Решение № 26 от 3.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4038/2012 г.

Решение № 26 от 3.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4038/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 ÷ чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно ÷ осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Корона" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Скопие" № 110 подадена чрез процесуалния му представител адв. Бъчваров, срещу решение № 84/16.01.2012 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 1485/2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 211005360/08.03.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, ИРМ Смолян, потвърден в обжалваната част с решение № 379/ 13.05.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост, съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Твърди се, че изводите на съда не съответстват на установените факти по делото чрез събраните писмени доказателства и заключенията на двете експертизи - СТЕ и ССЕ. Съществено процесуално нарушение е отказът на съда да допусне разпит на свидетеля Петков - технически ръководител на обекта. Според касатора, незаконосъобразен е изводът на съда, че не е доказано реалното изпълнение на СМР. Установено е точно кои работници на дружеството - изпълнител са работили на обекта, доказана е и доставката на вложените строителни материали. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата срещу РА или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № 211005360/08.03.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, ИРМ Смолян, потвърден в обжалваната част с решение № 379/13.05.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за данъчния период м. юли 2009 г. в общ размер 38 800 лв. и лихва в размер на 6 140 лв. по четири фактури, издадени от "Интерпроект 2008" ЕООД с предмет СМР в изпълнение на договор от 01.06.09 г. Видно от мотивите на решение № 379/13.05.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, не се оспорва от органа по приходите, че договорените СМР са реално изпълнени на посочения обект. Оспорва се извършването им от издателя на фактурите - "Интерпроект 2008" ЕООД. По отношение вложените материали се оспорват само доставките по фактурите, издадени от доставчици в Бургас и Несебър, тъй като не са представени доказателства за транспортирането им до Пловдив. Изрично е отбелязано в мотивите на цитираното решение, че макар наличието на строителните материали и влагането им на посочения обект да не е оспорено по отношение на останалите фактури, то се касае преди всичко за извършването на услуга и за доказване на реалното й изпълнение следва да е установено преди всичко полагането на труд. Органът по приходите е приел, че доставчикът е разполагал само с двама строителни работници през периода м. юни - м. юли 2009 г. - Здравко Добрев и Димитър Дамянов. Направен е извод, че броят на работниците не съответства на обема СМР, описани в протокола за приемането им от възложителя като изпълнени и в количествено-стойностната сметка. Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Корона" ООД срещу РА, като е изложил следното в мотивите на своето решение: Заключението на вещото лице по назначената СТЕ, изготвено след извършен оглед на място на процесния обект, описан в договора - участък Б-1 от административно-производствена сграда на ревизираното дружество, според което СМР, описани в протокола за приемането им от възложителя и в количествено-стойностната сметка, са реално изпълнени в съответствие с договореното, не установява нови факти, които да не са били взети предвид от органа по приходите. Ревизиращият екип не оспорва, че така описаните СМР са реално изпълнени. Заключението на вещото лице по ССЕ установява правилното осчетоводяване на фактурите в счетоводството на ревизираното дружество и в счетоводството на доставчика, вкл. плащането по тях, което не се оспорва и начисляването на ДДС /по сметка 4531 от жалбоподателя, съответно по сметка 4532 от доставчика/. От него се установява също така и надлежното заприходяване на строителните материали по сметка 302 при доставчика на същите "Строй контакт 2008" ЕООД и осчетоводяването на всяка фактура за закупуването им, съответно - плащанията във връзка с тях, които са по банков път. Редовно воденото счетоводство обаче, според съда, е само едно от условията за признаване правото на данъчен кредит на получателя по доставките, но не е единствено необходимото и достатъчно. С оглед всички събрани доказателства, според изложеното в мотивите на първоинстанционното решение, правилно е прието от ревизиращите органи, че доставчикът не е разполагал с необходимия брой работници за изпълнението на процесните СМР. Установеното от ССЕ, че доставчикът е изплащал суми за заплати и по граждански договори не опровергава този извод, тъй като не е доказано, че са изплащани на лица, работили на обекта на жалбоподателя. Книгата за инструктаж също не доказва, че изброените в нея лица са работили на този обект. Правилни са изводите на ревизиращите органи, че не е доказано транспортирането на строителните материали от Бургас до Пловдив и съответно - влагането на същите в строителството на посочения в договора обект. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, касационната жалба е основателна. При обжалването на РА по административен ред е представена декларация от управителя на "Интерпроект 2008" ЕООД, в която са посочени работниците, работили на обекта на "Корона" ООД за периода м. юни - м. юли 2009 г. - Васил Кирилов Петков - технически ръководител, Коце Трайчев Богданов, Здравко Добрев Добрев, Димитър Цанков Дамянов и Яшко Алиев Керимов. Обстоятелството, че Васил Кирилов Петков е бил назначен по трудов договор като технически ръководител се установява от справката за подадените уведомления от работодател по чл. 62 от КТ /л. 392 - л. 393 от ревизионната преписка/ и се потвърждава от констатациите на вещото лице по назначената СТЕ. Наличието на трудови договори на Здравко Добрев и Димитър Дамянов е установено също още в хода на ревизията. Изброените работници фигурират в книгата за инструктаж за посочения период от време. Вярна е констатацията на съда, че от нея не се установява тези работници да са полагали труд на обекта на жалбоподателя. В тази връзка с касационната жалба е представена таблица за отчитане явяването и неявяването на работа на посочения обект за месеците юни и юли 2009 г., в която са изброени работниците и длъжността им, съставени от Васил Петков и носещи печат на "Интерпроект 2008" ЕООД. С оглед на изложеното, следва да се приеме за доказано обстоятелството, че работници на дружеството - доставчик са работили на посочения в договора обект, на който безспорно е установено извършване реално на описаните СМР. Що се отнася до строителните материали, тези по фактурите, издадени от доставчици в Пловдив, не са оспорени от органа по приходите и съответстват на описаните видове СМР. Основателно е позоваването от страна на касатора на решението на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Спорът по главното производство по дело С-142/11 е сходен, макар и не идентичен. Както и в случая, установено е кои работници са изпълнили СМР, но доставчикът не е установил, че са били наети от него, както и че е разполагал с необходимите строителни материали. Въпреки това СЕС е приел, че органът по приходите следва надлежно да установи обективни обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, за да се откаже правото на приспадане. Делото е изяснено от фактическа страна и недопускането разпит на свидетеля в първоинстанционното производство не може да бъде определено като съществено процесуално нарушение. Според настоящия съдебен състав, решението като постановено в нарушение на материалния закон и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. При този изход на делото на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски за първоинстанционното производство, а за касационното производство - в размер на 3/4 от договореното и изплатено адвокатско възнаграждение на основание чл. 9 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на изложеното, Върховният административен съд, първо отделение