Решение № 11536 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11873/2014 г.

Решение № 11536 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11873/2014 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Стоян Динев Чалъков срещу Решение № 1274 от 8.07.2014 г. по адм. дело № 2733/2013 г. по описа на Административен съд Бургас, IХ състав. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на лицето срещу Ревизионен акт /РА/ № 02-1300922 от 12.07.2013 г., издаден от началник на сектор "Ревизии" и главен инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № 317 от 17.10.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Бургас при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради противоречие на фактическите изводи на решаващия състав със събраните по делото доказателства и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Позовава се на влязло в сила решение на АС Бургас, постановено по жалба на съпругата на касатора срещу РА, който обхваща същите задължения за същите данъчни периоди. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. Бургас, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Бургас е бил ревизионен акт /РА/ № 02-1300922 от 12.07.2013 г., издаден от началник на сектор "Ревизии" и главен инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № 317 от 17.10.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Бургас при ЦУ на НАП в частта, в която на Стоян Динев Чалъков са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 637,56 лева и лихви в размер на 279,82 лева и за 2009 г. в размер на 432,51 лева и лихви в размер на 142,44 лева, както и задължения за вноски за фонд ДОО за 2008 г. в размер на 1 495,80 лева ведно със съответните лихви за забава и за 2009 г. в размер на 759,76 лева ведно със съответните лихви за забава, допълнителни вноски за фонд ДЗПО за 2008 г. в размер на 439,94 лева ведно с лихви за забава и за 2009 г. в размер на 292,21 лева ведно с лихви за забава, и допълнителни вноски за НЗОК за 2008 г. в размер на 527,93 лева и за 2009 г. в размер на 467,54 лева ведно съответните лихва за забава. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата изцяло, като е приел, че ревизионният акт в съответната част е издаден от компетентен орган по приходите на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК след надлежно възложена ревизия и отговаря на изискванията за форма по чл. 120 ДОПК. Относно материалната законосъобразност на РА първоинстанционният съд е изложил съображения за наличие на основание за облагане на лицето по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, както и че установените задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ и тези за вноски за ДОО, ДЗПО, НЗОК за съответните данъчни периоди са правилно определени от приходните органи. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. АС Бургас е извършил дължимата проверка по чл. 160, ал. 1 и ал. 2 ДОПК като е разгледал и се е произнесъл по всички основания за законосъобразност на ревизионния акт, предмет на съдебен контрол, но неправилно е приел, че актът е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК. От доказателствата по делото се установява, че процесният ревизионен акт е издаден във връзка с решение № 45 от 11.02.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 155, ал. 4 ДОПК е отменен предходен ревизионен акт № 1201118 от 9.11.2012 г. и преписката е върната на органите по приходите за нова ревизия. По този начин е възстановена висящността на ревизионното производство, за което няма спор по делото, че е образувано преди 1.01.2013 г. /първата ЗВР е издадена на 27.06.2012 г./. Нормата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК е изменена с ДВ, бр. 82/2012, в сила от 1.01.2013 г. и същата предвижда, че ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за възражения. Съгласно § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК /ДВ, бр. 82/2012 г. в сила от 1.01.2013 г./ всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизане в сила на този закон, се довършват по досегашния ред. В този преходен режим попадат образуваните и висящи ревизионни производства, по които преписката е върната за нова ревизия от решаващия орган, тъй като съгласно чл. 155, ал. 6 от ДОПК, с решението по чл. 155, ал. 4 ДОПК не се поставя началото на ново ревизионно производство. Следователно производството по извършване на процесната ревизия, се явява образувано и висящо към момента на изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК /ДВ, бр. 82/2012/, поради което и на основание § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК е приложим действащият до 1.01.2013 г. ред за издаване на ревизионния акт, който изисква компетентният орган по приходите да бъде оправомощен със заповед на органа, възложил ревизията. В случая по делото няма спор, че ревизионният акт е издаден от органа, възложил ревизията и от ръководител екип, които не са оправомощени със заповед по чл. 119, ал. 2 от ДОПК /в ред., действаща преди изм. с ДВ, бр. 82/2012 г./ и не разполагат с материална компетентност да издадат ревизионния акт на Стоян Динев Чалъков. При липса на компетентност на органа - издател, ревизионният акт се явява нищожен. Като е приел, че актът е валиден, АС Бургас е постановил решението си в противоречие с чл. 119, ал. 2 във връзка с § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК, поради което и на основание чл. 218, ал. 2 АПК във връзка с чл. 221, ал. 1 АПК то следва да бъде отменено изцяло. Спорът следва да се реши по същество като на основание чл. 168, ал. 2 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК се прогласи нищожността на оспорения ревизионен акт. Предвид наличието на порок, който засяга преценката на съда относно валидността на акта, е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на касационния жалбоподател за неправилност на решението, включително и с оглед влязлото в сила решение на АС Бургас за отмяна на РА, издаден на съпругата му, отнасящ се за задължения за същите данъчни периоди. При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане, на касационния жалбоподател се дължат направените съдебни разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 15 лева, представляващи заплатени държавни такси. Няма данни за заплатено адвокатско възнаграждение както за първата, така и за касационната инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение,