиране на доказателства след изслушване на служителя. Ето защо следва да се приеме, че събирането на доказателства след изслушването на служителя не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че при налагане на дисциплинарното наказание не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението на административен съд - Русе в този смисъл е постановено в противоречие с цитираните по-горе норми и следва да бъде отменено. Тъй като спорът относно наличието на материалноправните основания за налагане на наказание фактически не е разгледан по същество от първоинстанционния съд, делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. С оглед изложеното и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските пред настоящата инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,