Решение № 4609 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7966/2016 г.

Решение № 4609 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7966/2016 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от М. А. М. от гр. Б., подадена чрез адв. М. М., срещу решение № 195 от 28.04.2016 г., постановено по адм. дело № 925/2015 г. от Административен съд - П. С него съдът е отхвърлил жалбата на М. А. М. против Уведомително писмо с изх. № 02-130-6500/6636 от 28.09.2015 г. (неправилно изписано като № 02-230-6500/6636 от 29.09.2015 г.) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ). С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се съображения, че при издаване на процесното уведомително писмо административният орган бил допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се нарушение на чл. 35 и 36 АПК. Освен това неправилно установените като недопустими за подпомагане площи били определени само на база извършени теренни проверки. Направено е и възражение за липса на материална компетентност на зам. изпълнителния директор на ДФЗ да издава уведомителни писма. В представените по делото писмени бележки се съдържа и оплакване за липса на фактически основания на акта. Неправилно съдът се позовал и на назначената по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ), тъй като заключението по нея било направено по неверни данни, а именно се позовавало на извършена проверка на място, каквато не била правена. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяването на ново по съществото на спора, с което уведомителното писмо да бъде отменено. Претендират се и разноски. Ответникът - зам. изпълнителният директор на ДФЗ в писмена молба, подадена до съда от процесуалния представител, ст. юрк. Н.-Г., оспорва жалбата като неоснователна. Прави искане за присъждане на разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Според него съдебният акт, с който било потвърдено уведомителното писмо, бил правилен и законосъобразен и издаден от компетентен орган при надлежно делегиране на правомощия от страна на изпълнителния директор на зам. изпълнителния директор на ДФЗ. В съответствие с § 2 на чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. с оспорения акт било отказано плащане по силата на чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП. Поради това счита, че решението следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира подадената в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна касационна жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Производството пред Пазарджишкия административен съд е било образувано по жалба на М. А. М. срещу Уведомително писмо с изх. № 02-130-6500/6636 от 28.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. С него на жалбоподателката е отказано финансово подпомагане по подадено от нея заявление по СЕПП, СПП и НР1. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената форма и при спазване на процесуалните и материалноправни норми. Същият съдържал както правни, така и фактически основания, поради което се явявал мотивиран и не страдал от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Посочени били конкретни обстоятелства и като цяло били налице мотиви, въз основа на които издателят му да приеме, че са налице недопустими за подпомагане площи. Съдът е уточнил, че мотивите към административния акт могат да се съдържат в други документи, неразделна част от него, каквито са извършените справки, проверки и т.н., представляващи фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание. Установил е, че на подаденото от М. М. заявление с УИН 13/040614/75828 е била извършена административна проверка в ИСАК, съгласно чл. 37, ал. 2 ЗПЗП и съобразно изискванията на чл. 20, т. 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009. Въз основа на нея били констатирани застъпвания на площи, заявени от повече от един кандидат. В резултат на изпълнена процедурата по чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5 от 27.02.2009 г.) за площ от 0,32 ха М. М. изрично отказала ползване, поради липса на документ за правно основание. От нея само 0,15 ха били изключени от допустимата за подпомагане. От заявената за подпомагане площ в размер на 35,70 ха като недопустима за подпомагане като попадаща извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" била установена площ от 10,92 ха. Като правни основания за постановения отказ били посочени чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 ЗПЗП, касаещи застъпени площи и площи, които кандидатът не стопанисва. По делото нямало данни заповедта на министъра на земеделието и храните, с която бил приет специализирания слой, да е обжалвана от жалбоподателката, поради което в частта отнасяща се до заявените от нея имоти, същата била влязла в сила. По делото е била назначена и изслушана СТЕ, която е потвърдила констатациите на административния орган, както и определеното от него процентно съотношение на наддекларираните към установените площи. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице като обективно дадено и неоспорено от страните. Решението е правилно. Видно от доказателствата по делото, със заявление с УИН 13/040614/75828 М. А. М. е заявила за подпомагане по СЕПП, СПП и по НР1 22 земеделски парцела с обща площ от 35,70 ха в землището на гр. Б. Парцелите са заявени като постоянно затревени площи - пасища, мери, ливади. За декларираните данни в заявлението на кандидата са извършени административни проверки за определяне на допустимите за подпомагане площи. В тази връзка с писмо с изх. № 02-130-6500/4994 от 8.08.2014 г. жалбоподателката е била уведомена за установено наличие на площи, заявени от повече от един кандидат и й е указано, че следва да представи доказателства за правното основание за ползване на застъпената площ. След изпълнение на предвидената в чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. процедура бенефициентът е отказала ползване за площ от 0,32 ха, за които не е представила документи, с които да докаже правното си основание на ползване. От тях само 0,15 ха са били изключени от допустимите за подпомагане площи. При извършените административни проверки, е установено също, че част от 10,92 ха от общо декларираната площ попада извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане". По отношение на заявените от жалбоподателката площи са били извършени теренни проверки от ОСЗ - П., видно от представените по делото протоколи. Със заповед на министъра на земеделието и храните № РД-09-807 от 5.12.2014 г. е одобрен обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г." като част от СИЗП на земеделските парцели. Срещу тази заповед при постановяване на първоинстанционното решение не са били налице данни за подадено от касаторката възражение срещу обхвата на обновения специализиран слой от земеделския стопанин. Твърдение, че такова възражение е било подадено се навежда едва с писмените бележки пред касационната инстанция, поради което и не следва да се обсъжда. Освен това същото не е подкрепено с никакви доказателства. Със заповед № РД-46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е утвърден окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., като част от СИЗП. Жалбоподателката не се е възползвал от възможността да оспори и тази заповед, поради което в частта, отнасяща се до заявените от М. М. имоти, заповедта е влязла в сила и административният орган е бил обвързан с постановеното от нея. В заключение следва да се приеме, че правилно е била определена като недопустима за подпомагане площ от 11,07 ха, от които 0,15 ха от неотстранени застъпвания и 10,92 ха като попадаща извън специализирания слой. Правилно е било определено и процентното съотношение между наддекларираната към установената площ в размер на 44,95% по СЕПП и НР1, а съгласно чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г., при процентно отношение на наддекларирана площ към установената площ над 20% и до 50% санкционираната площ е равна на установената и се отказва финансиране, поради което следва да се приема, че правилно е постановен отказ за финансиране. Неоснователно е възражението в касационната жалба за липса на материална компетентност на органа, издал акта. По делото е представена заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015 г. на изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", с която в т. 1 е делегирал на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за подпомагане, съгласно чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Заповедта и издадена на основание чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, 2 и 4 ЗПЗП и чл. 10 от Устройствения правилник на ДФЗ, по силата на които в правомощията на изпълнителния директор на ДФЗ влизат представляване на фонда и ръководене на дейността му при осъществяване на всички негови функции. Изпълнителният директор се е възползвал от възможността, дадена му от чл. 11 от Устройствения правилник на ДФЗ да делегира част от своите функции на заместник изпълнителния директор посредством цитираната по-горе заповед, в която сред делегираните функции изрично е посочено издаването на уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания. След изменението на чл. 20а от ЗПЗП (ДВ, бр. 12 от 2015 г.) е създадена нова ал. 4, с която изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Неоснователно е възражението за немотивираност на акта. Неразделна част от оспореното писмо са таблиците за формиране на общата сума на финансово подпомагане. Последните, заедно с обстоятелствената част на акта, съдържат информация за конкретната площ, за която се постановява отказ, и информация за относимостта на отказа към установените факти. А именно, че в случая са налице неотстранени застъпвания и че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, като попадащи извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., поради което не подлежат на подпомагане по силата на чл. 43, ал. 3, т. 5 и т. 6 ЗПЗП. В този случай административният орган правилно е отказал финансово подпомагане на касаторката, тъй като размерът на редукцията съставлява установената разлика при пространственото сравнение на заявените площи с референтните парцели от СИЗП. Съгласно чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. при процентно отношение на наддекларирана площ към установената площ над 20% до 50% санкционираната площ е равна на установената и се отказва финансиране. В процесния случай наддекларираната площ съставлява 44,95% и попада в този обхват, поради което за цялата заявена за подпомагане площ е отказано оторизиране на заявената сума. По НР1 също не е отпусната поисканата сума за подпомагане, тъй като е установена разликата над 20%, но под 50% от установената площ, с което е изпълнено изискването на чл. 16 от Регламент № 65/2011 г. на Комисията. Като правни основания за отказа по НР1 са посочени разпоредбите на чл. 12, т. 1 и т. 4 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 11 от 3.04.2008 г.), които са относимите разпоредби към настоящия случай, касаещи отказ за подпомагане поради неотстранени застъпвания и невключени в специализирания слой площи. По отношение на СПП административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 15г, ал. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в схемите за национални доплащания и за специфично подпомагане, съгласно която преразпределителното плащане се предоставя под формата на завишено плащане на площ за първите до 30 ха, за които земеделският стопанин е получил подпомагане по СЕПП. Според ал. 1 на същия текст право на подпомагане по СПП имат земеделски стопани, които имат право на плащане по СЕПП. След като не е установил право на плащане по СЕПП правилно на заявителката е отказано плащане и по тази мярка. Към преписката са приложени и всички необходими документи, които да обосноват издаването на процесното уведомително писмо. Същите са приобщени към преписката и съставляват мотивната част на административния акт по смисъла на ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ. Неоснователно в жалбата се твърди и че неправилно административният орган при издаване на оспорения акт се е позовал само на извършени теренни проверки. Оторизирането на заявените за подпомагане площи се извършва след административна проверка чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Тази проверка представлява пространствено съпоставяне на данните от заявленията за подпомагане с данните от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). Този регистър се създава, поддържа и обновява от Министерството на земеделието и храните - чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП. По законовата делегация на чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП министърът на земеделието и храните определя с наредба условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на системите по ал. 2, в това число и системата за идентификация на земеделските парцели - чл. 30, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП. В изпълните на тази делегация е приета Наредба № 105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г., в сила от 11.03.2014 г., данните в СИЗП за физическите блокове и специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" се обновяват ежегодно чрез дешифрация (дистанционно разчитане) на актуална цифрова ортофотокарта, изготвена чрез самолетно или сателитно заснемане или чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и на допустимата за подпомагане площ в тях. В чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г. е предвидено, че теренните проверки се извършват въз основа на заповед на министъра на земеделието и храните и не са проверки на място по смисъла на чл. 37 ЗПЗП. Резултатите от тях се отразяват в контролни доклади, които служат за обновяване на информацията в СИЗП. При тази подзаконова регламентация, настоящият състав намира, че за разглежданата кампания е било допустимо актуализиране на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" чрез извършване на теренни проверки. Този нормативен текст е отменен с решение № 1155 от 2.02.2015 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд по адм. дело № 10538/2014 г., но това решение има действие от датата на обнародването му в Д. вестник - чл. 194 от АПК. Решението е обнародвано в Д. вестник на 3.07.2015 г., бр. 50/2015 г. и от тази дата отмяната има действие. Видно от приложените протоколи за специализирана теренна проверка, същите са извършени на 9.10.2014 г. и на 21.10.2014 г., т.е. при действието на разпоредбата на чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г. преди отмяна на израза "чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и допустимата за подпомагане площ в тях", поради което актуализацията на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" по този метод е бил допустим. Тук е мястото да се отбележи, че заявлението на жалбоподателката не е попаднало в риск извадката за проверки на място, поради което такава проверка не е извършена за БЗС, оторизирани с оспореното уведомително писмо. Теренните проверки не са проверки за контрол. Те се осъществяват от служители на ОДЗ и тяхната цел е да се установят границите на референтните парцели, които са включени в системата за идентификация на земеделските земи в Интегрираната система за администриране и контрол. Извършват се по реда на чл. 16 от Наредба № 105, отменен, но действащ към момента на извършването им. Теренните проверки са различни от проверките на място, за които земеделският производител се уведомява. Последните се извършват от инспектори на съответната териториална структура на ДФЗ и имат за цел да инспектират земеделското стопанство. В тази връзка е неоснователно и възражението относно изслушаната по делото СТЕ. Същата се е позовала и има предвид извършените специализирани теренни проверки на място, а не проверки на място. Съдът правилно се е позовал на заключението на вещото лице. Същото не е било оспорено от страните. По изложените съображения решението на Пазарджишкия административен съд като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Претенцията на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,