Решение № 5417 от 25.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 559/2017 г.

Решение № 5417 от 25.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 559/2017 г., V о., докладчик съдията Владимир Николов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" срещу Решение № 272/14.11.2016 г. по адм. д. № 16/2016 г. по описа на Административен съд - Х. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че оспорената пред първоинстанционния съд заповед, е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, като от представените по делото доказателства безспорно се установява извършеното от държавния служител дисциплинарно нарушение. Сочи, че съдът е извел необосновани правни изводи за липсата на извършено нарушение и доказателства, които го подкрепят. Моли да се отмени решението и да се потвърди издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. В съдебното заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Г. М. С., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Поддържа доводите изложени в представения писмен отговор. Претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд е отменил по жалба на Г. М. С. Заповед № 21/06.01.2016 г. издадена от директора на Агенция "Митници" за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение. В оспорената заповед е посочено, че Г. М. С. - държавен митнически инспектор в Митнически пункт К. А., М. С., на 17.01.2015 г. след извършена проверка на автобус с рег. № 34UG5563 на фирма "TROY", пътуващ от Турция за Румъния, не е съставил протокол за извършената физическа проверка по искането на ТДНС - Х., като по този начин е нарушил т. III. 2.А от Вътрешните правила за работа с "Програма за граничен митнически контрол на ППС" на отделните групи потребители в зависимост от предоставените им права за достъп и работни места на МП "К. А.", ГКПП "К. П. войвода" и ТМУ С., утвърдени със Заповед № РД 15-225/08.07.2011 г. на Началника на М. С. След като на същата дата не е регистрирал този протокол в Системата за регистриране на протоколи за извършени физически проверки и Регистъра за извършени проверки, воден в МП "К. А.", не е спазил Заповед № РД 15-225/30.06.2014 г. на Началника на М. С. С деянието си С. не е изпълнил служебните си задължения, регламентирани в чл. 24, ал. 1 от ЗДСл и т. V. 9 от връчената му на 04.06.2014 г. длъжностна характеристика, във вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДСл, което представлявало дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. Посочено е също така, че в периода от 17.01.2015 г. до 17.04.2015 г., т. е. в законоустановения по чл. 34, ал. 1, предл. първо от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) срок, след извършване на проверка на горепосочения автобус, при която са открити описаните в Разписки № 0021315/17.01.2015 г. и № 0021316/17.01.2015 г. стоки, Г. С. не е предприел действия по образуване на административнонаказателно производство, в т. ч. съставяне на актове за установяване на административно нарушение по чл. 233, ал. 3, във вр. с ал. 1 от ЗМ и по чл. 238в от ЗМ, като същият не е изпълнил служебните си задължения, регламентирани в чл. 2, ал. 1, предложение пето и чл. 15, ал. 2, т. 10 от ЗМ, във вр. с чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, т. V. 9 от длъжностната му характеристика, връчена на 04.06.2014 г., във вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДСл, което представлява дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл." Административен съд Х. подробно е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установено, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентния орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание и другите административнопроизводствени правила, но при нарушение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарни наказания. В хода на образуваното дисциплинарно производство са изискани писмените обяснения на служителя и същия е изслушан, като наказанието е наложено в законоустановените срокове. В същото време, законосъобразен е изводът на съда, че в конкретния случай има непълнота и противоречие при фактическото описание на нарушението, като същото не е доказано по безспорен начин. По делото няма спор, че на 17.01.2015 г. митническите служители Б. Б. и Г. С. са извършили проверка на автобус с рег. № 34UG5563 на фирма "TROY", пътуващ от Турция за Румъния, като не са установени някакви нарушения. Във връзка с искане № ХС-31-89/17.01.2015 г. на ТДНС - Х., автобусът е върнат за повторна проверка, при което в тайник са открити 120 чифта маратонки "Найк" и общо 716 бр. парфюми от различни марки, които са иззети с разписки № 0021315/17.01.2015 г. и № 0021316/17.01.2015 г. В същото време, правилно е установено от първоинстанционния съд, че няма данни защо е прието от дисциплинарнонаказващия орган, че именно С. е следвало да състави протокол за проверката и след това да го въведе в Системата за регистриране на протоколи за извършени физически проверки и Регистъра за извършени проверки. Д. С. е определен като служител, който да регистрира протоколите за физически проверки, съгласно Заповед № РД 15-245/30.06.2014 г. на началника на М. С., но само при положение, че е съставен такъв. В цитираната от дисциплинарнонаказващия орган точка от Вътрешните правила се предвижда съставянето на протоколи, но не е посочено от кого се съставят. Видно от представеното пред административния съд искане № ХС-31-89/17.01.2015 г. на ТД на ДАНС, като служител извършил проверката се е подписал П. Г., а не Б. или С. След като не е регламентирано, кой служител съставя протокола за проверката, би следвало да е именно този който е приел искането за извършване на проверката и съответно се е подписал, че я е извършил, да състави протокол от проверката. Следва да се отбележи, че П. Г. също фигурира като служител, който да регистрира протоколите за физически проверки, съгласно Заповед № РД 15-245/30.06.2014 г. на началника на М. С., като освен това същият е посочен като отговорник на Б. и С. В тази връзка са неоснователни доводите в касационната жалба, че безспорно било доказано, че С. не бил съставил протокол за проверка, тъй като по делото не е доказано, че именно негово е било това задължение. Д. С. е съставил разписките за изземване на откритите стоки, но това не означава, че същият е следвало да състави протокол за проверка, тъй като такава процедура не е разписана никъде и освен това, както се посочи по-горе, е налице изрично отбелязване, че служителят Г. е извършил проверката. Изцяло неоснователни и извън касационните основания са доводите в жалбата за съдържанието и характера на протокола, като абсолютно необосновано е позоваването на чл. 81, ал. 2 от АПК и възможността за обжалването му пред компетентния съд, още повече, че посочената норма предвижда оспорване единствено по административен ред на съдържанието на документ. В същото време, първоинстанционния съд правилно е посочил, че по отношение и на другото посочено в заповедта неизпълнение на служебните задължения, че в периода от 17.01.2015 г. до 17.04.2015 г., т. е. в законоустановения по чл. 34, ал. 1, предл. първо от ЗАНН срок, след извършване на проверка на горепосочения автобус, при която са открити описаните в Разписки № 0021315/17.01.2015 г. и № 0021316/17.01.2015 г. стоки, Г. С. не е предприел действия по образуване на административнонаказателно производство, в т. ч. съставяне на актове за установяване на административно нарушение по чл. 233, ал. 3, във вр. с ал. 1 от ЗМ и по чл. 238в от ЗМ, не е налице безспорно доказано нарушение. Касационната инстанция изцяло възприема доводите на решаващия съд, за непълнота на мотивите на дисциплинарнонаказващия орган защо приема, че именно С. е следвало да състави АУАН. В самата заповед за налагане на дисциплинарно наказание изрично се сочи (стр. 1 от същата), че Б. Б. е открил изграден тайник зад единия от резервоарите, поради което не става ясно защо след като нарушението е установено от друг служител, е следвало именно С. да издаде акт за установяване на административно нарушение. Освен това, видно от приложените по делото доказателства, с протоколно определение от 15.05.2015 г. по НОХД № 437/2015 г. по описа на Районен съд С., е одобрено постигнатото споразумение, с което подсъдимият Х. К., гражданин на Р. Турция е признат за виновен за престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК за внесените през границата на страната на 17.01.2015 г. през МП К. А. 120 чифта маратонки марка "Найк", без съгласието на притежателя на марката. С присъда от 26.05.2016 г. по НОХД № 949/2015 г. по описа на Районен съд С. подсъдимият Т. Ч., гражданин на Р. Турция е признат за виновен за престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК за внесените през границата на страната на 17.01.2015 г. през МП К. А. парфюми от различни марки, без съгласието на притежателя на марката. При това положение, безспорно е установено, че за стоките, описани в горепосочените разписки за изземване, е било образувано и приключило наказателно производство, като е налице съдебен акт по отношение на вината на подсъдимите лица. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗАНН, когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува. По делото пред АС Х. действително не са събрани данни, кога точно е образувано наказателното производство, но при положение, че е недопустимо кумулирането на административнонаказателна и наказателна отговорност, а безспорно е установена реализираната наказателна отговорност, то ирелевантно за спора е дали С. е следвало да състави АУАН за извършеното митническо нарушение. Дори и такива актове да са били съставени, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, е следвало да се прекрати административнонаказателното производство и материалите да се изпратят на съответния прокурор. В тази връзка са неоснователни доводите в касационната жалба за необоснованост на съдебното решение. В случая, от страна на първоинстанционния съд правилно са анализирани доказателствата и правилно са установени фактите по спора, поради което не е налице твърдяната необоснованост на изводите му. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, ще следва касаторът да заплати на ответника по касация, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, каквото искане е своевременно направено. В същото време, по делото няма доказателства за неговото действително заплащане. Представената пред касационната инстанция разпечатка (стр. 16) не доказва извършено плащане. Същата не съдържа данни за своето естество - дали е извлечение от сметка, платежно нареждане или друг документ, като няма данни за титулярите на сметките, самата банка, както и липсват подпис и печат на съответното длъжностно лице. Освен това, страната не е представила и списък на разноските, съобразно изискването на чл. 80 от ГПК, поради което разноски за касационната инстанция не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение