Решение № 3468 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11736/2020 г.

Решение № 3468 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11736/2020 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба от [фирма] със седалище [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Караиванов, срещу решение № 4453 от 05.08.2020 г. по адм. дело № 427/2020 г. на Административен съд София - град, 31 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед № РА – 30 – 325 от 30.10.2019 г. на Главния архитект на Столична община (СО), с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 225а ал. 1 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "подземен етаж и стоманобетонова фундаментна плоча под преместваем обект Б – павилион за обществено обслужване /събития и презентации/", находящ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор № 68134/2044.794, по кадастралната карта на [населено място], район "Витоша". С касационната жалба жалбоподателят твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди неправилност на извода на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Напротив посочват се такива, а именно неяснота относно наредения за премахване обект, поради наличие на разминаване в местоположението му по описанието в констативния акт и в заповедта. Както и вътрешно противоречие между установеното несъответствие в констативния акт, че на място е изградено нещо различно в несъответствие с издадения проект за поставяне на преместваем обект а именно в съществено отклонение от проекта по чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ, а с оспорената заповед е наредено премахването на незаконен строеж по и на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ с твърдението за липса на строителни книжа – одобрен проект и разрешение за поставяне без да са отчетени наличните такива, а именно одобрен проект от 10.05.2018 г. и разрешение за поставяне № 11 от същата дата. Твърди и че не е доказано, че е възложител или извършител на строежа, а именно основанието за това да бъде адресат на заповедта. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендира разноски. Ответникът Главният архитект на СО писмен отговор и чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на договореното в полза на процесуалния представител на касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, тъй като 07.09.2020 г., когато е изтичал срокът по посочената разпоредба е бил почивен ден, то срокът е изтекъл в следващия работен ден 08.09.2020 г., когато е и подадена касационната жалба, от надлежна страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното решение, съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия по представени по делото две заповеди от кмета на СО, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила - съставен е констативен акт от длъжностни лица по чл. 223, ал. 2 ЗУТ и съгласно изискванията на чл. 225, ал. 2 ЗУТ, срещу които е подадено възражение от жалбоподателя, като именно този констативен акт е станал основа на издаване на оспорената заповед. Приел е и че от доказателствата е установено, че е извършен строеж подземен етаж и стоманобетонна плоча на мястото, където според одобрените проекти от 10.05.2018 г. следва да бъде ситуиран преместваем обект Б – павилион за обществено обслужване /събития и презентации/, находящ се в ПИ идентификатор № 68134/2044.794 по КККР на район "Витоша" на СО като за осъщественото подземно строителство липсват одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж. Посочил е, че жалбоподателят не оспорва извършването на СМР, а само предназначението им за фундамент на разрешения за поставяне преместваем обект без да уточнява друго предназначение без да сочи констатираните на стоманобетонния фундамент анкерни групи за монтаж на метална конструкция. Приел е, че дори да се приеме, че спорният строеж няма предназначението за фундамент на преместваемия павилион, той е достатъчно добре индивидуализиран с оглед местонахождението, размерите и изпълнените СМР, за да може собственика да организира защитата си срещу заповедта за премахване, поради и което е приел липса на допуснато нарушение досежно индивидуализацията на обекта. Приел е, че спорният обект е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за чието извършване следва да са налице одобрени проекти и разрешение за строеж. Приел е и че същият не попада в рамките на изключенията по чл. 151 ЗУТ, за които не се изисква издаване на РС. Посочи е, че липсата на съответни строителни книжа за извършване на строежа го квалифицират като незаконен. Посочил е и че доколкото за предвидения павилион в ПИ не е издадено РС, а разрешение за поставяне, което не предвижда подземни работи, разрешение за поставяне № 11 от 10.05.2018 г. е ирелевантно за случая, още повече, че жалбоподателят е твърдял, че строежът не е част от предвидения павилион. Посочил е и че по делото не са ангажирани доказателства, че проверката е извършена на 04.07.2018 г., а не на 05.07.2018 г., когато е съставен констативният акт, но дори и това да е така е посочил, че е без значение за делото, тъй като не се оспорват констатациите относно изпълненото строителство. По тези съображения е достигнал до извод за законосъобразност на заповедта и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Правилно в оспореното решение е прието, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените. Правилно съдът е приел, че и в констативния акт и в оспорената заповед спорният строеж е индивидуализиран в достатъчна степен и по местонахождение, размери и изпълнените СМР, че да не е налице съмнение кой е нареденият за премахване обект, съответно жалбоподателят да може да ангажира защитата си. Спорният строеж е индивидуализиран с местонахождението му в ПИ идентификатор № 68134/2044.794 по КК на [населено място] и фактът, че в констативния акт е посочено, че този ПИ се намира в м. Симеоново, кв. 34, а в заповедта това не е посочено, не е факт, който да доведе до съмнение относно местоположението на имота. Това е така, тъй като кадастралните номера на имотите съдържат в себе си информация не само за местонахождението на самия имот, но и за кадастралния район и квартала, в който се намират (вторите четири цифри), както и първите пет цифри от идентификатор оказват града, в който се намира имот. Правилно съдът е приел, че безспорно е установено наличието на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който като извършен без строителни книжа – одобрени проекти и разрешение за строеж е незаконен и съответно подлежащ на премахване. В съответствие със закона е и извода на съда, че представени одобрени проекти от 10.05.2018 г. и разрешение за поставяне № 11 от същата дата за павилион Б не са относими към настоящото производство. Същите касаят поставянето на преместваем обект Б – павилион купол за обществено обслужване /събития и презентации/. Установено, че по одобрения проект от 10.05.2018 г. за фундамент на този обект е предвидено изграждането на конструкция от единични надземни преместваеми панелни фундаменти, обединени посредством стоманобетонни рандбалки – сглобяеми, над които да се полагат подови плочковидни сглобяеми панели, в които се фундират анкурни групи за монтаж на преместваеми стоманени колони. Извършеното на място и констатираните СМР не съответства на одобрените проекти за преместваемия обект, съответно същите и издаденото разрешение за поставяне са неотносими към това производство. Неоснователно е и възражението в тази връзка за противоречивост на заповедта, тъй като е установено отклонение от одобрените проекти за поставянето на преместваем обект, а е била издадена заповед за премахване на незаконен строеж. Напротив от констативния акт и от оспорената заповед се установява, че на място не е изпълнено нищо от предвиденото по одобрения проект за преместваем обект, който не предвижда подземно строителство и стоманобетонна плоча. Правилно е установено, че на място е извършен строеж, който като извършен без строителни книжа е незаконен. В тази връзка описаните фактически основания за издаване на заповедта – установен незаконен строеж – съответстват на правните основания, посочени в нея – чл. 225а, ал. 1 вр.