Решение № 70 от 11.04.2016 г. на ВКС по н. д. № 175/2016 г.

Решение № 70 от 11.04.2016 г. на ВКС по н. д. № 175/2016 г., I н. о., НК, докладчик съдията Спас Иванчев Производството по реда на чл. 346, ал. 1 и сл. от НПК е образувано по подадена жалба от подс. Ш. срещу решение № 438/16.12.2015 г. по ВНОХД № 665/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, н. о., 1-ви състав. С това решение е потвърдена изцяло присъда от 16.06.2015 г. по НОХД № 69/2015 г. на Монтанския окръжен съд, с която подсъдимият Ш. е осъден за извършено престъпление по чл. 115 от НК на 12 години лишаване от свобода при първоначален строг режим. С тази присъда са уважени и предявени граждански искове в размер на по 100 000 лева за малолетните деца на пострадалата и в размер на по 60 000 лв. за майката и бащата за претърпени неимуществени вреди, както и по 1000 лв. на двамата последни, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди. Съдът от първата инстанция е присъдил и разноски по делото, произнесъл се е и по веществените доказателства по делото. В касационната жалба на подс. Ш. се релевират доводи за нарушение на закона и за явна несправедливост на наложеното наказание. В присъдата не било обсъдено състоянието на дееца, определено като близко до физиологичен афект. В жалбата се прави позоваване за противоречие между твърдяно намерение за лишаване от живот от една страна и опита на съда да установи действителните причини за действието на подс. Ш. от друга. Иска се квалифициране на деянието като такова по чл. 118 от НК, а наказанието следвало да се намали, както и размера на присъдените обезщетения. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пледира да се остави без уважение жалбата като неоснователна. Според него желанието на дееца е било производството да протече при съкратена процедура, като съобразно това квалификацията по чл. 115 от НК била законосъобразна и в съответствие с признатите по делото факти. Неоснователно се твърдяло действие в състояние на силно раздразнение, като позовавайки се на експертите твърди, че дори и пострадалата да го е предизвикала, той не се е намирал в състояние на физиологичен афект. Заявява, че липсва основание за това деянието да бъде преквалифицирано по чл. 118 от НК и моли постановеният съдебен акт като правилен и законосъобразен да бъде оставен в сила. Гражданските ищци и частни обвинители, редовно призовани по делото, не се явяват, за тях се явяват процесуални представители. Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители Б. В. и Р. Г. пледира да се остави без уважение като неоснователна касационната жалба. Присъдата била правилна и законосъобразна, фактите и обстоятелствата не сочели друго деяние, освен умишлено. Въззивната инстанция била обсъдила всички относими към умисъла обстоятелства, включително и поругаването на трупа на пострадалата. Повереникът на В. Л. пледира, че тезата на защитата за състояние на афект се е поддържала на всички инстанции, като било обосновано подробно от тях защо тя не се възприема. Моли да се споделят изводите на съдилищата по отношение на квалификацията на деянието, както и по отношение на наказанието. Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители Л. Б. и П. Б. пледира относно това, че било безспорно в съдебната практика, че за умисъла не се съдело по обясненията на извършителя, а по обективно установените обстоятелства, които в случая сочели на квалификация по чл. 115 от НК. Според повереника наказанието било правилно определено и моли да остави в сила атакуваното решение. Подс. Ш., редовно призован, се явява лично, представлява се от защитник, който поддържа жалбата и моли за решение в този смисъл и съобразно искането в нея. Моли да се приеме, че поведението на пострадалата е довело до агресивната реакция на дееца. Моли също така да се намали присъденото обезщетение. Подс. Ш. заявява, че съжалявал, като не искал това да се случи. Пострадалата г била провокирала с това, че не му дала да види децата си, за които искал да се грижи. При последната си дума подс. Ш. заявява, че моли да бъде постановено решение, с което да се признае, че е извършил деянието в състояние на факт, като изразява още един път съжалението си. Върховният касационен съд, I-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Монтанският окръжен съд с присъда по реда на съкратеното съдебно следствие по глава 27-ма от НПК и чл. 371, т. 2 от НПК е признал подс. Ш. за виновен в извършване на престъпление по чл. 115 от НК на 30.09.2013 г. в [населено място], Монтанска област -за убийството на Н. В. Б. Съдът е наложил 12 години лишаване от свобода при първоначален строг режим, по реда на чл. 58а от НК, като е редуцирал наказание от 18 години. По делото са приети за съвместно разглеждане граждански искове от възходящите и низходящи наследници на пострадалата за претърпени имуществени и неимуществени вреди. Съдът е определил по 100 хиляди лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди за малолетните деца, като за В. Л. е отхвърлил иска до пълния предявен размер за сумата над 100 хиляди до 120 хиляди лева. На родителите съдът е присъдил по 60 хиляди лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди, отхвърляйки исковете над тази сума до пълния предявен размер от по 100 хиляди лева, както и е присъдил обезщетение от по 1000 лева за претърпени имуществени вреди, отхвърляйки исковете за тези вреди до пълния предявен размер от по 2000 лева. Подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски, като съдът се е произнесъл и по веществените доказателства. Софийският апелативен съд с посоченото решение и по жалби на подсъдимия, както и на гражданските ищци и частни обвинители В. и Г., е потвърдил изцяло присъдата. Касационната инстанция отчита обстоятелството, че производството пред съда от първата инстанция е протекло по диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК, като подс. Ш. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. И двете инстанции по същество са направили законосъобразна преценка, че направеното по този начин самопризнание се е подкрепя от събраните по делото доказателства. Изводите им в тази насока са логични и последователни, без да е възникнал спор по фактите в производството до този момент. Събраните по делото доказателства към момента на внасяне на обвинителния акт и признанието в съдебното производство са еднопосочни и напълно достатъчни, за да обосноват като правилно и законосъобразно определението на съда от първата инстанция по чл. 372, ал. 4 от НПК. По този начин са изпълнени и изискванията на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС. В касационната жалба се навеждат доводи за наличието на нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Жалбата е подадена в срок, процесуално е допустима, и разгледана по същество, се явява неоснователна. Съдилищата по същество до този момент са дали последователен и задълбочен отговор относно съставомерността на деянието от обективна и субективна страна и наличието на квалификация по чл. 115 от НК. Касационната инстанция дължи отговор, който в определена степен трябва да преповтори дадените вече отговори. На първо място не е допуснато нарушение на материалният закон. Взаимоотношенията между пострадалата и подс. Ш. са изяснени по един несъмнен начин, с положителност е установено, че те са били влошени поради нежеланието на Б. да продължи съжителството си и да предоставя възможност на децата да се виждат и контактуват с баща им. Това състояние е довело до кулминацията на техните отношения на 30.09.2013 г., като срещата е била инициирана по волята на дееца. Съобразно установените факти разговорът се е развил в обичайната си насока на неразбирателство и неотстъпчивост, при което пострадалата се "озлобила и започнала да го (подс. Ш.) ругае и обижда. Дори заявила, че децата не са негови. " Прието е, че подс. Ш. се разярил и нанесъл удар с камък с неравна повърхност в областта на главата на пострадалата, в резултат на което тя получила закрита черепно-мозъчна травма. Другата възможност (механична асфикция) законосъобразно се изключена при съпоставяне на доказателствата по делото- обяснения на дееца и обективни находки в квартирата). Това действие на подс. Ш. е било със смъртоносен характер и довел до леталния изход. Състоянието на дееца към момента на извършване на деянието е било изследвано с необходимото внимание и използването на специални знания, при което съдебните психиатри са заключили, че деецът не е изпадал в краткотрайно или дълготрайно, продължително разстройство на съзнанието. Във възприетите факти няма данни за упражнено насилие от страна на пострадалата, такова не се и твърди. За да бъде осъществен леконаказуемия състав по чл. 118 от НК, освен чрез липсващото в случая насилие, афектното състояние трябва да е предизвикано тежка обида или клевета или с друго противозаконно деяние, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за подс. Ш. или неговите близки. Подс. Ш. е признал, че срещата е била обичайна и развилата се насока на разговора също- на неразбирателство и неотстъпчивост. Както е посочено и в ППВС № 2/57 г., т. 20, не всяка обида може да послужи като основание за прилагане на леконаказуемата квалификация, в случая по чл. 118 от НК, а такава, която от гледище на морала дълбоко засяга и унижава достойнството и честта на дееца. Разбира се, освен това деецът трябва да е изпаднал в състояние, в което съзнанието му да е овладяно от чувствата, които да определят волята му в значителна степен, така че деецът да бъде ограничен във възможността си да ръководи постъпките си. Съгласно възприетото заключение на тройната съдебнопсихиатрична експертиза подс. Ш. е могъл да ръководи постъпките си, такова ограничение не е имало. Раздразата е била обичайна, плод на житейското rи емоционално разминаване между пострадалата и подсъдимия, като разбира се, репликите за възможното бащинство, крият в себе си значителен негативен заряд, без да могат покрият изискването на съставомерните признаци по чл. 118 от НК, тъй като не съставляват сами по себе си тежка обида или клевета (защото съдържат в себе си само проверими обстоятелства). В обстоятелствената си част експертното заключение значително подробно е обсъдило липсата на психотична продукция и напълно запазен спомен за собствените действия, което влиза в непреодолимо противоречие с клиничната картина на силната раздраза, при която се наблюдава т. н. "стеснение на съзнанието", включително и липсата на ясен спомен. Тези обстоятелства, обсъдени и в атакуваното решение на въззивната инстанция, карат касационният състав да заключи, че претендираното нарушение на закона, визиращо очевидно с искането за преквалификация на деянието по чл. 118 от НК, се явява неоснователно и в противоречие с признатите и установени факти по делото. Що се отнася до субективната страна на деянието, изложените съображения от въззивната инстанция са достатъчно изчерпателни, за да е необходимо да бъдат повтаряни. По отношение на второто наведено касационно основание - за явна несправедливост на наложеното наказание, съставът на ВКС намери, че то също е неоснователно. Съдът е спазил закона, като е приложил чл. 58а от НК, и е намалил определеното на 18 години наказание с *, тоест на 12 години лишаване от свобода. При определяне наказанието съдилищата не са допуснали нарушения на логическото мислене или недооценка на смекчаващи или отегчаващи вината обстоятелства. Съдът от въззивната инстанция е отговорил на възраженията на подсъдимия и неговата защита относно размера на наказанието и начина на определянето му, този отговор е даден в изискуемата се пълнота и нови съображения трудно биха могли да бъдат изтъкнати. Следва да се отбележи, че наистина самопризнанието на дееца съществено е допринесло за разкриване на обективната истина по делото, по това обстоятелство няма спор, деецът е с чисто съдебно минало и добри характеристични данни - обстоятелство, което обаче подлежи на допълнителна преценка, предвид проявеното от него отношение към правото на свободен избор на жената, с която е живял продължително на съпружески начала. Смекчаващите вината обстоятелства с основание не са надценени, тъй като отегчаващите вината обстоятелства са с твърде голяма относителна тежест - видно от доказателствената съвкупност, деецът не е проявявал дължимите грижи за издръжката на децата, принудило пострадалата да мисли за предлагане на едно от децата за осиновяване, във времето е упражнявал физическо насилие по отношение на пострадалата, чиято последица и кулминация е извършеното престъпление впрочем, както и следва да се оцени поведението му след деянието. Могат да се добавят и други обстоятелства, като нападението в гръб, равнозначно на проявена подлост, а последващите действия пък са характеризиращи дееца като носител на жестоко хладнокръвие и цинична студенина. Касационната инстанция при тези обстоятелства, правилно ценени от въззивната, не намери основание за по-нататъшно снизхождение, като така определеното наказание се явява напълно справедливо и в състояние да постигне целените от закона последици- поправяне и превъзпитаване на дееца към спазване на закона и добрите нрави, предупредително въздействие и да му бъде отнета възможността да извърши друго престъпление. Важно е да се има предвид, че при подобно поведение и възможността да бъде затруднено значително разкриването на престъплението, неизбежното наказване е от особено значение за осъществяване както на специалната, така и на генералната превенция, особено по отношение на неустойчивите членове на обществото. Отнет е човешки живот на една млада жена, майка на три деца, прекъснат е жизнения път в разцвета и това е непоправимо, както и загубата на децата, лишени завинаги от топлата майчина грижа. Това не дава възможност за обсъждане на намаляване на наказанието, след като, както се отбеляза, не е възможна преквалификация на деянието. По отношение на жалбата в частта относно уважените размери на гражданските искове, касационната инстанция счете, че тя също е неоснователна. Уважените претенции са в справедлив размер, загубата е трайна и необратима, като дори и в този размер нито може да възмезди равностойно пострадалите, нито може да запълни празнотата в живота на децата, а и на родителите на убитата. Предвид изложеното дотук, настоящият касационен съдебен състав заключи, че в пределите на поискания касационен контрол и в рамките на касационните правомощия липсва основание за изменение или отмяна на атакуваното въззивно решение, поради което то следва да се остави в сила. С оглед на това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение